Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 31 яну 2013, 19:26, 6386 прочитания

Крис Торн: Наличието на стандарти за оценяване подпомага инвестициите

Техническият директор на Международния комитет по оценителски стандарти пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наясно ли са оценителите с Международните стандарти за оценяване (МСО)?

Като цяло да. Един от проблемите обаче е, че много професионалисти са добре запознати със стандартите, но когато трябва да се приложат, не знаят точно какво да направят. А всъщност е много важно те да се консултират със стандартите, за да могат наистина да осъзнават, че работят с даден инструмент. По този начин те подпомагат и своята работа, тъй като могат да промотират продукта си, като посочат, че спазват определени стандарти. Същевременно МСО са изключително важни за инвеститорите за сравнение на различни оценки в различни държави.


Доколкото разбрах, законът в България изисква всички оценители да бъдат лицензирани, а организацията, която отговаря за това, е Камарата на независимите оценители, която по закон трябва да утвърди стандарти, които ще се използват. Към момента се прилагат определени български стандарти, но миналата година камарата гласува, че ще приеме МСО и това ще влезе в сила от 2014 г.

Как се изработват самите стандарти?

Това, което правим на международно ниво, е да разглеждаме фундаменталните принципи на оценяването – концепции, определения или начин на работа. Не можем обаче да си позволим да изпадаме в много подробности, защото тогава може да се стигне до сблъсъци с националните правни норми. Но ако даден принцип е заложен на достатъчно широка основа, тогава много лесно местните законодателства се напасват към него. Ако пък няма допирна точка, тогава вероятно има проблем – понякога се случва някоя местна законова разпоредба да не отразява международното мислене. Но също така в работата си наблюдаваме, че местните организации много често искат да допълнят по някакъв начин гамата от норми, стандартите, които сме положили като МСО – например, за да съобразят с данъчното законодателство, правят някои видоизменения. Но това е национален въпрос, а не нещо, което се опитваме да накараме хората да правят по конкретен начин.



А как бихте оценили ситуацията в България?

Не съм запознат в детайли, но от наша гледна точка е много хубаво, че има както национална Камара на независимите оценители, така и частна Камара на професионалните оценители. Това е добра основа като за начало, за да може да има силни професионалисти във вашата страна.

В други страни има ли по повече от една професионална организация?

Различно е. Има много начини, по които МСО се въвеждат и прилагат. В някои държави има законово изискване да се следват МСО, но това са малцинството от страните. По-честа практика е да има професионални организации, които изискват членовете им да правят оценки, следвайки МСО. Съответно, ако не ги следват, им се налагат някакви наказания, като например изключване от организацията. Друга голяма група са случаите, в които самият клиент или група от клиенти може да изискват прилагане на МСО. В Европа има организации, които представляват инвестиционни фондове – те например издават наръчник за добра практика, в който посочват, че изискват или препоръчват да се следват МСО. Това всъщност са трите основни начина.

По какъв начин Международният комитет по оценителските стандарти (МКОС) промотира въвеждането на МСО?

Разговаряме с професионални организации. Имаме близо 60 международни организации, които са членове на МКОС, и всички те имат своята роля за прилагането на стандартите. Освен това на управленско ниво говорим с регулатори като Европейската комисия, Базелския комитет, Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO) и различни други международни организации, които могат да влияят върху местните законодателства. Целта ни е да ги накараме да разберат, че оценяването е важно, а също и че е важно да има стандартизация за това оценяване, за да може оценката да бъде правилна.

Смятате ли, че е възможно в даден момент в бъдеще на европейско ниво да има законодателство, което да регулира стандартите за оценяване?

Надявам се да няма, макар че регулаторите сигурно биха били заинтересовани. Но ако погледнем например счетоводните стандарти – Европейската комисия призна, че не е нейна работа да ги изработва и че е необходима независима стандартизационна организация, която да го прави, а те само изискват тези стандарти да бъдат следвани. Това е моделът, към който се стремим и ние. Нашата задача всъщност е да докажем, че имаме организация, на която може да се има доверие, която се радва на широка подкрепа и която дава адекватни консултации. Другият съществен момент е, че стандартите трябва и да се променят, както се променят например стандартите в счетоводството – трябва да се реагира, когато изникне някакъв проблем или промяна на пазара. А само хората, които работят в тази сфера, могат да разберат, че нещо наистина не върви или че трябва да се промени. Но ако разпоредбите са в закон и трябва да се чака, докато се промени законът, това не е добър модел.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 4 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 2827 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 2 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 18593 прочитания

24 часа 7 дни

29 май 2020, 19804 прочитания

29 май 2020, 5133 прочитания

29 май 2020, 4699 прочитания

29 май 2020, 2636 прочитания

29 май 2020, 2169 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Първа банкова загуба

Системата за пръв път от над десет години отчете месец на минус през декември, но годината приключва с печалба от 567 млн. лв.

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10