Земеделските производители ще могат да кандидатстват за кредити с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения. Те ще се отпускат от Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ. А условието към компаниите е да имат одобрен проект по европрограмата на Министерството на земеделието и горите за развитие на селските райони.
В четвъртък банките подписаха споразумения с Националния гаранционен фонд (НГФ, дъщерно дружество на Българската банка за развитие). Те са за общо гаранции за 607 млн. лв. Очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв.
Схемата ще е подходяща по-скоро за малки или стартиращи производители, които имат трудности с обезпеченията. При големите това не е проблем, още повече че заради мащабите на бизнеса си (особено при зърнопроизводството) те успяват да си договорят атрактивни условия. Подобни схеми действат по програма JEREMIE за малкия бизнес, но изключват земеделците.
Лихвите
Лихвите, при които банките ще отпускат кредитите по новата схема, са между 7% и 9%, а фондът гарантира до 80% от риска по кредитите, съобщи Андрей Генев, председател на съвета на директорите на НГФ. Средните за пазара лихвени нива за земеделци са над 10.5-11%, като за по-малки фирми са с поне 2 пункта по-високи. Оценките в бранша сочат, че най-скъпо финансиране получават фирмите от животновъдството, а най-изгодни условия - производителите и търговците на зърно.
"За сериозните фирми в нашия бранш параметрите на тази схема не са атрактивни", коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му големите компании обикновено имат възможности да предложат добро обезпечение по кредитите и получават предложения от банките за под 7 на сто лихва. Вукодинов обаче каза, че условията по гаранционния фонд ще бъдат атрактивни за малките и стартиращи компании, които срещат затруднения с осигуряването на съфинансиране за проектите си.
Договорено е още банките да отпускат кредитите без такси и комисиони за разглеждане на искането за заем и за обслужване на заема. Одобренията ще се издават между 8 и 21 дни.
Гаранциите
Срокът на заемите ще е до 10 г., като гаранции ще се издават до септември 2015 г., а средствата трябва да бъдат усвоени до края на същата година. По думите на Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР, фондът има готовност да започне да издава гаранциите веднага. Те ще позволяват банките да облекчат изискванията за обезпечение, което е един от големите проблеми особено на малките и средните предприятия.
Според главния секретар на асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров основно предимство на схемата е именно осигуряваното обезпечение от 80%. "Проблем на земеделските производители е, че банките искат 120-150% и дори 200% обезпечение по кредитите, което затруднява най-вече стартиращите компании", коментира още той, допълвайки и че заложеното изискване към банките за финансиране за новостартиращи бизнеси ще подпомогне отрасъла.
Според земеделското министерство над 40% от получателите земеделци по тази програмата за селските райони са ги информирали, че имат проблем с предоставянето на обезпечения пред банките, стана ясно при подписването на споразуменията. Очакванията са гарантираните проекти да са на обща стойност над 1.2 млрд. лв.
Ще се кредитират проекти, одобрени по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Ще се кредитират и вече одобрени проекти по тези мерки, които чакат финансиране, но заради забавянето на схемата все още не са го получили.
Втори дубъл
Банките, които ще отпускат заеми по гаранционната схема, са избрани след конкурс по Закона за обществените поръчки. Кандидатствали са 17 кредитни институции. Основните критерии за избор са били предложени лихвени нива, срок за обработване на исканията за кредити и такса, плащана от НГФ на банките за администриране на кредитния процес. Три от кандидатствалите банки не са били класирани заради неизпълнение на формално изискване, обясни Боян Икономов, началник "Външни програми" в ББР.
Това са Уникредит Булбанк, МКБ Юнионбанк и Тексимбанк. Формалното изискване, което им е изиграло неприятна шега, е, че по закон се иска формулировката "календарни" дни за одобрение на кредитите, а в техните оферти е пишело "работни" дни, обясни Икономов.
МКБ Юнионбанк е подала жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу това на 28 декември 2012 г. Производството е образувано на 4 януари 2013 г. За този лот (част от сумата) са кандидатствали Банка Пиреос, МКБ Юнионбанк, Уникредит Булбанк и Тексимбанк. Заради жалбата договорът с класираната Банка Пиреос не беше подписан вчера.
През февруари тази година ще се проведе втора процедура за разпределяне на оставащите лотове по гаранционната схема за над 600 млн. лв. Очаква се по тях да кандидатстват около пет-шест банки.
Помощ от Брюксел
Гаранционният фонд бе одобрен от ЕК още през миналата година, когато земеделското министерство поиска пренасочване на средства от схеми по програмата за селските райони към него. Официалният мотив беше, че в условията на финансова криза фирмите не успяват да осигурят съфинансиране на проектите си, което в зависимост от вида им може да бъде между 20 и 40 на сто. Пренасочването на парите към гаранционен фонд обаче беше и "спасителна операция", тъй като заради малко одобрени проекти и плащания по тях имаше реален риск страната да ги изгуби в края на 2011 г. В момента по програмата за развитие на селските райони са 2.39 млрд. евро, което представлява 74.2 на сто от бюджета й. Към края на 2012 г. разплатените средства достигат 1.36 млрд. евро, или 52.2 на сто от всички.
Земеделските производители ще могат да кандидатстват за кредити с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения. Те ще се отпускат от Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ. А условието към компаниите е да имат одобрен проект по европрограмата на Министерството на земеделието и горите за развитие на селските райони.
12 коментара
Не при 7% ,а и при 0.7% лихва от нашенски лихвар заем няма да взема...
9% е почти два пъти над реалният риск за България в момента.
Тези пари затлачват бизнес средата стимулирайки мушмороците и закрепването на балансите на банкстерите.
Европейска му работа.
Който му се играе тая игра да се включва.
Швабите са дисциплинирани и засега плащат без да протестират.
"Проблема на производитлте е че банките искат 120 -154 % че и 200 % обезпечение.което затруднява най- вече стартиращите компании" Това вече не е проблем а обикновено изнудване
Вижте усмихнатите самодоволни лица на банкерите /лихварите/. Това е направо наливан пари в банките.Мнополистите в земеделието също ще се облажат. Малкя и среден бизнес да му мисли.Праи ми впчатление че много от банкерите са жени . Млади нахъсани истински акули по скоро кучки.Това е положението. Неолиберализъм от типа Хайек и финансово паричен каптализъм.Нещо обаче не се случва . Европа икономическ вече е изпреваена от нови мощни икномики които не следват европеския модел.
От 7-9% уау колко ниска лихва
Хората на запад без да са земеделци и разни специални програми взимат с лихви около 3%
Ама явно по стабилните* (като нашата) държави е нормално да ги поразклатят с ниски* %
Боже, Боже, ела си събери банкерите
Тези лихви са направо виц! Това не са лихви за стимулиране, това са лихви за увеличаване на печалбите на банките. При наличие на 80% гаранция по кредитите, провизиране, одобрен европроектт, който явно ще бъде реализиран и финансиран, банките пак искат да ни хвърлят прах в очите с риск! И къде е пишман-държавата ни при това? О, тя просто участва в това, защото ще вземе процент от печалбата на банките, от печалбата на земеделците, ДДС върху произведеното и какви ли още не данъци и такси.
Тоталитарната власт затяга обръча.Щетите ще са за земеделието,непоправими,ак о "групата" си осигури втори мандат.
Предполагам че фотоапаратът на репортера е хванал почти всички печеливши от това "благородно" мероприятие.Да липсват най-много двама-трима.
7-9% лихва и това било "ниска"лихва. Ниска лихва е 2%. Вземайте вземайте кредити, крепостни длъжници.
Даа, пак за преливане от държавно в частно става дума.
В България официалните и законни
лихвари са банките .Каква рентабилност трябва да имаш,че да плащащ 9% лихва.