България с най-малко фалирали компании в региона

Разходите за труд са БРУТАЛНО ниски. Това спасява много от българските фирми, които иначе биха фалирали.

Ние сме като китайците - с бедност и мизерия на 99%-те компенсираме огромната корупция и неработеща "държава" ала Марковска и Сие.

120 евро "заплата" в ЕС е тайната на българския "успех".

В Хърватия например правителството е въвело задължителна мярка за бърза процедура по фалит за компании, които нямат служители и са с блокирани банкови сметки за повече от 60 дни.
-------------------------------
Ако у нас имаше подобни мерки, картинката щеше да бъде съвсем различна. Само че тогава различни щяха да бъдат и цифрите за безработните, както и подкрепата за политиката на ГЕРБ.

Предполагам, че ако безработните у нас се подредят на опашка, дължината и чувствително ще надхвърля тази на новооткритите километри магистрала.

Най-общо десетте причини за ниското ниво на търговската несъстоятелност в България по принцип и конкретно през 2011 г. са следните:

1. Липсата на определен в закона краен времеви момент представляващ началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността.Това е основната причина в българската съдебна практика да съществува липса на предвидимост в действията на съда по несъстоятелността. Липсват и адекватни на настоящата икономическа реалност законодателни решения и добри практики. Само за периода от началото на годината до края на октомври 2012 г. са правени три опита да се промени Търговски закон, с цел поставяне на някаква граница назад във времето, но проекто-законите спират движението си веднага след внасянето им в Парламента на Република България или преди да бъдат внесени, което показва липса на политическа решимост и воля да се намери решение на проблема с предвидимостта във времето.

2. В българския Търговски закон е предвидено началната дата на неплатежоспособността или свръхзадълженосттада се определя от съда, пред който се разглежда делото по несъстоятелността за всеки отделен случай. Обратното действие на съдебното решение, определящо началния момент на несъстоятелността може да се разпростре неопределен период назад във времето, което може да засегне и кредитори, които отдавна са приели изпълнение, освободили са се от обезпечението си и са забравили за съществуването на длъжника и дълга.

3. Съществува много широкия кръг от действия и сделки, които Търговски закон обявява за нищожни, извършени след началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, включително и спрямо всяко изпълнение на парично задължение от длъжника, независимо от начина на изпълнение, учредяване на залог и ипотека върху активи на длъжника, както и всякакви сделки, при които даденото надхвърля по стойност полученото.

4.Изключителното бавното съдебно производство, което често пъти продължава години. Пример от практиката, който може да илюстрира как със законни процесуални средства за защита може да се забави процеса по несъстоятелността с няколко години е следния: Според чл. 646. (2) от Търговски закон нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки:изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението;безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността; учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността;възмезда сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Установяването на нищожността с цел да се попълни масата на несъстоятелността се извършва по особен ред, характеризирайки се със всички особености на процеса, представяне на доказателства, оспорването им, назначаване на различни съдебни експертизи и т.н. По този начин се развива „още един процес в процеса“, това предопределя бавността на процедурата и оскъпяването и. Какво може да се направи да се ограничи забавянето на процеса по несъстоятелност? Необходима е адекватна на икономическите условия и на бързината на търговския оборот законодателна промяна в Търговски закон, с която да се въведе краен времеви момент представляващ началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността.

5. Предвидените в закона привилегии не допринасят за бързината на производството. Държавата е винаги присъединен кредитор, след това са привилегированите кредитори с ипотека, залог, вземания на работници и др.

6. Неохотата, с която необезпечените кредитори подхождат към процедурата по несъстоятелност се обяснява поради място, редът който заемат съгласно чл. 136 и чл. 137 от Закона за задълженията и договорите на Република България. Необезпечените задължения, които са най-масовите в търговската практиката се намират на последното по ред, осмо място, след всички останали кредитори с привилегии.

7. Стремежът на длъжниците да се освободят от търговското си предприятие чрез прехвърлянето му на бедни и неграмотни граждани, които нямат никакво имущество. Липсата на имущество(маса на несъстоятелността), с което да се извърши удовлетворение на кредиторите обезмисля воденето на скъпия и бавен процес по несъстоятелност.

8. Неспазването на правното задължение на изпадналия в състояние на свръхзадълженост и неплатежоспособност длъжник в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност, съобразно правилото на чл. 626 от Търговски закон.

9. Липсата на висока успеваемост при наказателните дела по престъпленията срещу кредиторите. Всеки кредитор, който разбере, че длъжникът е собственост на неграмотен и/или без имущество гражданин, има едно средство за правна защита, а именно: иницииране на накателно преследване поради извършване на престъпление срещу кредиторите (банкрут). Текстът чл.227 б от Наказателния Кодекс на Република България предвижда, че ако търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

10. Липсата на доверие в съдебната система поради извършване на законодателни промени през годините на парче в частта отнасяща се до търговската несъстоятелност.Липсата на добър диалог от една страна между изпълнителна и съдебна власт и от друга страна от между законодателната и съдебна власт и реалния бизнес.

Тези десет контретни причини съвсем не изчерпват проблемите на българската търговска несъстоятелност. Проблемите са много повече, професионалното ми мнение, че трябват много сериозни усилия и най-вече работната група по законопроекта за промяна в Народното събрание трябва да е съставена само от съдии по търговска несъстоятелност, опитни финансисти, синдици и практикуващи адвокати в тази сфера и представители на бизнеса.

До коментар [#3] от "minko_georgiev":

Евала!