Броят на небанковите финансови компании расте много и бързо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Броят на небанковите финансови компании расте много и бързо

Николай Колев, изпълнителен директор на "Профи кредит"

Броят на небанковите финансови компании расте много и бързо

Николай Колев, изпълнителен директор на "Профи кредит България" пред Капитал Daily

Валентина Илиева
9865 прочитания

Николай Колев, изпълнителен директор на "Профи кредит"

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Още на 15-я ден започваме да наблюдаваме просрочията

При необезпечен кредит неустойките за просрочие са превантивни клаузи срещу недобросъвестни клиенти.

Николай Колев е изпълнителен директор на "Профи кредит България" (част от международната финансова група "Профиреал груп") от 2006 г. Преди това е работил като търговски представител, а впоследствие и търговски директор в "Промобил България". Бил е търговски директор и директор по бизнес развитие и нови пазари в "Актавис груп" и мениджър в "Ален мак". С него разговаряме за тенденциите в сектора на т.нар. бързи заеми, за лошите и добрите кредити, за поведението на компаниите и на клиентите. Освен в България групата на "Профиреал" оперира и в Чехия, Словакия и Полша, а през 2013 г. планира разширение и на нови пазари.

Какви са в момента тенденциите на развитие на пазара, на който работят небанковите финансови компании за кредитиране?

- През последните години обемът на пазара нарасна значително. За четвъртото тримесечие на 2011 г. и за първото на 2012 г. ръстът беше в порядъка на 12% до 15%. Очакванията ми са тази тенденция да се запази до края на годината. Това показва, че този тип продукти стават все по-търсени, тъй като отговарят на нуждите на клиентите за ясни и конкретни цели, включително и за ежедневни нужди. Това се отразява и в промяната в структурата на кредитите - делът на тези със срок под 1 година и от 1 до 5 г. нараства за сметка на кредитите със срок над 5 години.

Освен това според регистъра на небанковите финансови институции, поддържан в БНБ, броят на този тип компании непрекъснато расте. През лятото на тази година бяха актуализирани от централната банка изискванията за капитала на компаниите в сектора. Те трябва да се въведат до края на 2012 г. Предполагам, че това не би трябвало да представлява трудност за големите играчи в сектора. Може да внесе и повече яснота по отношение все по-нарастващия брой финансови институции.

Ще се получи ли ефект на пресяване сред компаниите с изискванията за капитала и това ще бъде ли добре?

- Не бих могъл да кажа дали ще се постигне такъв ефект. Не би трябвало новите изисквания да са проблем за тези компании, които искат да се развиват в този бранш. Според мен стъпката за актуализиране на изискванията за капитала, както и въвеждането на по-малко административни процедури при отчетността, която извършваме към БНБ на месечна и тримесечна база, е полезна.

Много полезно за сектора като цяло би било създаване и активна дейност на асоциация на небанковите финансови институции - от бизнес, етична, регулаторна гледна точка. За съжаление все още няма такава активно работеща структура. Все пак между компаниите вече се водят разговори и има нагласа за създаване на подобна организация, но мисля, че би заработила ефективно през 2013 г.

Необходимо ли е преминаване от регистрационен към разрешителен режим за дейността на този тип компании предвид растящия им брой?

- Експанзията на небанкови финансови институции е сериозна и техният брой непрекъснато се увеличава. В повечето случаи това са местни български компании. По-малко са тези, които са част от международни групи, проявили желание да участват в бързоразвиващия се небанков сектор в България. Като цяло имаме ясна и стриктна регулаторна рамка – според изискванията на Наредба 26 на БНБ, която определя регистрационен режим за този тип компании, се предоставя информация, която дава в голяма степен яснота кой стои зад съответните инвестиционни намерения. С промените, които бяха направени в наредбата, се въведоха и изисквания за финансова стабилност на компаниите. Това предполага наличие на професионализъм, защото една компания не би могла да бъде финансово стабилна, ако не е наясно с бизнеса като такъв. От друга страна, за съжаление увеличаващият се брой небанкови финансови институции, особено в последната година и половина, води до поява на съмнителни етики и начини на работа. Това в известна степен рефлектира и върху другите компании в сектора. Имаме клиенти, които са ползвали услуги в други компании и споделят мнения и впечатления. Именно по отношение на приемане на етичен кодекс, етични норми и стандарти на работа, прозрачност би било много полезно създаване на асоциация в сектора. И сега на практика има такава, но аз лично не съм запознат до момента с резултати от нейната дейност, а и броят на членовете й е малък. Мисля, че тази асоциация би могла да бъде доста по-активна. Конкретен пример за ползата от наистина работеща асоциация за по-глобално и по-бързо разрешаване на въпрос, засягащ цялата индустрия, е проведеният съвсем наскоро секторен анализ в бранша от Комисията за защита на потребителите. В този смисъл се надявам и новите изисквания в наредбата на БНБ да са спирачка, от една страна, и стимул за още по-качествена работа, от друга.

Как ще коментирате неравноправните клаузи, които КЗП оповести, че е открила в общите условия на небанковите компании в резултат на този секторен анализ?*

- Не бих могъл да коментирам, тъй като не съм запознат в детайли с конкретни казуси, на база на които са направени тези конкретни изводи. Небанковите финансови институции поемат голям риск заради липсата на обезпечения при отпускането на заеми. Поради това са необходими повече механизми и процеси за контрол на поведението на клиентите. Ако в банковия сектор наблюдението на просрочията и работата с клиентите започва от 90-ия ден, при нас това се прави още на 15-ия или най-късно 30-ия ден. В "Профи кредит" ежедневно се проследява състоянието на просрочията след 30-ия ден, като в този процес не се включва постоянната комуникация с клиенти за предстоящ падеж и пр.

От друга страна е логично при поемането на по-голям риск, който не е обезпечен в повечето случаи, компаниите просто да се опитват да се предпазят с включването на подобни условия. При един необезпечен кредит това вероятно са по-скоро превантивни клаузи, предпазващи компанията от недобросъвестни клиенти, които просто нямат желание да си плащат заема. Далеч съм от мисълта, че при споменатите проценти неустойки това е основният бизнес на някоя компания.

Колко е неустойката при просрочие във вашата компания?

- Продуктите ни са структурирани така, че клиентите ни сами управляват кредита си. Клиентът сам преценява при подписването на договора какъв срок на заема да избере в зависимост от месечната вноска, която би предпочел според възможностите си. Средната месечна вноска при нас е около 100-127 лв. при осигурителен доход в рамките на 450-500 лв. на месец. Средният срок на заемите е 38-40 месеца.

Неустойка има при просрочените заеми над 30 дни, като размерът й зависи от желанието или нежеланието на клиента да плати сумата. Неустойките в договорите ни са по-скоро превантивни, тъй като сключваме предварително споразумение с клиента за случаи на евентуално изпадане в просрочие. Самият продукт е конструиран така, че при наличие на проблем, независещ от клиента ни, но доказуем, като временна нетрудоспособност например, той има възможност на отсрочване на три последователни вноски без оcкъпяване. Ако тези три месеца се окажат недостатъчни, клиентът има възможност да направи платено отлагане на вноските си – плащайки такса, може да отложи вноските си за още няколко месеца.

Какъв е размерът на тази такса?

- Зависи от размера на заема, от срока на разсрочване. Клиентът е запознат с тези опции още в началото и е наясно с това, че в случай на необходимост би могъл да разсрочи заема си. Целта е да се намери общ език с клиента, не да се стига до изпълнителни листове и дела. Разбира се, има и такива случаи.

След кой ден започвате да начислявате неустойка върху просрочие?

- След 30-ия ден започваме да следим просрочията, между 30-ия и 75-ия ден се поддържа непрекъснат контакт с клиента, като се търси вариант за договаряне. Ако до 75-ия ден не се намери такъв вариант, прекратяваме договора и се преминава към съдебно изпълнение. Неустойката започва да се начислява след прекратяване на договора, но и тогава при явна невъзможност на клиента да плати може да се сключи споразумение и да се намери вариант за договаряне. Никой няма полза от съдебен клиент.

КЗП имаше ли препоръки към "Профи кредит" и какви?

- Да, получихме препоръки от комисията. Приехме ги напълно и изпратихме корекциите си. Препоръките бяха уточняващи и засягаха общите условия – конкретизиране на някои точки, коментари, засягащи неустойките, допълнение на текстове с цел по-голяма разбираемост за клиентите.

*Необосновано високи обезщетения и неустойки при неизпълнение на договора, достигащи 50% от размера на заема, заплащане на неясни разходи, извършени по преценка на кредитодателя при събиране на задълженията, искане на документи за договори с други кредитни институции, задължение да не сключва договори с банка или друга финансираща институция, искане на допълнителни обезпечения без ясни критерии.

Какво е състоянието на просрочията в сектора? Какви са възможностите на кредитополучателите да изплащат редовно задълженията си?

- През 2009 г. и 2010 г., които бяха тежки години за всички компании в сектора, просрочията в портфейла ни със закъснение над 30 дни бяха 25%. Към момента те са около 19%, като се наблюдава постепенно намаление. От друга страна се забелязва увеличение на осигурителния доход на кандидатстващите при нас клиенти в сравнение с предходни години, като за 2012 г. е ясно изразена тенденция. Това предполага по-платежоспособни клиенти. Освен това клиентите се насочват към кредити с по-малки суми за по-кратък срок. Като цяло те станаха доста по-прагматични. Българинът вече много по-внимателно си прави сметката във взаимоотношенията с финансови институции.

От БНБ прогнозираха, че и през следващата година влошаването на кредитите ще продължи. Какви са очакванията за вашия сектор?

- Небанковите финансови институции по презумпция поемат по-голям риск, което е предпоставка за потенциален ръст на необслужваните кредити. От една страна, в краткосрочен план може да се очаква повишаване на дела на лошите кредити в портфейлите на небанковите финансови институции, но концентрацията на повече краткосрочни кредити в небанковия портфейл дава възможност за по-голяма гъвкавост на индикатора в случай на изменения в икономическата среда.

Има ли платежоспособно търсене на този тип заеми предвид като цяло силно свитото потребление?

- Както посочих, наблюдава се увеличение на осигурителния доход, с който клиентите кандидатстват. Към момента средният осигурителен доход е 450-500 лв., като има и клиенти, които значително надвишават тези нива. Логично е за заем при нас да се интересуват различни хора и социални групи. Средният размер на заемите, за които се кандидатства, е около 1500 лв., което не е типично за небанкова институция. Повечето конкуренти от бранша предоставят по-малки суми за по-кратък период от време. Средният размер на вноската е около 100-127 лв.

За какви цели търсят заеми клиентите на небанковото финансиране?

- За все повече нужди. Българинът започва да припознава бързите кредити като удачно решение не само при временен недостиг на пари, но и като достъпен начин за реализиране на други планове – обучение, покупка на подарък, почивка. Вътрешните ни проучвания показват, че около половината от клиентите се обръщат към небанкови финансови институции поради належаща нужда от пари за ремонт или освежаване на дома. Такива са обикновено клиентите над 30 години, които водят и по-улегнал начин на живот. По-младите използват кредитите за покупки от всякакъв тип, почивка, курсове, плащане на семестриални такси и др. Клиентите ни в пенсионна възраст използват бързите заеми най-често при недостиг на средства за плащане на сметки, лечение или медицински разноски.

Как се отразява на пазара появата на нови играчи? Не е ли малко малък този пазар за броя участници на него?

- Намирам това за положителна тенденция. Както се казва, когато конкурентите са добре, и ние сме добре. Конкуренцията е двигател за развитие, защото появата на повече играчи в сектора означава повече и по-качествени продукти и услуги.

Какъв е пазарът на бързите заеми в България в сравнение с другите страни в Централна и Източна Европа?

- Покупателната способност на българина все още е по-ниска в сравнение с тази в Чехия, Полша и Словакия. Но от регулаторна гледна точка мога да заявя, че България е на едно от първите места – въведеният регулаторен режим от БНБ, действието на Закона за потребителския кредит, активността и на други регулаторни органи като КЗП.

Още на 15-я ден започваме да наблюдаваме просрочията

При необезпечен кредит неустойките за просрочие са превантивни клаузи срещу недобросъвестни клиенти.

Николай Колев е изпълнителен директор на "Профи кредит България" (част от международната финансова група "Профиреал груп") от 2006 г. Преди това е работил като търговски представител, а впоследствие и търговски директор в "Промобил България". Бил е търговски директор и директор по бизнес развитие и нови пазари в "Актавис груп" и мениджър в "Ален мак". С него разговаряме за тенденциите в сектора на т.нар. бързи заеми, за лошите и добрите кредити, за поведението на компаниите и на клиентите. Освен в България групата на "Профиреал" оперира и в Чехия, Словакия и Полша, а през 2013 г. планира разширение и на нови пазари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Все си мисля, че тези "небанкови финансови институции" за бързи кредити са като пиявици - използват бедноста и нуждата на хората за да ги товарят с огромни лихви! Кредитният пазар в България ще сде нормализира, когато тези бъдат изхвърлени от пазара! Всеки път като вляза в Техномаркет / Технополис и ми тикат в ръцете брошури за кредити за покупка на прахосмукачка за 100 лева! Стига бе, джанъм, ако нямам 100 лева, какво правя тук?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK