Данъкът върху финансовите транзакции ще оскъпи набирането на капитал

Визитка: Михаел Бул е главен изпълнителен директор на Виенската фондова борса и групата от борси в Централна и Източна Европа - CEE Stock Exchange Group. Тя обединява операторите на капиталовите пазари във Виена, Будапеща, Любляна и Прага. Бул оглавява борсата във Виена, която е сърцето на CEE Stock Exchange Group, от 2005 г., а според времето на придобиване на останалите борси в групата заема ръководни постове във всяка от тях. Той има дългогодишен опит на капиталовите пазари. Преди да оглави борсовия оператор във Австрия, е работил в няколко австрийски банки и е ръководил различни отдели за търговия на капиталовите пазари и инвестиционно банкиране. Сред тях са Erste Bank, CA-IB Investment Bank и Creditanstalt Bankverein. Бул има магистърска управленска степен от INSEAD и MBA от Икономическия университет във Виена, както и докторат по право от Виенския университет.

Г-н Бул, през последните няколко години в Европа бяха въведени съществени нови регулации, чието осъвременяване беше ускорено от кризата. Ако погледнем например директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID), която трябваше да създаде едновременно повече конкуренция и прозрачност, как бихте описали ефекта й върху индустрията? Как например промени тя ролята на т.нар. тъмни извори на ликвидност (dark pools of liquidity)?
През 2007 г. целите на MiFID наистина бяха да увеличи конкуренцията и прозрачността на капиталовите пазари, като премести извънборсовите сделки (т.нар. търговия на гише – over-the-counter, OTC) към по-организирани и съответно по-прозрачни платформи за търговия, каквито са многостранните системи за търговия (Multilateral trading facility, MTF). Опитът ни показва, че конкуренцията действително се увеличи, но за сметка на прозрачността. Тя намаля значително заради по-голямата фрагментация на пазарите. Въвеждането на многостранните системи за търговия не само не намали извънборсовата търговия – и това се наблюдава в цяла Европа, от фондовите борси до по-малко регулираните MTF, ами дори я увеличи още повече. MTF печелят от регулираните пазари (т.нар. пътуване гратис, при което се купуват акции или други ценни книжа, без реално купувачът да притежава необходимия капитал, с който да покрие търговията) по отношение на надзора на финансовите инструменти, които се търгуват на регулираните пазари. Какво имам предвид - сделките на регулиран пазар се следят зорко от регулаторите и при най-малките отклонения биват проверявани, докато това не е точно така на MTF платформите. Не само ние обаче, а и самите компании на борсата гледат критично на тази тенденция, която фаворизира MTF – това отклонява ликвидността и прави търгуваните обеми само отчасти видими, което създава впечатлението за наличие на още по-малко ликвидност от реално съществуващата. А по-малкото ликвидност отблъсква инвеститорите. Освен това само големите институционални инвеститори имат достъп до търговия на MTF, докато за индивидуалните клиенти тази възможност не съществува. Така че търговията на тези платформи нанася щети не само на листнатите компании, но и на целия капиталов пазар.
 
Кризите – и финансовата, и дълговата – повдигнаха допълнително въпроси за "наглите" инвеститори, продаващи на късо, и за "лошите" играчи, използващи т.нар. скоростна търговия (high frequency trading, HFT), както ги възприема широката публика. Сега ЕС обмисля регулиране на тези области например чрез искането на разрешение за продажба на късо или регулирането на високочестотната търговия. Как смятате, че ще се отразят те на капиталовия пазар?
Според различни проучвания, търговията чрез различни алгоритми съставлява 70% от търговията с акции в САЩ, а в Европа делът й е 40%. На Виенската фондова борса около 18% от търгуваните обеми се сключват чрез такава автоматизирана търговия. Най-общо казано, използването на алгоритми за търговия увеличи значително ефективността на пазара. Според експерти този тип търговия има балансиращ ефект по отношение на стабилността на финансовите пазари, тъй като значително по-високата ликвидност намалява ценовите флуктуации. Що се отнася до регулациите в тази сфера, като цяло за нас е жизненоважно да не отблъснем маркетмейкърите и доставчиците на ликвидност, забранявайки им да използват автоматизирани системи. Според нас регулаторните усилия трябва да се насочат в друга посока – към регулирането на извънборсовата търговия.
 
Съвсем наскоро 11 от страните - членки на ЕС, се обявиха в подкрепа на данъка върху финансовите транзакции. Според вас трябва ли да се въведе такъв данък и кой е най-ефективният начин да се гарантира, че публичният сектор ще получи финансирането, което търси, а пазарът – честната конкуренция, от която има нужда?
Виенската фондова борса е силно против идеята за данък върху финансовите транзакции. Предполага се, че ако само някои страни от ЕС въведат такъв данък, търговията с акции ще мигрира, от една страна, към други държави, които не прилагат такова данъчно облагане, а от друга страна, към платформи за извънборсова търговия. Това ще намали съществено ликвидността на засегнатите пазари и ще оскъпи набирането на капитал. Това от своя страна ще доведе до допълнително забавяне на икономическия растеж. Бих препоръчал прилагането на данък върху финансовите транзакции да се използва като ориентировъчен инструмент и за облагането изключително на извънборсовите транзакции. По този начин щетите за фондовите борси могат да бъдат намалени, а непрозрачната и нерегулирана извънборсова търговия – ограничена.
 
Като цяло върху какво трябва да се фокусират регулаторите в момента, ако действително искат да обхванат всички "тъмни" страни на пазарите и механизмите за финансов инженеринг?
Чрез въвеждането на данък върху финансовите транзакции политиците съзнателно отчитат факта, че икономиката, която вече е изпаднала в застой, ще се забави още повече в следващите години. Финансовите инструменти, които се търгуват на гише, както и различните структурирани дългови книжа като цяло могат да се смятат за отговорни за финансовата криза. Според мен данъкът върху финансовите транзакции на фондовите борси е грешен фокус от страна на регулаторите. Увеличаването на затрудненията през компаниите за набиране на акционерен капитал е грешен ход. Извънборсовата търговия, от друга страна, не е детайлно регулирана и фокусът определено трябва да бъде в тази посока.
 
CEE Stock Exchange Group (която управлява борсите във Виена, Будапеща, Прага и Любляна) отбеляза значително развитие през последните няколко години, но повечето от борсите в състава й останаха сравнително независими. Възнамерявате ли да задълбочите интеграцията им или имате различна визия за стратегическото бъдеще на групата и каква е тя?
Подходът ни е регионален. Като холдингово дружество CEESEG отговаря за стратегическото и финансовото управление, както и за администрирането на инвестициите, докато бизнес дейностите се движат от четирите дъщерни компании. Целите на групата CEESEG са да увеличи ликвидността на търгуваните книжа, да засили допълнително международния аспект по отношение на участници, инвеститори и продавачи, както и да гарантира допълнително високото качество на услугите, предоставяни на листнатите компании. Интеграцията вече е факт по отношение на продажбите на информация (data vending) и съвместните роудшоута. Системата Xetra беше въведена в Любляна през декември 2010 г., като предстои въвеждането й в Прага през ноември тази година, както и в Будапеща през 2013 г. Дотогава ще хармонизираме и договорите за членство и ще стандартизираме правилата за търговия, доколкото законът го позволява. Предимствата за участниците ще включват по-лесен и унифициран достъп до всички борси на групата. Друг важен проект е хармонизирането на инфраструктурата по приключването на сделките (post-trading).
 
В тази връзка, ако се появят възможности, възнамерявате ли да правите допълнителни придобивания? Такова би могло да бъде придобиването на Българската фондова борса и на българския Централен депозитар – обмисляте ли участие в приватизацията им след стартирането на процеса?
CEESEG има потенциал за експанзия в средно- до дългосрочен план, така че като цяло сме отворени за нови членове. Интересуваме се от всички борси в региона. В този смисъл БФБ би се вписала добре в групата на CEESEG. Въпреки това към момента не сме водили конкретни разговори с българското правителство.
 
Кои са най-печелившите сегменти на борсовия бизнес като цяло в момента?
Търговията и таксите за листване са основните стълбове по отношение на приходите. Продажбата на информация представлява стабилен източник на печалба, особено в момента. Централните депозитари също са много печеливш бизнес.
 
Споменахте депозитарите – може ли това да е добър бизнес и как точно?
Според нас post-trading инфраструктурата е много важна от гледна точка на атрактивността на борсите за международни участници. Ето защо за нас е важно да притежаваме контролен пакет от местния централен депозитар във всяка от страните, в които оперираме. Към момента такъв е случаят единствено в Чехия, където притежаваме 100% от местния централен депозитар. Това обаче ще е решаващ критерий за нас при евентуални бъдещи придобивания.