Кредитирането - движение без промяна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кредитирането - движение без промяна

Кредитирането - движение без промяна

Фундаментите на банковия пазар остават непроменени и през октомври, има леки корекции в резултат на странични фактори

Валентина Илиева, Мария Иванова
4640 прочитания

© Юлия Лазарова


Увеличаващ се кредитен портфейл, намаляващи просрочия и леко свиване на дела им и спад на годишния темп на растеж на проблемните кредити, показват данните на БНБ за кредитирането към края на октомври 2012 г. Дотук добре. Оказва се обаче, че повишението в кредитния портфейл на банките през октомври тази година спрямо предходния месец, а и на годишна база, е минимално и се дължи изцяло на лек ръст при фирмените кредити, докато жилищните заеми и тези за потребление продължават да се свиват.

Нарастването на заемите за корпоративния сектор може лесно да се получи в резултат на еднократни ефекти от единични сдeлки предвид мащабите на този сектор, тъй като според банкери апетитът за кредитиране и инвестиране е силно свит. Намаляването на обемите лоши и преструктурирани заеми в голямата си част се дължи по-скоро на отписване на лоши кредити, посочват банкери. По думите им от доста време банките са започнали да чистят балансите си и да отписват задължения.

Свиването на дела на просрочията в общия кредитен портфейл, от една страна, е резултат именно на тяхното намаление, а, от друга, и на лекото увеличение в самия портфейл. По-ниският годишен прираст в голяма степен се дължи на вече натрупаната висока база, върху която се изчислява, в сравнение с периода в началото на кризата.

Дяволът е в детайлите

Обемът на т.нар. лоши и преструктурирани кредити в банковата система през октомври слезе под 10 млрд. лв., след като надхвърли тази граница месец по-рано. Общият им размер е 9.875 млрд. лв., като се понижава с 1.4% спрямо отчетените в края на деветмесечието 10.01 млрд. лв. Делът им спрямо общия портфейл на отпуснатите от банките заеми за бизнеса и домакинствата също намалява леко – до 23.31%. Растежът им на годишна база през октомври е едноцифрен - 9.4% (при около 20% среден темп на годишен прираст за периода януари - септември 2012 г.).

Това е резултат от свиването в обема на просрочията, който се дължи до голяма степен на отписвания и високата база, върху която се изчислява. Прогнозите на централната банка са, че влошаването на качеството на кредитите ще продължи и през следващата година. Според екипа за икономически анализи на Уникредит Булбанк пикът на растеж в проблемните кредити, но само при домакинствата, е достигнат през второто тримесечие на годината и започва да заглъхва. За качеството на портфейла от корпоративни кредити, очакванията им съвпадат с тези на БНБ.

Данните за изминалия месец показват свиване в проблемните експозиции както при фирмените, така и при потребителските и жилищните заеми за физически лица. Нарастване е отчетено единствено в категорията други кредити за домакинствата, в която се включват например кредити за физически лица за обучение, финансов лизинг, селскостопански кредити и т.н. Увеличението им спрямо предходния месец е с 480 хил. лв., но на годишна база е отчетено свиване с 1.2 млн. лв.

В сравнение с преди година намаление има и в обема на лошите и преструктурирани потребителски заеми. Свиването за последната година е с 272 млн. лв., или 20.05%, като се запазва наблюдаваната от пролетта насам тенденция за понижаване в общия обем. Според представители на сектора това движение може да се обясни с няколко различни фактора – от една страна, това, че през последните месеци клиентите на банките активно търсят възможности за намаляване на задлъжнялостта си, включително чрез предсрочно погасяване на заемите си.

Същевременно самите финансови институции отписват част от вземанията, които смятат за несъбираеми, а освен това и продават пакети от просрочия на специализирани компании за събиране на вземания. Това от своя страна също дава отражение върху данните за общия обем на лошите и преструктурирани заеми.

За разлика от потребителските кредити обаче при жилищните и при корпоративните заеми обемът на проблемните експозиции продължава да се увеличава на годишна база. Към края на октомври увеличението е със съответно 10.5% и 17.6% в сравнение с октомври 2011 г. Така темповете на влошаване на портфейлите остават двуцифрени, макар и да се забавят спрямо отчитаните в пика на кризата трицифрени ръстове.

Данните от паричната статистика включват информация както за кредитите с просрочия над 90 дни, така и за такива, които се обслужват редовно, но са били предоговорени между банките и клиентите им. Липсва обаче публична информация за това каква част от този общ обем са само преструктурираните заеми. От своя страна БНБ не коментира какво стои зад конкретните движения в публикуваната статистика. Според централната банка информацията за кредитите, които са преструктирурани или с просрочие в обслужването, не показва общият обем на класифицираните рискови експозиции в системата.

Такава информация може да се получи от надзорните данни, които БНБ публикува на тримесечна база. От тях е видно, че към края на септември необслужваните кредити са 17.25%. Нетният им дял, който се изчислява като разлика от брутната им стойност и направените разходи за обезценка, е 11.6% в края на третото тримесечие.

Липса на апетит

Статистиката на БНБ показва още, че за пореден месец кредитирането като цяло остава свито. Общият обем на банковите портфейли се е увеличил с едва 4.5 млн. лв., или 0.01% спрямо септември. При това движението нагоре се дължи единствено на минималното нарастване (с 33 млн. лв., или 0.1%) на корпоративните заеми. Апетитът за кредитиране на банките все още остава потиснат, както и на бизнеса за нови инвестиции заради кризата.

Същевременно несигурната икономическа обстановка продължава да оказва задържащ ефект и върху вътрешното потребление, което от своя страна обуславя и ограниченото търсене на банково финансиране и от страна на домакинствата. Така за последната година общият портфейл на дребно на българските банки се е свил с 288 млн. лв., или 1.67%.

Данните за октомври пък показват намаляване на обемите спрямо предходния месец както при потребителските, така и по отношение на ипотечните заеми вече няколко поредни месеца. При това свиването се случва на фона на продължаващите усилия на банките да раздвижат пазара чрез атрактивни условия, особено при офертите за жилищно кредитиране.

Факторите за слабия интерес от страна на потребителите са многобройни, но в основната си част са свързани с кризата – например високата степен на несигурност на хората за бъдещите им доходи, която ги кара да отлагат потреблението си, или пък липсата на достатъчно средства за самоучастие при покупката на имот. Сравнително високата степен на обща кредитна задлъжнялост, която е резултат от разцвета на пазара в годините на кредитния бум, също ограничава апетита за поемане на допълнителен дълг.

Повишената взискателност от страна на клиентите, а също и завишените изисквания на самите банки към потенциалните кредитополучатели също дават отражение върху общата картина. Задържащ ефект оказват и фактори като относително високия процент собствени жилища, както и решенията на потребителите да отложат покупката в очакване на още по-голямо намаление в цените на имотите и спад в лихвените нива.

Увеличаващ се кредитен портфейл, намаляващи просрочия и леко свиване на дела им и спад на годишния темп на растеж на проблемните кредити, показват данните на БНБ за кредитирането към края на октомври 2012 г. Дотук добре. Оказва се обаче, че повишението в кредитния портфейл на банките през октомври тази година спрямо предходния месец, а и на годишна база, е минимално и се дължи изцяло на лек ръст при фирмените кредити, докато жилищните заеми и тези за потребление продължават да се свиват.

Нарастването на заемите за корпоративния сектор може лесно да се получи в резултат на еднократни ефекти от единични сдeлки предвид мащабите на този сектор, тъй като според банкери апетитът за кредитиране и инвестиране е силно свит. Намаляването на обемите лоши и преструктурирани заеми в голямата си част се дължи по-скоро на отписване на лоши кредити, посочват банкери. По думите им от доста време банките са започнали да чистят балансите си и да отписват задължения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dfg1279 avatar :-|
    dfg1279

    От картелът на банките регистрирани около Австрия: Райфайзен, Уникредито. ДСК и Телеком Австрия се опитаха да ме отровят и сплашът защото разкрих публично картелите в банките и телекомуникациите, и че контролират съзнанието на централни банкери и правитество с импланти на мрежата на Мтел. Участват Стати Статев, Калин Христов, Мариела Ненова, Андей Василев, Росен Розенов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, Цветан Цалински ... Така изчезнаха 20 млрд от фондова борса, 10 млрд лоши кредити ...
    ЕК е напълно наясно с това.
    Преди кризата започнах работа в БНБ след ЦЕУ на Сорос и им казах, че имам контрол на съзнанието с имплант и връзка с мрежата на Мтел. Оказа се, че всички в БНБ са с контролирано съзнание и се опитаха да ме накиснат за експанзията на кредитите.
    Сега като банките изтеглиха 15 млрд. какво може да са знаели за качеството на кредитите за да оставят само депозитите да поемат лошите кредити?

  • 2
    franzela avatar :-?
    franzela

    Наскоро в "Блумбърг" излязоха данни за така наречения сегмент "shadow banking" (паралелната банкова система в сянка), който е достигнал около 67 трилиона долара в световен мащаб. Това са кредитни и други операции, изнесени от банковите баланси, за да не бъдат регулирани (и съответно провизирани).

    Интересно колко кредити и на каква стойност са изнесени от балансите на банките у нас в дружества, които са собственост на банки или пък са изцяло финансирани от банки? Така чисто на хартия проблемните кредити биха могли да намалеят, провизиите също, а статистиката - да изглежда много красива.

    Нека да не забравяме също, че отписването на заеми може да става само за сметка на провизиите. Ако последните растат с по-бавен темп от лошите заеми, рано или късно ще свършат. А като свършат провизиите - няма отписване!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK