С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
115 20 сеп 2012, 20:11, 19972 прочитания

Българският лихвен (к)рай

В търсене на още приходи правителството може да обложи доходите от депозити

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Дефектите са повече от ефектите

За да не плащат новия данък, е възможно част от вложителите да изтеглят своите средства и да ги насочат към текущо потребление, което може да даде еднократен тласък на икономиката. Ефектът от подобна мярка за икономиката е спорен, защото голяма част от потреблението на българите се задоволява с вносни стоки и в този случай ще се раздуе търговския дефицит, коментираха икономисти.

Другият негативен ефект от въвеждането на такъв данък може да е върху инвестициите. Причината е, че дългосрочните спестявания са най-сигурният източник за финансиране на инвестиционни проекти. А в момента, в който хората изтеглят парите си и ги "заключат" в къщи, това ще намали и капиталовата база в икономиката и ще ограничи възможностите й за растеж. Банкери, пожелали да останат анонимни, предвидиха точно такъв сценарий - хората няма да внасят свободните си средства в банките и ще се върне т. нар. бурканбанк. От друга страна, тези, които вече са ги внесли, ще ги изтеглят.


Потенциален риск има и една част от депозитите да се прехвърлят към банки, които предлагат по-високи лихви в търсене на максимален нетен ефект. Това ще принуди и останалите банки да повишат лихвите по депозитите, което логично ще се пренесе и върху цената на кредита. Друг потенциален риск е българите с по-високи доходи да вложат средствата си в държави, в които няма лихви по банковите депозити, т.е. тези пари ще излязат от икономиката.

Банкер, пожелал анонимност, обясни, че въвеждането на този данък ще повлияе отрицателно на нагласите на гражданите да спестяват в банки. Той допълни, че в момента данъкът може да изглежда привлекателно решение, защото банките имат висока ликвидност, а за гражданите няма много алтернативи къде да влагат средствата си, но съзря рискове за бъдеще, когато ликвидността в системата се окаже по-ниска.

Как ще се прилага



Първоначално обсъжданият вариант е хората да не декларират лихвените си доходи в ежегодните данъчни декларации. Тази отговорност ще се възложи на източника, който изплаща лихвения доход, тоест на банките. Те ще трябва да го удържат и превеждат в Националната агенция за приходите. Ако моделът не сработи, декларирането на лихвените доходи от данъкоплатците ще стане задължително. Ако тази отговорност се възложи на банките, това ще повиши административните им разходи. В крайна сметка цената ще се плати от крайните клиенти, твърдят представители на банковия сектор.

Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък: Ще е удар по банковата система

Това е една от най-левите мерки за последните 15 години. За да се вдигнат пенсиите, се въвежда нов данък, с явно преразпределителна цел. Това би променило историята за удържане на ниските данъци по време на кризата и би и предало ново звучене. Или ако кризата е свършила и високият растеж идва, защо му слагаме спирачка във вид на нов данък?

Това не е най-важното. По-сериозни са ефектите от подобен данък. Той засяга спестяванията. В момента трябва да мислим как да ги увеличим, и то по-дългосрочната част от тях. Защото дългосрочните спестявания са източник на дългосрочен растеж, те се превръщат в инвестиции и увеличават потенциала за растеж. Данъкът върху лихвите демотивира тези спестявания и пречи на растежа. Ако обяснението е, че така ще повишим потреблението, това би бил израз на краткосрочно мислене.

Това е е удар по стабилността на банковата система. Тя издържа на кризата, банките останаха печеливши и са с много добри показатели за стабилност. Основа за тези показатели са спестяванията, депозитите на хората. Данъкът върху лихвите ще възобнови лихвената конкуренция, тъй като хората ще преместят депозитите си в банките, които дават най-високи лихвени проценти, а те в общия случай не се считат за най-стабилните банки. Депозитите на хората са гарантирани до 196 хил. лева и това им дава възможност да не мислят за рисковия профил на банката.

Подобен данък може да ги накара да си преместят парите, за да запазят дохода, който получават, независимо от изградените дългосрочни отношения с банките. Или да поискат от собствената си банка повишение на лихвите, което отново би увеличило риска в системата, тъй като банката ще трябва да финансира по-високодоходни, т.е. по-рискови проекти, ако ресурсът й поскъпне. Банките са свръхликвидни, но евентуални големи размествания в депозитната им база биха им създали проблеми.

Въвеждането на данък върху лихвите може да доведе до изтичане на капитали от страната към места, в които подобен данък не съществува. Това е още по-голям риск за системата в ситуация на силно ограничени входящи капиталови потоци.

Данъкът върху лихвите няма да донесе големи приходи на хазната, като ефектът се оценява на около 200 млн. лева. Това би било една кръпка върху бюджетния джоб, който в подобна ситуация би изглеждал скъсан.
Людмила Елкова, биш началник на "Данъчна политика" в Министерството на финансите: Едва ли ще се реализира

Съмнявам се, че такава идея ще бъде реализирана в предизборна година заради ниската й популярност, а и защото се надявам, че ще осъзнаят колко е грешна. След като изкупната цена на електроенергията от възобновяеми източници бе понижена с 40%, компаниите от този сектор, които са инвестирали главно с кредити, ще станат проблем за банките.
Данъкът върху лихвите пък може да предизвика изтегляне на част от депозитите и двата фактора накуп да създадат затруднения за банките. Разходите за администриране на данъка няма да оправдаят приходите, които осигурява, заради големия му обхват и малките по размер спестявания, които в преобладаващата си част са до 1000 лева. В крайна сметка ще се повишат административните разходи на банките и това ще се плати от техните клиенти.

За това мисля, че е много по-вероятно правителството да състави макрорамката на бюджет 2013 по обратния ред, като първо сметне разходите, след това заложи нереално високи прогнози приходи, икономически растеж и инфлация. Така дефицитът ще се окаже в рамките на допустимото и чак следващото правителство ще обяснява погрешността на тази политика.
Калоян Стайков, макроикономист, Институт за пазарна икономика: Икономиката ще се декапитализира

Данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал – хората да работят повече и да спестяват, както и да се насърчава предприемачеството. Преди кризата имаше огромен капиталов поток отвън, сега инвестициите намаляха, но започнаха да се създават стимули за увеличаване на вътрешните спестявания в икономиката. Въвеждането на такъв данък ще повлияе точно върху тях. Основната част от спестяванията в България са в банкови депозити. В момента голяма част от хората предпочитат да заделят пари заради кризата.

Но като цяло проблемът е генерален – ако вътрешните спестявания се обезкуражат, ще намалеят парите в икономиката (при намаляващи инвестиции), а това я обрича на по-бавен растеж.

Мярката ще намали депозитната база на банките. След началото на кризата те се ориентираха към привличане на ресурс от вътрешния пазар. Сега дори и депозитната им база да спадне, няма да е фатално, защото няма голямо търсене на кредити. Но на един следващ етап, това ще ограничи ресурса на банките точно когато икономиката започне да се възстановява.

Чисто теоретично може да има някакъв заместващ ефект и ръст на потреблението. Но хората не гледат толкова рационално на нещата и е много вероятно една част от тях да решат да си държат парите под матрака. Причината е, че все още несигурността е на много високи нива. Може една част от тези пари да се пренасочи към застрахователни продукти или пенсионни осигуровки.

Но финансовата култура на българина не е достатъчно висока и е много вероятно голяма част от депозитите просто да излезе от банковия сектор и от икономиката. Българите са консервативни. В момента лихвите по депозитите намаляват, а ако този доход се обложи и с данък, хората ще се обезсърчат да спестяват съвсем.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Отрицателните лихви са заплаха за европейските банки Отрицателните лихви са заплаха за европейските банки

ЕЦБ обяви намаляване на основната лихва по депозитите с цел стимулиране на икономиката в еврозоната

23 сеп 2019, 332 прочитания

Тихият растеж на финансовите технологии Тихият растеж на финансовите технологии

Секторът вече допринася за 0.5% от националната икономика

20 сеп 2019, 1422 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
ЕЦБ даде пример как не се спазват бюджетни ограничения

В разгара на дълговата криза институцията строи 45-етажна сграда на стойност 1 млрд. евро

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години