Всеки пети фирмен кредит е просрочен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всеки пети фирмен кредит е просрочен

Всеки пети фирмен кредит е просрочен

Към края на септември е отчетено най-голямото тримесечно нарастване на депозити от корпоративния сектор за годината

Валентина Илиева
5753 прочитания

© АСЕН ТОНЕВ


Всеки пети фирмен кредит е просрочен. Това показват данните на БНБ към края на септември, които са част от тримесечните отчети за състоянието на банковата система и отделните банки. В края на септември е отчетено и най-голямото от началото на 2012 г. тримесечно нарастване на привлечени средства от корпоративния сектор – с 687 млн. лв.

Общо печалбата на банковата система продължава да расте на годишна база, а разходите за покриване на просрочия по кредити да намаляват. Продължава да се понижава обаче и доходът от лихви, а растежът на този от такси е около нулата. В кредитирането няма почти никакво движение – корпоративните кредити нарастват с малко, а жилищните и потребителските намаляват. Така общата картина се изразява в запазване на статуквото с леки нюанси, но без резки движения.

В края на третото тримесечие 9 банки приключват на загуба, а 17 са със спад на печалбата. Две банки – Уникредит Булбанк и Банка ДСК, формират две трети от общата печалба за системата, показват отчетите на банките. ПИБ остава третата по големина в сектора според размера на активите, след като през август успя да изпревари по този показател Райфайзенбанк.

От БНБ посочват, че "и през третото тримесечие на 2012 г. банковата система отчита добри финансови показатели". Запазват се нивата на общата капиталова адекватност на системата - 16.59%, и адекватността на капитала от първи ред - 15.12%. Нивото на капиталовия излишък (превишението над регулаторно изисквания собствен капитал, т.нар. буфери) е 2.5 млрд. лв. в края на септември.

Лошо, лошо

Обемът на лошите фирмени заеми в края на септември е 7.5 млрд. лв. Това са необслужвани над 90 дни и над 180 дни (т.нар. загуба - така се записват в балансите на банките, но реално не са отписани и не ги отписват, докато има и най-малък шанс за събиране по заема – бел. ред.). Делът им от портфейла корпоративни кредити е 20.1% при 19.4% към юни.

За едно тримесечие просрочията в този сегмент са се увеличили с 324 млн. лв., като нарастването е в границите на нивата от предходните периоди, дори и по-ниско. Заемите за фирми са единствените, които отбелязват ръстове, но въпреки това именно при тях увеличението на дела на необслужваните запазва стабилен темп, макар и не бърз.

Жилищните необслужвани кредити задържат дела си горе-долу на нивото от предходното тримесечие – 16%, а обемът им нараства за три месеца с 58.5 млн. лв. до 1.5 млрд. лв. Делът на потребителските необслужвани заеми се свива спрямо предходното тримесечие, намалява и обемът им – съответно 8.9% и 804 млн. лв., като спадат със 101.5 млн. лв.

Отписването на лоши кредити в този сегмент е най-масово, предвид че това са много на брой и малки по размер заеми – тоест рискът при тях е най-диверсифициран, и не биха стрували много на банките. Фактор е и пакетирането на просрочия в портфейли и продажбата им на фирми за събиране на вземанията, както и предплащането от страна на клиентите.

Общият обем на необслужваните заеми в банковия сектор към третото тримесечие е 9.9 млрд. лв., а делът им достига 17.25%. От няколко поредни тримесечия БНБ посочва и дял на нетни необслужвани кредити. Те се изчисляват, като от брутната стойност на кредитите се извадят направените разходи за обезценка. Техният дял в края на третото тримесечие е 11.6%.

От централната банка посочват още, че през периода юли-септември размерът на всички заеми с просрочие по тях от 30 дни нагоре намалява. Спадът се дължи на тези, които са в категориите над 30 до 90 дни и над 90 до 180 дни закъснения. Увеличават се обаче заемите, които банките са записали като загуба – необслужвани над 180 дни, с 340 млн. лв. Това означава, че част от кредитите, които са били с по-малки закъснения, вече са отишли при почти (но не напълно) безнадеждните.

Повече печалба, но не и от лихви

Намаляват обаче разходите за обезценка, които банките правят – с 10.4% на годишна база до 825 млн. лв. Това съответно води до отчитането на по-висок финансов резултат. Печалбата в сектора е в размер на 504 млн. лв. с годишен ръст от 4.4%. Това увеличение се дължи именно на по-ниските разходи, които се правят за просрочия, а не на раздвижване на кредитирането и реализиране на по-прилични доходи оттам. Тъкмо напротив.

Нетните приходи от лихви продължават да падат, като в края на септември са почти 2 млрд. лв., но се свиват със 7%. Представянето на нетните приходи от такси не е много по-добро, задържат движението около нулата – ръст от 0.62% до 572 млн. лв.

Освен че кредитирането е свито, на банките им се налага и да увеличават разходите си за плащане на лихви поради стабилния растеж на депозитите от фирми и домакинства. През изминалото тримесечие е отчетено най-голямото от началото на 2012 г. нарастване на депозитите от корпоративния сектор – с 687 млн. лв. до 22.2 млрд. лв. Депозитите на домакинствата, които формират вече повече от половината от привлечения ресурс в системата, продължават да се увеличават с темп, съизмерим с този на предходните две тримесечия – 2.7% или 929 млн. лв. до 34.7 млрд. лв.

Всеки пети фирмен кредит е просрочен. Това показват данните на БНБ към края на септември, които са част от тримесечните отчети за състоянието на банковата система и отделните банки. В края на септември е отчетено и най-голямото от началото на 2012 г. тримесечно нарастване на привлечени средства от корпоративния сектор – с 687 млн. лв.

Общо печалбата на банковата система продължава да расте на годишна база, а разходите за покриване на просрочия по кредити да намаляват. Продължава да се понижава обаче и доходът от лихви, а растежът на този от такси е около нулата. В кредитирането няма почти никакво движение – корпоративните кредити нарастват с малко, а жилищните и потребителските намаляват. Така общата картина се изразява в запазване на статуквото с леки нюанси, но без резки движения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.