Пол Кругман: Тайната на нашия неуспех

Икономиката на САЩ изглежда най-накрая започна сериозното си възстановяване с ръста в продажбите на жилища и със създаването на работни места, изпреварващи растежа на населението в трудоспособна възраст. Това е добра новината, но е далеч от истински бързото и пълно възстановяване, на което се надяваха повечето анализатори, което ще отнеме години, заявява икономистът Пол Кругман в традиционния си седмичен коментар за New York Times.
 
Но защо спадът се проточи толкова много?

Отговорът, подкрепен от неопровержими доказателства, е че това обикновено се случва след тежка финансова криза. Икономическият екип на Мит Ромни обаче отхвърля тези доказателства и това отричане вещае само лоши последици за всички, ако Ромни спечели изборите следващия месец.

Доказателствата са много, но може би най-показателно и пълно е проучването направено от Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, което прави преглед на последните финансови кризи, установявайки, че такива кризи обикновено са последвани от години на висока безработица и слаб растеж.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Последните доклади на икономистите на Международния валутен фонд, както и анализатори на други институции, потвърждават този анализ. Всички големи кризи - от Паниката в САЩ от 1893 г. до шведската банкова криза от началото на 90-те години, оставят трайна следа след себе си и са следвани от бавно възстановяване. Нямаме никаква причина да смятаме, че този път ще бъде различно, посочва Кругман.

На какво се дължи обаче бавното възстановяване от финансовата криза?

Финансовите кризи се предшестват от кредитни балони, и когато те се спукат, много семейства и/или компании остават с големи дългове, което ги принуждава да свият разходите си. Това намаляване на разходите, от своя страна, води и до свиване на икономиката като цяло.



Обичайното лекарство, прилагано от правителството в опит за преодоляване на рецесията, е намаляването на лихвените проценти с цел да се насърчат разходите на домакинствата. Сега то не изглежда адекватено. Много семейства просто не могат да си позволят да харчат повече, а и лихвените проценти могат да бъдат намалявани само до степента, на която се намират в момента, а именно - близо до нулата.

Означава ли това, че нищо не може да се направи, за да се избегне продължителният спад след финансовата криза? Не, това просто означава, че трябва да се направи повече, отколкото да се намалят лихвените проценти. По-специално икономиката наистина се нуждае от временно увеличение на държавните разходи след финансовата криза, за да се поддържа заетостта, докато частният сектор успее да се ребалансира.

И администрацията на Обама направи някои допълнителни разходи, чрез които да се притъпи тежестта на финансовата криза. За съжаление те бяха твърде малки и твърде краткотрайни, за да успеят да стимулират икономиката, отчасти заради административни грешки, но най-вече заради противопоставянето на Републиканската партия, смята Кругман, който известен със симпатиите си към политиката на сегашния американски президент.