Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 14 яну 2013, 15:21, 5805 прочитания

ЕС подготвя по-строг план за спасяване на проблемни банки

Новите предложения предвиждат страните от еврозоната да споделят тежестта от рекапитализацията с Европейския механизъм за стабилност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Страните от еврозоната, които са изправени пред заплахата от банкови фалити по подобие на Ирландия, ще трябва да споделят голяма част от тежестта на бъдещите спасителни планове, ако искат да получат помощ от спасителния фонд в размер на 500 млрд. евро на еврозоната. Това предвиждат предложения на Европейската комисия в изготвяния проект на единна система за спасяване на банките, пише Financial Times.

Обратен завой

Планът, който беше разпространен сред представители на финансовите министерства на страните от еврозоната в края на миналата година, предвиждаше страните с проблеми да бъдат принудени или да инвестират в колабиращите банки съвместно Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), или да издадат на ЕМС гаранции срещу поемането на загуби. Чрез принуждаването на страните със затруднения да споделят тежестта, планът повдига въпроси относно заявената от лидерите на ЕС готовност за "разбиване на порочния кръг" между фалиращите банки и правителствата в съответните им държави.


Милиардите евро национални средства необходими за спасяване на банки в Ирландия, Кипър и Испания, взривиха равнищата на държавния дълг, като принудиха правителствата в Дъблин и Никозия да търсят спасителни пакети и тласнаха Мадрид до ръба на подобна пропаст.

Мнозина в Ирландия и Испания се надяваха, че предложенията за т.нар. директна рекапитализация на проблемните банки със средства от ЕМС, за които беше постигнато съгласие през юни, ще прехвърлят цената за спасяване на банките от собствените им баланси към финансирания от 17-те страни членки на еврозоната спасителен механизъм, припомня FT. Тотална промяна в подхода би сложила край на една от най-порочните движещи сили на кризата в еврозоната и би защитила националните правителства от сривове, породени от спасявания на банки, които в случая с Ирландия бяха на стойност 40% от БВП.

Гаранции за връщане на средствата



Вместо това, изготвените от Европейската комисия предложения ще принудят страните, които могат да си позволят да инжектират национални средства в проблемните банки, да го направят преди ЕМС да налива от собствения си капитал. Дори и в случай, че някоя страна изпадне в неплатежоспособност след спасяване на банки, националното правителство ще трябва да "обезщети ЕМС за всяка загуба" или да гарантира, че фондът ще получи обратно вложените средства.

"Задоволството на страните членки по отношение на политиката за директна рекапитализация на банките със средства от ЕМС беше очевидно от известно време", коментира Муджтаба Раман, анализатор за Европа на консултантската компания Eurasia Group. "Далеч сме от договореното през юни ясно разграничаване между банките и правителствата", допълва той.

От изданието посочват, че високопоставени представители на еврозоната са отказали друг коментар по проекта, освен това, че лидерите на ЕС са им дали срок до юни, в който да излязат с окончателно решение, както и че е вероятно междувременно проектът да бъде изменен. "Обсъжданията продължават, имаме мандат от Европейския съвет да сме ги приключили до юни", коментира пред FT неназован високопоставен участник в дискусиите.

Проблемите пред Ирландия

Темата е особено наболяла за Ирландия, чието спасително финансиране на стойност 67.5 млрд. евро ще приключи през ноември. Представителите на страната все по-ясно заявяват, че ще срещнат трудности в това да убедят облигационните пазари да финансират изцяло правителството през 2013 г., ако страната не получи известна помощ от европейския фонд, която да покрие част от разходите й в размер на 64 млрд. евро по спасяването на банките. Говорител на ирландското правителство е заявил пред FT, че Дъблин няма да коментира информацията от изтеклите документи.

Според цитирания от изданието план, е възможно Ирландия да получи известни отстъпки от ЕМС, макар че вероятно те ще се отнасят само за малка част от използваните от страната 28 млрд. евро за спасяване на двете й големи оцелели банки. Лидерите на страните от еврозоната вече отхвърлиха идеята за използване на средства от ЕМС, с които да се подпомогне Дъблин за вече закритите банки, сред които и Anglo Irish Bank. Продължават обаче преговорите за дълга на Anglo Irish Bank с Европейската централна банка, допълва FT.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Близо 5 млн. евро за българските финтех компании Paynetics, Phyre и Phos Близо 5 млн. евро за българските финтех компании Paynetics, Phyre и Phos

Основни инвеститори в дружествата са фондът New Vision 3 и БАКБ

2 апр 2020, 1118 прочитания

И финансовият директор на ПИБ Живко Тодоров е отстранен 2 И финансовият директор на ПИБ Живко Тодоров е отстранен

Това е втора ключова мениджърска рокада в банката в рамките на едва две седмици

2 апр 2020, 5584 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
София Христова: Най-голямата гаранция за осигурените ще е възможността за избор на портфейли

Изпълнителният директор на "Алианц България" пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10