Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 окт 2012, 17:59, 4077 прочитания

Стремим се да достигнем максимален брой малки и средни компании в България

Лука Лацароли, директор Югоизточна Европа в Европейската инвестиционна банка пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как бихте оценили резултатите от дейността на Европейската инвестиционна банка в България до момента и от сътрудничеството си с местните власти?

- Като цяло оказваме подкрепа на българските власти по три различни начина. На първо място, имаме договор за кредитна линия, подписан преди няколко години, чиято идея е да подпомогне намирането на средства за националното съфинансиране по ЕС проекти.


На второ място, по линия на програма JASPERS оказваме техническа подкрепа на правителството при подготовката на големи инвестиционни проекти, така че те да покрият изискванията за европейско финансиране и да бъдат одобрени. Това е важен процес, чиито резултати не се виждат веднага или след три месеца например. Става въпрос за структурирана във времето подготвителна работа, която обаче се оказва много плодотворна.

Третото нещо засяга по-скоро самото изпълнение на проектите. В началото на 2012 г. подписахме с българското правителство меморандум за разбирателство, чиято цел е да дефинира конкретни консултантски дейности, които ЕИБ ще предоставя в различни сфери – например пътища, околна среда, железници и т.н. Идеята е чрез предоставяне на такава техническа помощ да се улесни изпълнението на проектите, тъй като виждаме, че много от тях понякога срещат затруднения на етап изпълнение. Тези консултации на етап изпълнение са насочени конкретно към това да подкрепят българските власти в изграждането на административния им капацитет. Като цяло това е нова инициатива, на която придаваме особено значение и смятаме за много важна. За момента имаме подписани само две такива споразумения – с България и с Румъния.
 
Какви са най-честите проблеми, срещани на фаза изпълнение на проектите?
- Много е трудно да се обобщи. Зависи от сектора, от размера на проекта, от това колко капиталоемки са самите проекти. Но като цяло основните трудности са например при възлагането на обществени поръчки, тъй като това е важен процес. Важно е също да се намери подходящо решение на различните въпроси, касаещи околната среда, които съпътстват проектите. Разбира се, налице е и въпросът с управлението на чисто финансовия аспект на нещата, особено с оглед на факта, че става дума за големи проекти. Така че има много неща, които трябва да следим съвместно с българските власти в зависимост от конкретния проект.
 
Могат ли средствата от кредитните линии, които предоставяте на българските банки за малки и средни предприятия, да се използват за съфинансиране по проекти на бизнеса с пари от структурните фондове на ЕС?
- Това, което искаме да постигнем, е създаване на капитал. Така че целта на тази кредитна линия не е да финансира чисто финансови транзакции или сделки с недвижими имоти. Стремим се да стимулираме икономическата активност като цяло. Същевременно осъзнаваме и факта, че в момента има голямо търсене на оборотен капитал – това е и причината, поради която от няколко години този тип кредитни линии могат да се използват и за предоставяне на оборотно финансиране.

Естествено възможно е някои фирми да получават и грантове от фондовете на ЕС, но като цяло нашето кредитиране не поставя изрично условие малките и средните предприятия да не са бенефициенти по европейски средства по конкретна програма. Разбира се, имаме известни ограничения по отношение на това колко финансиране може да се търси по кредитната линия, като се стремим да избегнем двойното финансиране. Така че да - имаме определени критерии, насочени именно към избягването на подобни потенциални кандидатури. Но като цяло ограниченията са по-скоро от типа "не повече от x% финансиране", отколкото посочване на конкретни програми по структурните фондове на ЕС.
 
Колко са отпуснатите досега кредитни линии на ЕИБ към български банки?
- Работим с 12 финансови институции в България до момента, като сме подписали договори за кредитни линии за над 700 млн. евро. Това е част от обичайната ни дейност в страната. Малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката и затова за нас е важно да работим с колкото се може повече местни банки, за да гарантираме, че можем да достигнем възможно най-голям брой малки и средни компании в страната. 
 
Какви са резултатите от подобни програми до момента?
- Много зависи от конкретната банка. Но има нещо друго, което смятам за много важно. Става въпрос за това, че съгласно договорите за тези кредитни линии изискваме от финансовите институции да се ангажират да трансферират част от добавената стойност по финансирането от ЕИБ до крайните клиенти. Тоест има изискване за минимален праг на броя базисни точки, с които банката трябва да намали крайния лихвен процент по заемите. (В случая с кредитната линия за Алианц банк договорът с ЕИБ предвижда лихвеният процент по заемите към крайните клиенти да бъде с поне 60 базисни точки под този, при който банката обичайно кредитира малкия и средния бизнес. – бел. ред.) Това се записва изрично в договорите – т.е. искаме да се уверим, че тази добавена стойност действително стига до крайните бенефициенти. До момента резултатите са много положителни.
 
Как бихте оценили перспективите за икономиките на държавите от региона на Югоизточна Европа с оглед на продължаващата дългова криза?
- Ако говорим конкретно за България, очевидно икономиката се свива, т.е. растежът намалява в сравнение с миналата година. Същевременно бюджетната дисциплина се отразява върху вътрешното потребление. Очевидно е, че за настоящото правителство приоритет е постигането на силни бюджетни показатели. Можем само да се надяваме, че това ще се трансформира в по-добри темпове на растеж. Що се отнася до следващата година, очакванията са ръстът на БВП да бъде значително по-голям от тази година, но предстои да видим.



По отношение на региона като цяло не трябва да се забравя, че имаме различни икономики и всяка следва да се оценява самостоятелно. Гърция например е особен случай и е ясно, че минава през много труден период. За тази година се очаква спад на БВП с около 7%, което, добавено към свиването от предишните години, допълнително затруднява ситуацията. Турция продължава да расте, макар и с по-бавни темпове, но като цяло се приближава до показатели, оценявани от икономистите като по-реалистични и по-балансирани. Румъния, както знаете, също предприема мерки за икономии и спазване на бюджетна дисциплина. Подобно на България там перспективите също са за по-добър растеж през следващата година.
 
Растежът в региона като че все още се движи от външни фактори, докато вътрешното потребление е ниско, къде са двигателите?
- Растежът може да дойде и по линия на външното търсене и това е нещо, което трябва да се подкрепя. Това е и една от целите, които се опитваме да постигнем с тези кредитни линии, предназначени за финансиране на малки и средни предприятия.
 
В по-голямата си част обаче износът на страните от региона е насочен към еврозоната, където търсенето също е свито в момента?
- Да, но не е само към страните от еврозоната и ЕС. Смятам, че България например е добре позиционирана и по отношение на износа към държави извън ЕС. Освен това не трябва да се забравят и възможностите за европейско финансиране, което също подпомага растежа – различните инфраструктурни проекти или проекти в сферата на околната среда. Важното е тези възможности, които предлагат програмите на ЕС, да бъдат добре въплътени в проекти и изцяло използвани в определените времеви рамки, за да се гарантира, че страната ви ще извлече максимални ползи.
Визитка

Лука Лацароли е директор "Югоизточна Европа" в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). На този пост е от май 2011 г., като преди това е оглавявал отдела, отговарящ за финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства в Испания. Кариерата му в ЕИБ започва през 1992 г. Преди да се присъедини към институцията, работи четири години за Chase Manhattan Bank. Завършил е университета La Sapienza в Рим със специалност "Икономика и финанси", както и университета Georgetown във Вашингтон.
Лука Лацароли беше в България във връзка с подписването на договор за кредитна линия в размер на 30 млн. евро, която ЕИБ предоставя на Алианц банк. Средствата са предназначени за финансиране на малки и средни предприятия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банките ще представят мораториум върху плащанията по кредити в следващите дни Банките ще представят мораториум върху плащанията по кредити в следващите дни

Предложените от сектора правила трябва да бъдат одобрени от БНБ, като преди това се чакат финални указания на европейско ниво

1 апр 2020, 1000 прочитания

Коронавирусът подновява страховете за стабилността на италианските банки Коронавирусът подновява страховете за стабилността на италианските банки

Епидемията е своебразен стрес тест за кредиторите в страната

1 апр 2020, 1088 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Пол Кругман: Тайната на нашия неуспех

Излизането от сегашната икономическа криза ще отнеме години, посочва икономистът пред New York Times

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10