Това са едни и от най-ударените акции от кризата. Затова и пазарни участници са на мнение, че в момента става въпрос по-скоро за спекулативен интерес и е рано да се говори за връщане на оптимизма. "Последните сесии на интерес се радват емисии като ЦКБ и "Химимпорт", които на първо място са ликвидни и възприемани като подценени акции, но все още обемите са ниски, за да се заключи, че оптимизмът трайно се е настанил на българската борса. Акциите на двете компании са сред основните позиции на БФБ и силното им повишение през последните дни поразбуди риск апетита у инвеститорите", коментира Константин Абрашев, ръководител "Инвестиции" в ПОК "ДСК-Родина".

За сесиите на януари (до петък) обикновените акции на "Химимпорт" са се повишили с 55.9%, а дружествата, свързани с групата, като "Зърнени храни България" добавят 56.1% до 0.37 лв. за брой (в компанията на 3 януари се вля "Химимпорт груп", което отчасти обяснява по-високата цена), "Проучване и добив на нефт и газ" нараства с 44.1% до 2.55 лв. за брой. Ръст от почти 43% до 0.81 лв. за акция бележи и Централна кооперативна банка, също част от икономическата група на "Химимпорт". Акциите с най-голям оборот от началото на годината (1.27 млн. лв.) са на "Софарма", като те губят около процент до 2.08 лв. за брой. Докато при около пет пъти по-нисък изтъргуван обем книжата на Първа инвестиционна банка поскъпнаха с над 27% до 1.78 лв. за акция. Сред фондовете за имоти последните две седмици преобладаваха пониженията, въпреки че тези дружества продължават отново да се нареждат сред по-активно търгуваните.

Според Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус Капитал", пазарът се движи от горещи спекулативни пари, които разчитат на много висока и бърза доходност. "Някои от любимите им акции наистина се сринаха прекалено много през последните години и известно възстановяване е добре дошло за комбинативните играчи. Това всъщност е чудесно, защото открай време си говорим, че основният проблем на БФБ (освен слабото корпоративно управление) е ниската ликвидност. На този етап тя би се подобрила именно от спекулантите. Дали това ще им донесе очакваните резултати, ще видим в бъдеще", заяви още той.

<#text>

Наваксване

Изпълнителният директор на един от големите посредници, "Карол", Ангел Рабаджийски смята, че върху борсата действат доста повече фактори. "От една страна, съседни пазари направиха възходящи движения в средата и края на 2012 г., докато българският изостана малко и сега може да се каже, че наваксва. На местно ниво инвеститорите се убедиха, че през миналата година с правилна селекция на компании може да се реализира добра двуцифрена доходност, и като че ли това изостри техния апетит за риск през първите дни на 2013 г.", заяви той. И допълни: "Допълнителен катализатор бе и въвеждането на данък върху депозитите, което в известна степен подтикна инвеститорите да търсят необлагаема алтернатива в лицето на публични компании с добра дивидентна доходност. Не на последно място временното изтегляне на големи оферти за продажба от чужди институционални инвеститори даде глътка въздух и малко кураж на местните играчи и това логично рефлектира и върху поскъпване по част от позициите."

Въпреки че във финансовия сектор има достатъчно средства, очакванията са по-скоро те да се насочват към други сектори и финансови инструменти. Парите, които български инвеститори ще получат от падежиращите глобални облигации (1.2 млрд. лв.), също ще заобиколят борсата (виж този текст).

Дори и малка част от тях обаче да влязат на пазара, те могат да предизвикат чувствителни размествания. Не бива да се забравя, че сред държателите на падежиращата емисия са и банки, пенсионни и взаимни фондове, близки до някои публични компании (групата "Химимпорт" контролира ЦКБ,  две осигурителни компании - "Съгласие" и "ЦКБ Сила", както и няколко управляващи дружества). Затова не е изключено и допълнителната ликвидност поне отчасти да се насочи в подкрепа на свързани бизнеси, нуждаещи се от свежо финансиране.

Вероятно това е и една от надеждите на спекулативните покупки в последните седмици. Ръстовете и хартиените печалби може и временно да засилят апетита за риск у инвеститорите, но по-трайно и стабилно покачване обаче може да има едва когато доверието започне да се възстановява. А то продължава да страда от хроничните болести на българския пазар - лошо корпоративно управление (често граничещо с откровени измами на малки инвеститори) и слаб регулатор.