Робърт Шимек: Заради кризата се фокусирахме главно върху имущественото застраховане

Визитка Робърт Шимек е президент и главен изпълнителен директор на AIG за Европа, Близкия Изток и Африка от началото на 2012 г. Преди да поеме тази позиция в продължение на шест години е главен финансов директор за AIG и в последствие за Chartis. В компанията е от 2005 г., а предишният му професионален опит включва 18 години като партньор в Deloitte & Touche. В България AIG работи чрез клона си "Чартис Юръп", който ще бъде преименуван на "Ей Ай Джи Юръп" от 1 декември. Компанията притежава и 40% от общозастрахователната "ОББ-Чартис".

Защо решихте да се върнете към наименованието AIG?
- Имаме 90-годишна история като AIG и се гордеем с името и с бизнеса си. По време на финансовата криза се ребрандирахме като Chartis, но щом тя свърши – а сега вече сме изплатили обратно всичко, което дължахме на американското правителство, моментът беше перфектен да се върнем към бранда, под който сме били познати 90 години.

Тоест за вас кризата е свършила?
- Да, точно така. AIG получи 182 млрд. долара като помощ от американското правителство, като към днешна дата вече сме върнали цялата тази сума плюс още над 15 млрд. долара. Така че към момента американските данъкоплатци вече са получили обратно цялата вложена сума плюс определена възвращаемост от продажбата на акции на AIG. Този процес беше финализиран през последните няколко месеца, така че от нашата гледна точка финансовата криза за AIG приключи с изплащането на тези средства. Към момента американското правителство все още притежава 15.9% от акциите и ако реши да ги продаде, получените приходи също биха били допълнителна печалба. Не бих се изненадал, ако общият й размер достигне стойности, близки до 25 млрд. долара.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В разгара на кризата продадохте животозастрахователната си дейност, с какъв друг бизнес се разделихте?
- Продадохме две големи животозастрахователни компании – Alico на Metlife, както и AIA, която беше листната на борсата в Хонконг. Средствата от тези две продажби бяха използвани за погасяването на задълженията ни към правителството на САЩ. Все още имаме животозастрахователен бизнес в САЩ, но в повечето региони бизнесът ни стана предимно по имуществено застраховане. Втората промяна е, че се разделихме с по-голямата част от незастрахователните ни дейности (включително и инвестиционното звено, което придоби БТК през 2007 г. - бел. ред.). Запазихме единствено компанията си за лизинг на самолети – ILFC, но в момента сме в процес на подготовка за продажбата й. Иначе основната промяна е, че се фокусирахме върху имущественото застраховане.

Как се отрази кризата на застрахователния бизнес като цяло?
- Повечето компании се опитаха да опростят дейността си и да се фокусират върху ключовите си силни страни. Кризата накара редица банки да се разделят със застрахователния си бизнес, както и множество застрахователни компании да преосмислят това кое е ключово за дейността им и кое не.

Преди началото на кризата в региона растеше популярността на модела на т.нар. bancassurance – промени ли се това?
- За нас това продължава да бъде област, върху която се фокусираме в региона. Дори бих казал, че в момента моделът е по-силно развит сега, отколкото преди кризата. Доколкото има някаква промяна, смятам, че тя се дължи на факта, че банките трябваше да преосмислят как искат да подхождат към банково-застрахователните продукти – дали чрез собствени механизми или чрез партньорски застрахователни компании.



Конкретно в България пазарът все още е доминиран от автомобилните полици, а кризата спря растежа на движеното главно от банковото кредитиране имуществено застраховане – как може да се промени това?
- Автомобилното застраховане доминира много пазари, особено такива, които все още се развиват. Според мен главният начин това да се промени е чрез представяне на нови продукти, както и чрез внедряване на опита от други пазари, който имат големи застрахователи като AIG. За нас това не е нещо ново, тъй като оперираме в 90 страни и в един или друг момент от присъствието си в тях сме виждали всякакви различни пазарни и икономически условия. В развиващ се пазар като България например фокусът ни е върху образоването на пазара – да увеличим познаваемостта на продуктите, както и да повишим качеството на предлаганите продукти, така че клиентите наистина да почувстват, че купуват застраховка и получават защита.

Как се отрази кризата на общото равнище на проникване на застраховането в различните региони?
- Да вземем за пример конкретно еврозоната. Ясно е, че кризата засегна цялостната икономика и това негативно влияние накара потребителите и компаниите да взимат решения кои застрахователни покрития са им абсолютно необходими в даден момент. Така че несъмнено има ефект. От друга страна обаче, кризата създава и доста възможности. Ако използваме за пример Гърция – страната е в центъра на кризата в еврозоната, икономическата обстановка в момента е много по-лоша, отколкото преди началото кризата, но въпреки това нашият бизнес там расте, остава печеливш и продължава да се разширява. Донякъде това се дължи на факта, че по-слабите конкуренти напуснаха пазара. Тоест кризата подобри дисциплината, а бих казал и качеството на конкуренцията.

Какви са очакванията ви за ефектите от кризата в еврозоната?
- Според мен AIG ще извлече повече ползи от конкурентите си, като с течение на времето за това ще допринасят два основни фактора. От една страна, това ще са действията на регулаторите, които ще се намесват на даден пазар и ще принуждават неадекватните за пазара компании да го напуснат. Ефект ще има и по линия на естествения подбор от страна на потребителите, които купуват застраховки и които ще търсят финансова стабилност, която да стои зад обещанието за бъдещо плащане по полиците им. Така че смятам, че ще излезем от кризата в еврозоната по-силни, отколкото бяхме в началото й. А също така мисля, че самият пазар също ще е в по-добро състояние, тъй като ще е по-дисциплиниран.

Как се отразяват новите регулации от двете страни на Атлантика върху бизнеса ви?
- Регулациите постоянно се доразвиват и трябва да се приспособяваме към тях, но истината е, че обикновено те се правят с добра цел. Като професионален застраховател ние сме в състояние да намерим начин да отговорим на целите на съответните директиви и да приспособим продуктите си. Всъщност промените често създават и възможности за нас да диференцираме продуктите си. Важното обаче е да се разбере какво се цели с дадени правила и да дадем най-доброто от себе си, така че да можем да се съобразим с тях.

Увеличените капиталови изисквания ли са начинът да се отговори на бъдещи кризи?
- Смятам, че да. Според мен капиталовите изисквания, които действително се базират на икономическата реалност, каквито например опитва да въведе директивата "Платежоспособност II", са нещо много добро. Конкретно за България мисля, че капиталовите изисквания може би биха могли и би трябвало да са и по-високи. Това би спряло застрахователите да поемат рискове, които по-късно не биха били в състояние да покрият. Не харесвам обаче капиталови изисквания, които са спорни или не са икономически обосновани. Ето защо оценявам начина, по който "Платежоспособност II" опитва да създаде икономически поглед върху капитала, но не подкрепям добавянето на допълнителен капитал над тази база с цел формирането на необосновани буфери. От друга страна, липсата на строги, реалистични и смислени капиталови изисквания позволява навлизането на недисциплинирани и по-малко професионални играчи на пазара, което не носи добавена стойност за клиентите и на практика възпрепятства по-професионалните застрахователи от участие на пазара. Затова конкретно за България не бих имал нищо против да видя малко по-високи капиталови изисквания, стига да са икономически обосновани и обвързани с риска, който компаниите поемат.

Защо преструктурирахте дейността си в България под формата на клон?
- Всъщност преструктурирахме цялата си дейност в Европа, като процесът на практика ще приключи на 1 декември. Тогава операциите ни на континента ще бъдат официално обединени в общо холдингово дружество – AIG Europe, със седалище във Великобритания. Това ще ни донесе четири основни ползи – на първо място ще ни позволи по-лесно да изпълним изискванията на "Платежоспособност II". Същевременно това ни дава и по-ефективна структура на капитала за цяла Европа – вместо да се разпръсва, той ще бъде съсредоточен на едно място, което ще позволи най-ефективното му използване, така че да подкрепи дейността ни в целия регион. На трето място, в резултат на преструктурирането ще имаме и един основен регулатор за Европа – оставаме обвързани с местните норми в отделните страни, но ще имаме един водещ регулатор и това ще бъде британският FSA (Financial Services Authority). В допълнение нещата ще станат по-лесни и от гледна точка на управлението, което ще увеличи и прозрачността ни, тъй като всичко ще е на едно място. Освен това обединената холдингова компания е много по-стабилна от едно отделно юридическо лице, тъй като зад нея стоят 3 млрд. паунда капитал, докато зад самостоятелното дружество в България например стоеше много по-малка сума – от порядъка на около 7 млн. лв.

Какви са очакванията ви за резултатите към края на 2012 г. и за следващите няколко години?
- За първите девет месеца на 2012 г. AIG отчита положителен финансов резултат преди облагане с данъци в размер на 2.8 млрд. долара, което е значително подобрение в сравнение с отчетените 1 млрд. долара за същия период на 2011 г. До голяма степен доброто ни представяне се дължи на по-ниските загуби от катастрофични събития през първите девет месеца на годината, но също и на увеличението на записаните премии. Като цяло съм оптимистично настроен за общото ни представяне. Разбира се, природните бедствия винаги са предизвикателство, което не можем да предскажем. Едно такова бедствие, каквото е например ураганът "Санди", може да окаже влияние върху печалбата на дадена компания за тримесечие или за година, но за добре капитализираните застрахователи, какъвто е AIG, това не засяга общата ни капиталова база и не подкопава изградената ни с времето финансова стабилност. Очакваме напрежение върху печалбите си по линия на кризата в еврозоната и поради природни бедствия, но плановете ни са да останем дисциплинирани и внимателни по отношение на рисковете, които поемаме.

Интервюто взе Мария Иванова