Цветослав Цачев: Пазарът ни все още е в голяма криза, заради липсата на доверие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цветослав Цачев: Пазарът ни все още е в голяма криза, заради липсата на доверие

Цветослав Цачев: Пазарът ни все още е в голяма криза, заради липсата на доверие

Ръководителят на отдел "Анализи" в "Елана трейдинг" пред "Капитал Daily"

Христо Съйнов
8546 прочитания

© Капитал


Цветослав Цачев е ръководител на отдел "Анализи" в "Елана трейдинг" от 2005 г. Присъединява се към екипа на инвестиционния посредник през 2003 г. като анализатор. Преди това е работил като финансов редактор във в. "Пари". С него разговаряме за случващото се на международните пазари, защо българските инвестиционни фондове не се справят така добре както западните и доколко успешно България се справя с предизвикателствата на кризата.

- Дълговите проблеми на еврозоната са далеч от разрешаването им, регионът е на прага на нова рецесия, а в същото време американските и някои европейски борси катерят нови върхове. На какво се дължи това?

Това според мен се дължи на взетите монетарни мерки, които от своя страна водят до появата на една скрита инфлация. А тя е скрита, защото се вижда само в някои от пазарите. Всичко това е отражение на ликвидността, която се излива през финансовите институции и фондовете, и дори през спекулантите, най-вече на пазарите на суровини.

Когато говорим за акции, там като че ли търсенето и предлагането имат по-голямо значение заедно с бъдещите очаквания. В момента инвеститорите като че ли не гледат проблемите, а и след две сравнително успешни т.нар. количествени улеснения те са убедени, че лихвите ще се задържат за сравнително дълъг период от време ниски. Това кара пазара да бъде по-рисково настроен.

- Европейските правителства и институции наложиха строги фискални мерки и икономии в опит да се ограничи разпространението на кризата, но това ли е начинът?

Не, не е. Това е просто опит за връщане на доверието на пазарите, но не много успешен. Европейците трябва да се поучат от примера на САЩ въпреки желанието на ЕЦБ за запазването на ниска инфлация на всяка цена.

През последните години Федералният резерв наля много пари в банковата система, които им позволиха да избегнат превръщането им в лоши банки, задръстени от проблемни активи и заплашени от фалит. Така бе избегнато разрастването на кризата и превръщането й в системна, т.е. да се повтори това, което се случи през 2008 г. след фалита на Lehman Brothers.

В момента Европа ограничава икономиката, незнайно защо смятайки, че така ще подобри държавните финанси, вместо с монетарни мерки да се работи за връщането на доверието на инвеститорите. Така се навлиза в една спирала, в която от мерките за икономии се отива към влошаване на икономиката, води до нарастване на дефицитите, което пък от своя страна затруднява плащанията по дълговете и отново се отива към съкращаване на разходите и всичко започва отново.

Затова трябва да се работи в две направления, първото е да се подпомогнат банките и второто е да се подпомогне икономиката. Само след като това стане и икономиката потръгне устойчиво нагоре и стане ясно каква част от активите е наистина обезценена, за да има отписвания, които обаче да не водят до сътресения. Защото другият начин е да фалираме всички и да започнем на чисто - той обаче е много скъп и напомня на нашия случай от 1997 г., когато се обезцениха всички кредити - и добри, и лоши, а хората загубиха спестяванията си. Това не е приемлива ситуация за никоя икономика.

- Политиката, която провежда България с оглед по-лекото преминаване през кризисния период, сполучлива ли е и можеше ли да реагира по-адекватно?

Трудно е да кажем, че въобще имаме някаква политика, отделно от това при нас сериозно се усещат ограниченията от политическия цикъл. Ясно е, че в края на тази година и началото на следващата ще има големи харчове, при това само защото предстоят избори. Това обаче се случва при почти всички избори, а дългосрочна политика, която да стимулира растежа, аз не виждам.

- А по какъв начин може да стане това?

Потребление - най-добрият начин е да се увеличат доходите на най-бедните прослойки на населението, тъй като те веднага ще ги превърнат в допълнителни разходи, отиващи за потребление на стоки, произведени основно в България.  

- Българските инвестиционни фондове не се справят така добре, както западните. Според вас на какво се дължи това?

Това е нормално с оглед на това, че нашият пазар все още е в голяма криза, която бих нарекъл криза на доверието. Липсва на каквато и да било вяра, че този пазар е способен на нещо, като на него има всичко - евтини акции, такива, които са на високи оценки,  имаме и много акции, които не се търгуват, или пък такива, които са на път да бъдат фалирани, като се източват системно.

Да не забравяме също така и изключително ниската ликвидност, а сега по време на криза всяко по-голямо предлагане на пакети води до драматичен спад в цените на акциите независимо от това как се развива бизнесът на дружеството, така че е нормално инвестиционните фондове у нас да се представят по-слабо.

Освен това капиталовите пазари работят малко като финансова пирамида – първите, които се включат и покажат на останалите как цените се покачват, печелят. Типичен пример беше и приватизацията от миналата седмица на "Енерго-про". Имаше много по-малък интерес към ЕVN в края на миналата година, но се видя, че могат да се направят пари, и сега капиталите към "Енерго-про" бяха доста по-големи. 

И ако през следващите седмици има още някакво покачване в цените на акциите на "Енерго-про", това ще доведе до още по-голям интерес към ЧЕЗ. Това показва, че на пазара има дремещи пари, но тъй като с тях не се пазарува от търгуваните в момента акции поради редица причини, те се ползват само за инцидентни спекулативни сделки.

- В какво е най-добре да инвестираме сега?

В дългосрочен период според мен е добре да се избягват дълговите инструменти поради риска от инфлация и заради това, че кризата вече ги оскъпи достатъчно. Що се отнася до акциите, умерената инфлация и икономическото възстановяването, което ще настъпи рано или късно, ги прави по-атрактивни.

Тук обаче трябва да отбележим и една особеност - това възстановяване ще се случва на приливи и отливи, или поне така изглежда. Постоянно излизат новини, че възстановяването се ускорява, а в следващия момент някоя друга криза избухва, която трябва да се потушава, и инвеститорите отново панически разпродават. Тоест стратегията да се купува и задържа за по-дълъг период няма да е най-подходящата и според мен, за да има добра доходност от акциите, ще се наложи едно по-активно управление на портфейла.

Казаното за акциите важи и за по-голямата част от суровините, като изключим златото, което според мен не е инвестиция, а само спекулация. Петролът може да се разглежда като инвестиция, но там спекулативно настроените елементи са толкова много, че по-скоро бих го отнесъл също към спекулативните инструменти.

Да не говорим, че разходите за дългосрочното задържане на петролен фючърс са толкова големи, че изяждат печалбата, затова в много случаи според мен е по-добре да се инвестира в петролна компания, отколкото в суровината. Разбира се, когато говорим за краткосрочна спекула, златото и петролът са точните инструменти и аз очаквам при тях да видим до края на годината някакво покачване.     

- За или против данъка върху финансовите транзакции?

Това е много лесен начин за събиране на пари, но наказваш всички заради провинението на други. Първоначалната идея бе да се обложат транзакциите, които големите банки правят на нерегулираните пазари и които доведоха до финансовата криза, но постепенно идеята се изроди и се разпространи за всички видове транзакции, правени от всички. Далеч по-правилно би било регулаторните органи да наложат регулации върху всички видове инструменти и да се следи случилото се да не се повтори.

- Как очаквате да се представят българските компании до края на годината и началото на следващата?

Въпреки сериозната криза в Европа на мен ми се струва, че българските компании сега се справят по-добре, отколкото през 2008-2009 г. Бизнесът се подготвя за нея и не можем да говорим за изненада, така че експортно ориентираните фирми, особено тези от машиностроенето и добива, се справят добре. Остава проблемът със сектора на услугите и най-вече тези от дребния и средния бизнес, но при всички положения не очаквам някакъв драматичен спад.

- Въпреки ръста от последните месеци за световните индекси обемите се върнаха на нива от 2006 г. Това как се отразява на бизнеса и нормално ли е?

Причините са много и от най-различно естество, така например при този алгоритъм трейдинг, когато компютрите търгуваха, парите, които се изливаха на пазара, бяха много повече. Може би успоредно с това и инвеститорите са станали по-дългосрочно настроени и предпочитат, вместо да търгуват новините, да изчакат по-удобен момент или пък вече са инвестирали и чакат. Освен това доста хедж фондове покрай кризата бяха принудени да затворят врати, включително и тези, управлявани от компютри.

Цветослав Цачев е ръководител на отдел "Анализи" в "Елана трейдинг" от 2005 г. Присъединява се към екипа на инвестиционния посредник през 2003 г. като анализатор. Преди това е работил като финансов редактор във в. "Пари". С него разговаряме за случващото се на международните пазари, защо българските инвестиционни фондове не се справят така добре както западните и доколко успешно България се справя с предизвикателствата на кризата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    wildbalkan avatar :-|
    wildbalkan

    "Въпреки ръста от последните месеци за световните индекси обемите се върнаха на нива от 2006 г. Това как се отразява на бизнеса и нормално ли е?"-
    господина е изпуснал нещо много важно относно ниските обеми,през последните години имаше масирано напускане на капитал от всички пазари,думата е:липса на доверие,самата криза е криза на доверието,а алго фондовете само влошиха ситуацията,като в момента те са повече от всякога,изобщо не става дума за дългосрочно инвестиране в момента,това е лудост,явно господина не е много наясно какво се случва(случвало) през миналите няколко години на пазарите.

  • 2
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "Европейците трябва да се поучат от примера на САЩ въпреки желанието на ЕЦБ за запазването на ниска инфлация на всяка цена."

    Ама разбира се - щом населението не иска да задлъжнява, правителството ще го направи вместо тях. Ето американския публичен дълг: http://research.stlouisfed.org/fred2/series/FYGFDPUN?cid=5 . А ето и американската безработица: http://research.stlouisfed.org/fred2/series/U6RATE?cid=12 .

    Винаги работи чудесно - Гърция е земен рай. Е, добре де, работи докато спре да работи, ама тогава ще му мислим, нали така? В дългосрочен план всички сме мъртви... ама дългосрочния план дойде, и не сме мъртви, само безнадеждно задлъжнели.

    Г-н Цачев, Вие самият препоръчвате да не се инвестира в дълг (в дългосрочен план) заради риска от инфлация. В същото време, препоръчвате на ЕЦБ да печата, и да предизвика тази същата инфлация. Кой, освен централните банки, ще купува държавен дълг? Докога ще се увеличават балансите на централните банки? Това де факто сливане на централни банки и правителства, исторически води към Аржентина, Венецуела, Зимбабве, и Ваймарската република - къде предвиждате разкъсването на порочния кръг? "Ама растежът ще се завърне" не е приемлив отговор - как по-точно в момента могат да започнат да растат Гърция и Испания? С вътрешно потребление (на което никога не са разчитали - дори в "добрите години"? С конкурентен износ (при тези нива на данъци)? Естония го направи с вътрешна девалвация, но с бая по-търпеливо население, и без тези начални нива на държавен дълг, така че този пример трудно се експортира.

    Простата истина е, че се дължат много пари, и някой ще плати, под формата на данъци, инфлация, или фалити, и този същият някой после няма да има пари да консумира и/или спестява и инвестира. Можем да имаме остра краткосрочна криза сега, или японски сценарий - да откраднем растеж от бъдещето, и после да имаме дълго бъдеще без растеж. Вие, струва ми се, предпочитате втория сценарий, но развръзката му я гледаме наживо в Испания и Гърция, където следващото поколение - младите хора - имат безработица над 50%. Сериозно ли препоръчвате това за бъдеще на Европа (Щатите вече са си го избрали, и уверено крачат натам)?

  • 3
    bz avatar :-|
    bz

    [quote#2:"Стоянов-Старши"]ериозно ли препоръчвате това за бъдеще на Европа (Щатите вече са си го избрали, и уверено крачат натам)?[/quote]
    Много аргументирано мнение - подкрепям Ви изцяло.
    Проблемът е че последните 2 поколения се възпитават в егоизъм и потребление на всяка цена. И на повечето не им пука нито за планетата нито за децата и внуците им.

  • 4
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    Има някакво много сериозно неразбиране на икономиката и икономическите процеси и то от повечето икономисти.

    Считат, че като се произведат едни стоки "на кредит" и се постига някакъв митичен растеж. Икономиката я измерват с БВП, който е меко казано много далече от добър показател.
    Това което води до съществено икономическо подобряване са новите технологии тяхното научаване и прилагане. Т.е. иновации, образование и прилагане на тези иновации в бизнеса.
    Не е нормално например здравните услуги да се броят с + като принос и същевременно цените им растат още и още и все по малко хора могат да се възползват от тях, но икономистите отчитат растеж.
    Много погрешно.

    До Стоянов-Старши:

    ти тези дългове не ги мисли толкова - идеята е ясна или отписване чрез фалити или обезценяване чрез инфлация. Затова и в статията се говори за инвестиции в акции, а не в дълг защото дълга скоро ще изчезне в реално измерение.

  • 5
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    До коментар [#4] от "hellwitch":

    За жалост, дългът не изчезва - винаги някой го "плаща". Ако ще са фалити, тогава тези пари няма да ги имат кредиторите; ако ще е инфлация, няма да ги имат спестителите и бедните потребители - инфлацията е данък, и то силно регресивен.

    Парите са взети назаем, и пропилени - това не може да се промени. Сега спорът е къде и как да се паркира загубата - ужасен край, или ужас без край.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK