Смирени надежди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Смирени надежди

Reuters

Смирени надежди

Българската борса изпрати 2012 с повече доходност за приватизираните компании и тези с висок дивидент. През 2013, изглежда, я очаква още от същото

Татяна Пунчева-Василева
3895 прочитания

Reuters

© Reuters


Ако все още си мислите, че българският капиталов пазар е продължил зимния си сън през 2012 г., ще се окажете прави само отчасти. Няколко фактора дадоха съществен тласък на определени сегменти на пазара или по-точно компании, което донесе добра доходност за инвеститорите през изминалата година.

Общо пазарът не се представи блестящо - 8.6% ръст на основния индекс SOFIX и около 10% за по-широкия BG40. Силният сегмент бяха фондовете за имоти, чийто индекс BGREIT се изстреля нагоре с 54.75%, както и компенсаторните инструменти, някои от които почти удвоиха стойността си.

Три са ключовите събития за българския капиталов пазар през 2012 г. - силното представяне на фондовете за земеделска земя, търговете за земя с поименни компенсационни бонове и приватизацията на държавни дружества през борсата. Те показаха, че все пак капиталовият пазар в страната предлага атрактивни инвестиционни възможности, но селективно. Очакванията са тези фактори да останат водещи и през 2013 г.

Единственото различно събитие през новата година се очаква да бъде приватизацията на самия борсов оператор - БФБ-София, и на Централни депозитар. Процедурата за целта вече е в ход поне по отношение на изготвянето на оценка на двете дружества. Предстои да стартира конкурсът за самата приватизация. За публична компания като БФБ - София, това е съвсем индивидуално събитие, но за целия пазар то се гледа като стимул за привличането на повече международни инвеститори, тъй като в конкурса ще могат да участват само големи чужди борсови играчи.

Енергийният заряд

"И през 2012 г. водещите фактори на БФБ - София, останаха ликвидността, дивидентната доходност на дружествата, процедурите по търгови предложения и в по-малка степен, в някои случаи дори незначителна, корпоративните новини", обобщи годината Стоян Николов, управител на инвестиционния посредник Първа ФБК. По думите му огромен тласък на пазара дадоха приватизационните процедури на четирите дружества ЧЕЗ и "Енерго про", при които освен участието на местни дребни и институционални инвеститори се забеляза и завръщането на по-големи чуждестранни институционални участници, които липсваха през предходните години. Ликвидността по тези позиции все още има да се подобрява. Фактът, че те ще останат на пазара, обаче дава глътка разнообразие на позадрямалата борса от последните няколко години.

И четирите компании се радваха на интерес още в първите дни на публичното си предлагане. Отчасти той се дължеше на очакванията, че както се случи при продажбата на дела на държавата в EVN, и тук мажоритарният собственик ще бъде активен купувач и след това ще отправи търгово предложение. Това привлече както институционални, така и по-дребни инвеститорите в другите електроразпределителни дружества. Мажоритарните им собственици обаче се оказаха по-малко активни и съответно основна част от акциите останаха в инвеститорите. Съответно в края на годината книжата на ЧЕЗ поскъпват с около 7-9%, докато тези на "Енерго про" бележат ръст от над 25% за по-малкото дружество - "Енерго про продажби", и по-скромните 9% за по-голямото "Енерго про мрежи".

Земя, земя и пак земя

В ретроспекция друга голяма част от борсовата интрига през 2012 г. бе скрита в инвестицията в акции на фондовете за земя и в поименни компенсациони бонове (ПКБ). Причините, разбира се, са различни, но основната движеща сила и за двете явления се крие в земята.

При фондовете 2012 г. бе белязана с активна политика по продажбата на земи от страна на дружествата със специална инвестиционна цел. През миналата година те регистрираха най-значимите си продажби на земя от 2005 г. насам. Причината е приближаващата 2014 г., през която ще започне раздаването на агросубсидии под нов регламент, изискващ площи обработваема земя преди 2014 г. Съответно апетитът към придобиването на земя е значителен именно през последната година. Това увеличи и значително цената на декар, позволявайки на фондовете за земя да реализират значителна печалба. При някои от тях, ако средната цена на придобиване на земите в порфейлите им е между 250 и 300 лв/дка, средната цена на продажбата им на моменти надхвърли 800 лв. за дка.

Така например "Адванс терафонд" е продал рекордните 77 хил. дка земя до края на ноември 2012 г., което в приход е близо 67 млн. лв. За сравнение, година по-рано фондът продаде около 63 хил. дка срещу приход от около 38 млн. лв., от които раздаде около 22 млн. лв. като дивидент, т.е. 0.25 лв. на акция. Средната продажна цена на декар през 2011 г. бе малко под 600 лв., докато през 2012 г. вече надхвърля 800 лв. 

Очакванията за висока дивидента доходност съответно повиши значително апетита към подобни акции, тъй като по закон те са задължени да разпределят печалбата от продажбата на имотите си. Съответно при "Адванс терафонд" това се отрази в близо 77% скок в цената на акция, която вече се търгува стабилно около нетна стойност на активите си. Въпреки по-скромния си дивидент за 2011 г. и "Агро финанс" реализира поскъпване през миналата година от над 70%. Заради ликвидацията си пък "Еларг фонд за земеделска земя" увеличи пазарната си оценка през годината с над 150%.

"За известно раздвижване на пазара допринесоха и държавните търгове за продажба на земеделска земя, които пряко рефлектираха в покачване на цената на компенсаторните инструменти и освен възможности за реализация на последните на по-високи цени възвърнаха доверието в пазара като възможност за постигане на краткосрочни печалби", допълни още Николов. Става въпрос най-вече за поименните компенсационни бонове (ПКБ), с които могат да се купуват земи от Държавния поземлен фонд.

Стойността им през 2012 г. стигна нива от над 80% от номинала, т.е. покачване от близо четири пъти за година, заради проведения мащабен търг за продажбата на земя от държавата срещу бонове. Основната интрига на този сегмент се разигра в разгара на лятото, а търговете бяха обявени в края на август. На тях държавата поиска да продаде общо 150 хил. дка земи из цялата страна, но впоследствие от тях бяха извадени около една трета от земите. Търговете бяха белязани от съмнения за търговия с вътрешна информация заради бързото поскъпване на боновете много преди те да бъдат обявени публично и изкупуването им от малък на брой играчи, които към момента на търговете притежаваха над половината от активно търгуваните на фондовата борса ПКБ-та. В крайна сметка годината приключи с 90% скок в цената на боновете до 0.55 лв. на бон, като позицията продължава да се крепи от очакванията за нови търгове през 2013 г. с цел да бъдат "удовлетворени разочарованите" от продажбите през 2012 г., както поясни преди време земеделският министър Мирослав Найденов.

Оттук насетне

интрига за инвеститорите тази година ще са очевидно възможността за търгове за земя, както и приватизацията на фондовата борса. Ключов фактор обаче ще остане и добрата дивидентна доходност, която все още ще могат да дадат фондовете за земя. През 2013 г. най-вероятно те ще продължат активната си политика по реализацията на част от имотите си, след което не е изключено да има леко затишие около избистрянето на новата политика по субсидиране на земеделието в ЕС.

Като цяло обаче магнит ще са дивидентните акции, посочи Камелия Лазарова, финансов анализатор в "Карол". Според нея надали ще има съществена промяна в нагласите на инвеститорите и затова очакванията за търгови предложения, обратни изкупувания и дивиденти ще са сред основните двигатели на пазара. "Излизането на големи инвеститори при някои от по-ликвидните позиции ще продължи да оказва натиск върху цените им, но и ще бъде фактор за ръст впоследствие", поясни още тя.

За повечето анализатори 2013 г. отново ще е година, в която пазарът ще продължи да наваксва загубеното от кризата. Очакванията са по-скоро за скромен ръст като за развиващ се пазар основно в порядъка на 10% до 20%.

"Българският капиталов пазар е от малкото по света, които все още са на нивата си от 2008 г., което означава, че не е изключено през 2013 г. той да възстанови част от загубите, така както го направиха редица други", обобщи Петър Василев, портфолио мениджър от "Алфа асет мениджмънт".

За по-осезаемо събуждане обаче ще е нужна по-стабилна външна среда, която и през 2013 г. най-вероятно ще зависи от решенията на шепа ключови международни политици и, разбира се, на централните банкери в Европа и САЩ.

Ако все още си мислите, че българският капиталов пазар е продължил зимния си сън през 2012 г., ще се окажете прави само отчасти. Няколко фактора дадоха съществен тласък на определени сегменти на пазара или по-точно компании, което донесе добра доходност за инвеститорите през изминалата година.

Общо пазарът не се представи блестящо - 8.6% ръст на основния индекс SOFIX и около 10% за по-широкия BG40. Силният сегмент бяха фондовете за имоти, чийто индекс BGREIT се изстреля нагоре с 54.75%, както и компенсаторните инструменти, някои от които почти удвоиха стойността си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK