София Христова: Най-голямата гаранция за осигурените ще е възможността за избор на портфейли
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

София Христова: Най-голямата гаранция за осигурените ще е възможността за избор на портфейли

София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България"

София Христова: Най-голямата гаранция за осигурените ще е възможността за избор на портфейли

Изпълнителният директор на "Алианц България" пред "Капитал Daily"

Весела Николаева, Калина Чернева
14059 прочитания

София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България"

© Цветелина Белутова


Проблемът с инвестиции в свързани лица е изключително сериозен и може да доведе до много проблеми

София Христова е изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество "Алианц България". През 90-те години, когато секторът тепърва прохожда в страната, тя е един от пионерите, които полагат основите му. Завършила е финанси и кредит в УНСС, след което специализира управление на пенсионни фондове и попечителски банки в САЩ, както и корпоративно управление в USAID. До 1994 г. работи в Националния статистически институт, а след това се присъединява към новосъздадения "Доброволен пенсионен фонд България". През 1997 г. става изпълнителен директор на "Енергиен осигурителен фонд", а след вливането на фонда в Пенсионноосигурително дружество "Алианц България" през 2000 г. застава начело и на обединената компания.

Вече години наред мултифондовете така и не са въведени в пенсионното осигуряване, а с настъпването на кризата се обмислят и варианти за гаранции на осигуровките под някаква форма. Какво мислите за подобни предложения?

Коментират се какви ли не форми на гарантиране, а се пропуска фактът, че най-голямата гаранция е възможността за избор на различни портфейли и обвързването им с жизнения цикъл. Другото е късогледство – гаранции по подобие на тези за депозитите, а не възможност хората да избират. Какво ще се гарантира – вноските, които след 40 години ще имат съвсем различна покупателна способност?

Неотложните законодателни промени, които трябва да се направят, са няколко и една от тях е регламентирането на т.нар. мултифондове. Те ще позволят на хората да насочват своите спестявания за пенсия за инвестиране в портфейли, които са подходящи за тяхната възраст и рисков апетит. От една страна, по-младите ще могат да се насочат към инвестиции с по-голям потенциал за растеж, докато парите на хората пред пенсия ще бъдат инвестирани консервативно, за да се избегне рискът от сериозни загуби тогава, когато от натрупаните средства вече ще трябва да се плащат пенсии.

А няма ли опасност с въвеждането на мултифондовете много хора да предпочетат най-рисковите портфейли и да изгубят голяма част от парите си?

Не смятам, че има подобна опасност, защото законът трябва да предвиди защитни механизми. По-доходните, но и по-рискови инвестиции ще могат да бъдат избирани от по-младите осигурени. Те имат дълъг хоризонт за спестяванията си и при евентуални загуби ще имат достатъчно време за тяхното компенсиране. Когато обаче остават 5 или 10 години до пенсия, би трябвало да има ограничения във възможността за поемането на риск. Това е концепцията на мултифондовете, или по-точно инвестиционните портфейли, обвързани с жизнения цикъл. Това, което законодателството ни принуждава да правим в момента, е крайно неудачно - независимо дали си пред пенсия или вече си пенсионер (каквито има в доброволните фондове), парите ти се инвестират по същия начин и със същия рисков профил, както и вноските на този, който в момента започва трудовия си стаж. В крайна сметка пенсионноосигурителните дружества постоянно балансират и търсят най-добрия компромис между нуждите на различните групи клиенти. Решението на този проблем минава през промяна в Кодекса за социално осигуряване, при това промяна, която не е особено голяма или сложна.

Друг аспект от дейността ни, който спешно трябва да се доуреди, е т.нар. фаза на изплащане, или това са редът и механизмите за изчисляване и изплащане на пенсиите. Законодателната уредба в момента е пълна с противоречия и недомислици. В момента пенсионноосигурителните дружества изплащат малък брой пенсии (само от доброволните пенсионни фондове), но от 2020 г. трябва да започнат интензивните плащания от задължителните фондове. Ако дотогава явно неудачните законодателни решения не бъдат коригирани, това ще изложи на риск както пенсионерите, така и стабилността на цялата система.

Как според вас трябва да се уреди това?

Възможни са различни решения, които могат да се прилагат едновременно. Важното е законодателството да се отърси от залегналите в него противоречия и да постави здрава основа, на която дружествата да могат да разработват разнообразни продукти и да предлагат възможности за избор - пожизнени или срочни пенсии, със или без гарантиран период, семейни пенсии (за двамата съпрузи), наследствени пенсии и т.н. Задължително условие за фазата на изплащане е дружествата да могат да формират пулове (общи сметки), от които да изплащат пенсиите. На практика в момента всички дружества предлагат почти еднакви продукти, при това заради лошото законодателство тези продукти са далеч от най-добрите, които биха могли да бъдат предложени.

Вече повече от десет години различните форми и състави на осигурителния надзор отлагат решаването на този проблем и не започват реална работа по подготовка на конкретни предложения за законодателни промени.

А има ли интерес към продукти от областта на пенсионното осигуряване? Знаем, че традиционно българите предпочитат да държат спестяванията си на банков депозит.

За мен предпочитанията и нагласите на хората са динамични и се променят бавно, но постоянно. След тежката банкова криза през 1996 г. бяха необходими 6 -7 години, за да се преодолее недоверието към банковите влогове.

Днес по отношение на допълнителното пенсионно осигуряване често се споменава отрицателната доходност, а тя беше такава само за 2008 г. През останалите периоди доходността на пенсионните фондове е била значително по-висока или най-малкото конкурентна на доходността по банковите депозити.

Много вредно и непрофесионално е допълнителното пенсионно осигуряване да се противопоставя на държавното обществено осигуряване (ДОО). Те са част от една система и само ако се развиват заедно, ще можем да разчитаме на устойчиви пенсии. Затова в спекулациите с временните затруднения на пенсионните фондове и използването им като аргумент срещу тях няма нищо градивно. Не по-малко са проблемите и пробойните в държавното обществено осигуряване, но това не трябва да бъде аргумент срещу необходимостта от тази форма на осигуряване, а насока, в която да се търсят решения. В крайна сметка ДОО и пенсионните фондове трябва заедно да се справят със сериозните предизвикателства на икономическата и демографската криза и всичките им отрицателни ефекти върху пазара на труда и пенсионноосигурителната система.

В допълнителните пенсионни фондове обаче има нещо, което (особено по време на криза) като магнит привлича някои политици и това са натрупаните там 5.5 милиарда лева. С тези пари някой финансов министър би могъл да си реши краткосрочните проблеми за 2 или 3 години и толкова. Само че, когато се изгражда или реформира пенсионната система, трябва да се планира с хоризонт минимум 25 – 30 години. Точно затова краткосрочното политическо мислене може да бъде много опасно за консервативна система, каквато е пенсионната.

Вече почти 20 години в България работим за изграждането на устойчива пенсионна система на основата на тристълбовия модел. Недопустимо е да се мисли конюнктурно и да се говори безотговорно за пенсионното осигуряване, защото така се губи доверието и на работещите, и на тези, които сега навлизат на трудовия пазар.

В тази връзка как се отнасяте към идеята да има само частно пенсионно осигуряване?

Не мисля, че това е реалистичен вариант за България. От една страна, той ще бъде в противоречие с традициите и опита на България и Европа, а от друга, няма да е адекватен на настоящата демографска и икономическа ситуация.

Всъщност именно моделът, който ние сме изградили, може да даде решението на проблемите в пенсионната система. Безспорно има и ще има много неща, които ще трябва да се подобряват и донастройват. Като цяло обаче, започвайки пенсионната реформа "на чисто", в някои отношения ние сме изпреварили редица по-напреднали европейски страни с десетилетие. В стара Европа едва сега се обсъждат и въвеждат механизми и регулации, които ние сме предвидили още през 1999 – 2000 г. при създаването на нашите фондове. От години в Западна Европа се опитват да намалят и да регулират т.нар. vesting период, т.е. периода, в който, ако напусне или бъде уволнен, работещият губи натрупаните пенсионни права. За сравнение, в България никога не се е допускало прилагането на ограничителни условия и осигурените винаги са имали пълни и безусловни права върху осигурителните вноски, направени в тяхна полза.

Какво ще се случи с първите пенсионери от професионалните фондове? Как ще им се плащат пенсии?

Както стана дума, все още нямаме добре разписана фаза на изплащане, а от 2015 г. професионалните пенсионни фондове започват да изплащат пенсиите за ранно пенсиониране. Именно затова настояваме възможно най-скоро да започнем дискусия и работа в тази посока. И докато професионалните фондове ще плащат само срочни пенсии и благодарение на това при тях проблемите от гледна точка на регулацията са по-малко, не така стои въпросът с универсалните пенсионни фондове.

Какво се случва с вноските на хората преди 2000 г. в държавното осигуряване? Те как ще се прехвърлят?

Няма да се прехвърлят, поне засега такава възможност не е предвидена. Това е нещо, което критиците на професионалните и изобщо на допълнителните пенсионни фондове предпочитат да премълчават. Вноските за ранно пенсиониране се отделят и постъпват в професионалните фондове от 2000 г. Дотогава те са били внасяни в НОИ заедно с останалите осигуровки. От 2015 г. ние трябва да започнем изплащане на ранни пенсии на хора, които вероятно са имали стаж като първа или втора категория труд и преди 2000 г. Въпреки това не се предвижда прехвърляне на вноските им за ранно пенсиониране за периода преди 2000 г., независимо че те няма да имат право на ранна пенсия от НОИ.

Друг сериозен проблем при професионалните фондове са некоректните работодатели и невнесените осигурителни вноски. През последните години бяха ликвидирани или фалираха много предприятия, с работещи първа или втора категория труд. Спомнете си "Кремиковци", "Стомана" - Перник, предприятията от миннодобивната промишленост, ОЦК - Кърджали... Нима смятате, че всички те коректно са издължили осигурителните си вноски? Кой трябва да бъде обвиняван, когато настъпи моментът за изплащане на ранните пенсии на работилите в тези предприятия, а осигуровките им изобщо не са постъпвали в професионалните пенсионни фондове?

Ще има ли проблеми с единното платежно нареждане, или това би облекчило и вашата работа?

Не съм сигурна какво да очаквам и какъв ще бъде ефектът от тази промяна. Както аз, така и колегите бяхме сериозно притеснени от първоначалния проект.

Все пак след тежки разговори и дебати, в които бяха въвлечени и представителите на Международния валутен фонд, Министерството на финансите взе предвид част от нашите аргументи. Вноските за ДЗПО (за универсалните и професионалните пенсионни фондове) отпаднаха от единната сметка, т.е. ще продължат да се внасят по отделна сметка и с отделно платежно нареждане.

Друга съществена промяна е пристъпването от 1 юли т.г. към пропорционално превеждане към съответните фондове на вноските за ДЗПО. Най-общо това означава, че ако даден работодател вместо 1000 лв. е превел 900 лв. осигуровки за УПФ за своите служители, дължимата вноска за всеки един от тях ще бъде преведена в универсалния му пенсионен фонд, намалена с 10% (пропорционално на постъпилите от работодателя средства). За сравнение, сега НАП няма право да намалява дължимите вноски пропорционално на постъпилите и така тези 900 лв. се задържат по сметка на НАП и "чакат" работодателят да довнесе разликата.

Според вас доколко съществен е проблемът, че някои пенсионни дружества инвестират голяма част от активите си в свързани лица? Какви са рисковете от това за осигурените и как може да се противодейства на това?

Проблемът е изключително важен и би могъл да генерира значителни рискове. Те са свързани, от една страна, с повишената концентрация на инвестиции в емитенти (компании), принадлежащи към конкретна финансова или икономическа група, респ. евентуални сътресения в нея биха повлияли негативно на много съществена част от активите на пенсионния фонд.

Друг аспект на повишения риск при инвестиране в свързани лица е свързан с преоценката на тези активи и по-конкретно с възможните манипулации и подозренията за липса на прозрачност при определяне на цените, по които се правят ежедневните преоценки на тези инвестиции.

За нас най-адекватното противодействие на такива практики е осъществяването на ефективен риск-базиран надзор. Преминаването към подобен вид надзор върху дейността на пенсионноосигурителните дружества изисква както законодателни промени, така и промяна в нагласите и подхода на самите надзорни органи.

Много от фондовете вече инвестират по-активно в чужбина. Какво би могло да предизвика отново интереса на управляващите на пенсионните дружества към българския капиталов пазар?

С нарастване на управляваните от пенсионните фондове активи съвсем нормална тенденция е насочване на вниманието към външните пазари, които предоставят по-широк кръг от ликвидни инвестиционни възможности. В същото време обаче местният пазар остава ключов, доколкото информацията за него е най-достъпна, а инвестициите в локални финансови инструменти могат да се следят най-адекватно. Основен елемент в местната инвестиционна стратегия, разбира се, са българските ДЦК, които се радват на отлична ликвидност и интерес както от местната, така и международната инвестиционна общност. От друга страна обаче, при търгуваните на БФБ инструменти има все още доста какво да се желае по отношение на ликвидността. Подобряването на практиките на корпоративно управление и по-висока степен на прозрачност са сред необходимите условия за по-активна ангажираност от наша страна на местния капиталов пазар. Това наред с един по-общ икономически подем, който би подобрил печалбите на корпоративния сектор, би върнал интереса както на институционалните, така и на индивидуалните инвеститори към БФБ.

Тази година правителството предвижда да се финансира активно чрез ДЦК на вътрешния пазар. Продължават ли пенсионните фондове да имат апетит за държавен дълг, след като доходността му в момента е рекордно ниска?

Както споменах, местните ДЦК са ключови в инвестиционната ни стратегия и ще останат важен компонент от портфейлите ни поради добрата си ликвидност и ниския си риск на фона на останалите инструменти на местния капиталов пазар. Доходността им в момента безспорно е ниска като абсолютни стойности, но това трябва да се разглежда не изолирано, а в контекста на общия спад на лихвите по европейските суверенни облигации, което като цяло въвежда една нова реалност по отношение на нивата на доходност.

Какви са очакванията ви за 2013 г.? Каква доходност очаквате да постигнете и какво може да ви попречи да я постигнете?

Започваме новата 2013 г. с нотка на умерен оптимизъм, тъй като редица от негативните фактори със системно значение, които заплашваха световните финансови пазари бяха поставени под контрол вследствие на активните действия на отговорните политически и регулаторни органи. Това открива възможност за продължаване на възходящите тенденции на пазарите на акции и на рисковите активи като цяло, което ще даде положителен принос към доходността за тази година. От друга страна, държавните и корпоративните облигации след отчетения значителен ръст пред 2012 г. е по-вероятно да продължат постъпателното възходящо движение с по-ниски темпове от предходната година. Това наред с общата тенденция на спад на лихвените равнища предполага, че възвращаемостта на пенсионните фондове леко ще забави ръста си спрямо 2012 г. Считам, че равнища от порядъка на 4% до 6% са адекватни при настоящата пазарна конюнктура. Сред евентуалните препятствия са възможността от нова ескалация на кризисните процеси в Европа, както и ново забавяне на растежа в развитите икономики в резултат от прекомерно рестриктивна фискална политика.


2 коментара
  • 1
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    Срам.

    Първия най-основен проблем са огромните Ви такси
    Втория най-основен проблем е, че си плащате дивиденти без да сте заделили задължителните по европейски директиви резерви и нямате капитал да ги гарантирате
    Третия Ви проблем, е че има голяма група хора, която не иска да ви използва

    Това, че с инвестиционната си политика не можете да трайно да пазите покупателната способност на поверените ви средства направи Ви закопава.

    Свързаните лица направо няма да ги коментирам. Христова пък няма право да ги коментира!

    Поне Христова едно е осъзнала - вредно е да се противопоставя ДЗПО на ДОО...защото не са алтернативи.

  • 2
    vesojv avatar :-|
    Весо

    Цитат: Считам, че равнища от порядъка на 4% до 6% са адекватни при настоящата пазарна конюнктура.

    И пак срам! Банките дават по-висока лихва за годишните депозити.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK