Една голяма доза ликвидност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една голяма доза ликвидност

Повишената ликвидност във финансовата система поставя в изгодна позиция българското правителство на пазара на вътрешен дълг, още повече че аукционите през последната година-две показват силен институционален интерес.

Една голяма доза ликвидност

Плащанията по външния дълг може да помогнат за общо понижаване на лихвите, но няма да дадат тласък на фондовата борса

Стефан Антонов
5243 прочитания

Повишената ликвидност във финансовата система поставя в изгодна позиция българското правителство на пазара на вътрешен дълг, още повече че аукционите през последната година-две показват силен институционален интерес.

© Капитал Daily


1.2 млрд. лв. ще постъпят по сметки на български инвеститори с плащането на облигациите по външния дълг.

Вторник ще е малко по-различен ден за българската икономика. Тогава държавата ще върне в частния финансов сектор над 1.2 млрд. лв. - пари от облигациите по външния дълг, които изтичат на 15 януари и бяха емитирани по времето на Милен Велчев през 2002 г. като част от замяната на брейди облигациите. В четвъртък Министерството на финансите вече направи превод за 1.7 млрд. лв. (цялата главница на заема от 818.5 млн. евро и последното лихвено плащане) към банките - агенти на емисията, а до вторник те ще ги преведат на притежателите на облигациите.

Книжата се отчитат като външен дълг, но през годините постепенно български инвеститори (основно банки) придобиха по-голяма част от тях и делът им стигна над 70% (629 млн. евро, или 1.2 млрд. лв.) към края на октомври миналата година. Така във вторник пенсионни фондове, банки и застрахователни компании, които притежават този дълг, вече ще имат парите от него по сметките си. Затова е интересен въпросът накъде ще се насочи този ресурс - нови ДЦК, депозити, заеми или към борсата. 

Малко дълг, малко депозити

Кризата направи българските институционални инвеститори доста консервативни през последните години и затова е по-вероятно те да търсят инвестиции със сходен риск и доходност. Анкета на "Капитал Daily" потвърждава това и показа, че най-вероятно те ще закупят нови нискорискови инструменти като държавни ценни книжа или такива други страни от ЕС със сходен рисков профил, но по-висока доходност.

Много вероятно е и освободената ликвидност да се насочи към емитираните през юли 2012 г. нови глобални облигации, с парите от които правителството сега изплаща старите книжа. Въпреки че на аукциона през лятото те не бяха допуснати, към края на октомври в портфейлите си вече имат над 280 млн. евро от новите книжа, или 30% (само банките държат 205 млн. евро). "Най-вероятно в краткосрочен план е плащането на държавата по глобалните облигации да увеличи средствата на институционалните инвеститори, които се държат по сметки в банковата система.

Разбира се, ще се търсят и нови инвестиционни възможности, за да могат пенсионните фондове да постигнат по-висока доходност, но при запазване на нискорисковия профил в портфейлите си. Затова не изключвам създадената ликвидност да се насочи към новите глобалните облигации. Възможно е, разбира се, да се потърсят и добри възможности за инвестиции в нискорискови държавни облигации на други страни от ЕС, ако доходността, която носят, е удовлетворяваща", коментира Емил Аспарухов, ръководител на трежъри отдела в Банка ДСК.

Малко вероятно е парите да отидат за нови заеми и по-ниски лихви. В момента ресурсът в банковата система е доста голям, но търсенето на кредити остава слабо. "Банките ще имат възможност да преструктурират пасивите си с нови, за които плащат по-ниска лихва. Увеличената ликвидност може да доведе до понижаване на лихвите, или до ръст на кредитирането. Корпоративното кредитиране обаче се развива с умерени темпове, докато домакинствата все още са предпазливи да търсят заеми и затова основните очаквания са за общо понижаване на лихвите по кредитирането", коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Забравената борса

Финансисти обаче отхвърлят възможността част от парите да се насочат към Българската фондова борса. Причините са няколко и все прозаични - през последните години качествените публични компании останаха малко, ликвидността е ниска, а рисковете все по-големи. В резултат на това изчезнаха или се изтеглиха и доста инвеститори.

"Едва ли това (средства от плащането на облигациите да се инвестират на фондовата борса – бел. ред.) ще се случи, тук говорим за различни класове активи", заяви изпълнителният директор на "Карол" Ангел Рабаджийски. Според него падежирането на нискорисков актив и неговата замяна за такъв с по-голям  риск, каквито са акциите на публични дружества, е малко вероятна. "Все пак конкретната емисия е част от нискорисковата компонента в портфейлите на дългосрочни инвеститори и е по-вероятно да бъде заменена с инструмент със сходни матуритет и доходност", допълни той. Емил Аспарухов също е на мнение, че борсата ще остане неатрактивна за парите от облигациите.

Лесно финансиране за държавата

Повишената ликвидност във финансовата система поставя в изгодна позиция българското правителство на пазара на вътрешен дълг, още повече че аукционите през последната година-две показват силен институционален интерес. Държавата планира консолидиран бюджетен дефицит от 1.1 млрд. лв. за 2013 г., 90% от който да се финансира с ДЦК, а останалата част ще се набави от спестяванията във фискалния резерв, който обаче през тази година ще гравитира около законово допустимия минимум от 4.5 млрд. лв.

Справка в баланса на управление "Емисионно" на БНБ показва, че към петък правителството е имало 5.2 млрд. лв. по сметки в централната банка, а те отразяват и приблизителния размер на фискалния резерв. Посочената сума обаче е, преди да се отчете плащането по външния дълг, обясни източник от Министерството на финансите. Най-вероятно плащането ще се види в понеделник или вторник, но в този случай държавата ще е събрала декемврийския данък върху добавената стойност. 

Емисионната политика предвижда до март да се предложат ДЦК за 632 млн. лв., а така едновременно ще се запази фискалният резерв в желани граници и в същото време ще се обере част от ликвидността, която създава с плащането на облигациите от 2002 г.

1.2 млрд. лв. ще постъпят по сметки на български инвеститори с плащането на облигациите по външния дълг.

Вторник ще е малко по-различен ден за българската икономика. Тогава държавата ще върне в частния финансов сектор над 1.2 млрд. лв. - пари от облигациите по външния дълг, които изтичат на 15 януари и бяха емитирани по времето на Милен Велчев през 2002 г. като част от замяната на брейди облигациите. В четвъртък Министерството на финансите вече направи превод за 1.7 млрд. лв. (цялата главница на заема от 818.5 млн. евро и последното лихвено плащане) към банките - агенти на емисията, а до вторник те ще ги преведат на притежателите на облигациите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Вървим по тънко въже.

    А за борсата - то е около врата й. Липсата на ефективен корпоративен стил,с максимална откритост и коректност към акционерите (миноритарните) ведно с ясна визия за развитие няма как да привлекат допълнителни инвеститори и инвестиции към фонсовия пазар.

  • 2
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    "и в същото време ще се обере част от ликвидността,"

    Не разбирам защо повишената ликвидност се сочи като нещо позитивно? Т.е., не казвам, че еднозначно е негативно, но би могло да се дискутира дали доза повишена ликвидност няма да подбутне символичния растеж.

  • 3
    jubal avatar :-P
    jubal harshaw

    До коментар [#2] от "Вени Г.":

    "висока ликвидност" значи, че имаш пари на ръка и винаги може да се възползваш от изгодно предложение. койе му е лошото?

  • 4
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    До коментар [#3] от "jubal harshaw":

    Ами и аз същото питам - кое й е лошото на повишената ликвидност?

    Даже предлогам размисъл дали е неутрален, или позитивен фактор. Скланям се повече към втория отговор, предполагайки че по някакви канали - чрез снижаване на лихви напр., ще отиде в бизнеса

  • 5
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    [quote#2:"Вени Г."]Не разбирам защо повишената ликвидност се сочи като нещо позитивно? Т.е., не казвам, че еднозначно е негативно,[/quote]
    Уф, сега видях, че пропускането на една думичка е променило на 180 гладуса смисъла. Пропуснах думичката "обирането"

    Исках да напиша "защо ОБИРАНЕТО НА повишената ликвидност е нещо позитивно"

    Явно трябва да лягам да загасвам компютъра и да ходя да спя.

  • 6
    cuklio avatar :-|
    Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.

    Само не разбрах кому бе от полза да се отрежат българските участници в търговете за ДЦК.
    Както е видно "Въпреки че на аукциона през лятото те не бяха допуснати, към края на октомври в портфейлите си вече имат над 280 млн. евро от новите книжа, или 30% (само банките държат 205 млн. евро)" с други думи те са си ги закупили тези книжа само че на по висока цена и от това са спечелили други.
    Ясно е че България има възможност да се финансира от вътрешния пазар на относително по ниски лихви отколкото плащат чужди "инвеститори" не разбирам Дянков защо се прави на примадона и твърди че това било за да се се източва ликвидност .....ясно е че консервативните инвеститори ще купуват подобни книжа и е глупаво да ги ограничава.

  • 7
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    До коментар [#6] от "Цъкльо":

    Беше от полза за чуждите инвеститори, които записаха при пласирането. Сега те ще продадат на по-високи цени, заради повешено търсене от местните инвеститори.

    Губещи са:

    1. Местните инвеститори, които ще трябва да купуват на по-висока цена.

    2. Държавата, която можеше да си осигури по-ниска лихва при пласирането на заема.

    Или в крайна сметка по двете линии сме губещи ние - като бъдещи пенсионери и като данъкоплатци.

  • 8
    NikolaK avatar :-|
    Nikola Kalchev

    Бъдете внимателни - Глобал Маркетс отново работят под името Karоll !

  • 10
    hha06635339 avatar :-|
    Бойко Тодоров

    Съгласен съм с вас. Колко още хора трябва да измамят? Пазете се, ако не искате и вас да опарят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK