Икономиката на САЩ изглежда най-накрая започна сериозното си възстановяване с ръста в продажбите на жилища и със създаването на работни места, изпреварващи растежа на населението в трудоспособна възраст. Това е добра новината, но е далеч от истински бързото и пълно възстановяване, на което се надяваха повечето анализатори, което ще отнеме години, заявява икономистът Пол Кругман в традиционния си седмичен коментар за New York Times.
Но защо спадът се проточи толкова много?
Отговорът, подкрепен от неопровержими доказателства, е че това обикновено се случва след тежка финансова криза. Икономическият екип на Мит Ромни обаче отхвърля тези доказателства и това отричане вещае само лоши последици за всички, ако Ромни спечели изборите следващия месец.
Доказателствата са много, но може би най-показателно и пълно е проучването направено от Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, което прави преглед на последните финансови кризи, установявайки, че такива кризи обикновено са последвани от години на висока безработица и слаб растеж.
Последните доклади на икономистите на Международния валутен фонд, както и анализатори на други институции, потвърждават този анализ. Всички големи кризи - от Паниката в САЩ от 1893 г. до шведската банкова криза от началото на 90-те години, оставят трайна следа след себе си и са следвани от бавно възстановяване. Нямаме никаква причина да смятаме, че този път ще бъде различно, посочва Кругман.
На какво се дължи обаче бавното възстановяване от финансовата криза?
Финансовите кризи се предшестват от кредитни балони, и когато те се спукат, много семейства и/или компании остават с големи дългове, което ги принуждава да свият разходите си. Това намаляване на разходите, от своя страна, води и до свиване на икономиката като цяло.
Обичайното лекарство, прилагано от правителството в опит за преодоляване на рецесията, е намаляването на лихвените проценти с цел да се насърчат разходите на домакинствата. Сега то не изглежда адекватено. Много семейства просто не могат да си позволят да харчат повече, а и лихвените проценти могат да бъдат намалявани само до степента, на която се намират в момента, а именно - близо до нулата.
Означава ли това, че нищо не може да се направи, за да се избегне продължителният спад след финансовата криза? Не, това просто означава, че трябва да се направи повече, отколкото да се намалят лихвените проценти. По-специално икономиката наистина се нуждае от временно увеличение на държавните разходи след финансовата криза, за да се поддържа заетостта, докато частният сектор успее да се ребалансира.
И администрацията на Обама направи някои допълнителни разходи, чрез които да се притъпи тежестта на финансовата криза. За съжаление те бяха твърде малки и твърде краткотрайни, за да успеят да стимулират икономиката, отчасти заради административни грешки, но най-вече заради противопоставянето на Републиканската партия, смята Кругман, който известен със симпатиите си към политиката на сегашния американски президент.
Икономиката на САЩ изглежда най-накрая започна сериозното си възстановяване с ръста в продажбите на жилища и със създаването на работни места, изпреварващи растежа на населението в трудоспособна възраст. Това е добра новината, но е далеч от истински бързото и пълно възстановяване, на което се надяваха повечето анализатори, което ще отнеме години, заявява икономистът Пол Кругман в традиционния си седмичен коментар за New York Times.
30 коментара
Това сегашното не е точно криза, а просто отрезвяване съпроводено с махмурлук. Просто последните 10-20 години, имаше яко пиянство с кредити.
Тайната на наркомана. Рецепта, как да се нахакаш още по-здраво в следващата криза след 4-5 години.
Нали се сещате- този, дето дава баницата все е виновен.Другите са свети води ненапити !
Според мен, този който измисли глобализацията.. направо закопа запада, че и нас покрай него. Иначе добре звучи - ще купуваме евтини стоки от Китай... после се оказа, че трябва с нещо да ги купуваме... а няма с какво. И се започна с евтини и лесни кредити. Така, че докато я има тая глобализация кризата няма да си отиде.
До коментар [#4] от "mick":
Не се заблуждавай, май френд! Тези, които измислиха глобализацията, правят големи пари. Закопана е средната класа и тя започна да се усеща. Корпоративната пропаганда обаче е силна и използва политиците като пионки, заредени с обещания за светло и розово бъдеще.
За бедните - криза, за големите акули - златна мина за инвестиции.
"...Кругман, който известен със симпатиите си към политиката на сегашния американски президент."
----------
Нямаше никаква нужда от това пояснение. Толкова е очевадно.
Бля, бля глупостите на Кругман са си .... глупости .
Капитал, привързаността ви към Пол Кругман е просто жалка. Преписването от Ню Йорк Таймс не ви се отразява добре.
Как така ще излезем от кризата като доувеличим разходите, които ни доведоха до кризата? Това разбира се е несъстоятелно. Освен това за да увеличи държавата своите разходи или трябва да напечата нови пари или да звеме още заеми срещу лихва. И в двата случая губи икономиката. Уж професора сам казва, че кредитния балон предшествал кризата пък настоява да надува нов държавен кредитен балон. Глупаво е.
Всъщност основното правило за да има растяща икономика е тя сама да генерира приходи а не да се изливат в нея чужди или нови пари. За целта е нужна добра бизнес среда, която представлява една доста сложно организирана амалгама от взаимоотношения между различните икономически агенти благодарение на действащите или недействащите в държавата закони и порядки. Ето това е работата на властта, да създаде, настрои и поддържа такава среда в която бизнеса да генерира сам растеж. Но понеже е трудно, властта предпочита по лесния начин било то с държавни дългове, било то с новонапечатани хартийки. Само че лесния начин предлага само краткосрочно решение и кризата бързо ще се върне обратно. Всеки път, когато се избере лесния начин ще се връща все по-бързо.
Ама авторът игра във филма Get Him to the Greek. Помните ли?