А как бихте оценили ситуацията в България?

Не съм запознат в детайли, но от наша гледна точка е много хубаво, че има както национална Камара на независимите оценители, така и частна Камара на професионалните оценители. Това е добра основа като за начало, за да може да има силни професионалисти във вашата страна.

В други страни има ли по повече от една професионална организация?

Различно е. Има много начини, по които МСО се въвеждат и прилагат. В някои държави има законово изискване да се следват МСО, но това са малцинството от страните. По-честа практика е да има професионални организации, които изискват членовете им да правят оценки, следвайки МСО. Съответно, ако не ги следват, им се налагат някакви наказания, като например изключване от организацията. Друга голяма група са случаите, в които самият клиент или група от клиенти може да изискват прилагане на МСО. В Европа има организации, които представляват инвестиционни фондове – те например издават наръчник за добра практика, в който посочват, че изискват или препоръчват да се следват МСО. Това всъщност са трите основни начина.

По какъв начин Международният комитет по оценителските стандарти (МКОС) промотира въвеждането на МСО?

Разговаряме с професионални организации. Имаме близо 60 международни организации, които са членове на МКОС, и всички те имат своята роля за прилагането на стандартите. Освен това на управленско ниво говорим с регулатори като Европейската комисия, Базелския комитет, Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO) и различни други международни организации, които могат да влияят върху местните законодателства. Целта ни е да ги накараме да разберат, че оценяването е важно, а също и че е важно да има стандартизация за това оценяване, за да може оценката да бъде правилна.

Смятате ли, че е възможно в даден момент в бъдеще на европейско ниво да има законодателство, което да регулира стандартите за оценяване?

Надявам се да няма, макар че регулаторите сигурно биха били заинтересовани. Но ако погледнем например счетоводните стандарти – Европейската комисия призна, че не е нейна работа да ги изработва и че е необходима независима стандартизационна организация, която да го прави, а те само изискват тези стандарти да бъдат следвани. Това е моделът, към който се стремим и ние. Нашата задача всъщност е да докажем, че имаме организация, на която може да се има доверие, която се радва на широка подкрепа и която дава адекватни консултации. Другият съществен момент е, че стандартите трябва и да се променят, както се променят например стандартите в счетоводството – трябва да се реагира, когато изникне някакъв проблем или промяна на пазара. А само хората, които работят в тази сфера, могат да разберат, че нещо наистина не върви или че трябва да се промени. Но ако разпоредбите са в закон и трябва да се чака, докато се промени законът, това не е добър модел.

Какви са ползите от стандартите?

Всички държави са зависими от търговията помежду си. Когато хората търгуват или инвестират в дадена страна, те имат нужда от оценяване – оценката всъщност е своеобразна подкрепа за инвестициите. Затова оценяването трябва да се прави на обща основа, така че хората да могат да ги сравняват. Оценяването зависи от доверието, то не е факт сам по себе си – за да накараш някого да приеме дадена стойност на оценката, той трябва да ти вярва. И обратно – ако хората спрат да вярват на оценките, те няма да направят планираните инвестиции.

Засегна ли кризата това доверие?

Абсолютно. Основната причина за краха на Lehman Brothers е това, че никой не вярваше на тяхната оценка. Тя действително беше погрешна, но причината за срива беше, че по онова време всички останали на пазара не й вярваха и затова отказваха да приемат резултатите на Lehman и да работят с тях. Така че всичко е въпрос на доверие и затова трябва да има изключителна прозрачност при оценяването.

Как се промениха оценките в резултат на кризата?

На практика на нас не ни се наложи да променяме стандартите си, тъй като винаги сме твърдели, че оценките трябва да са прозрачни, че трябва да е ясно какво ще направиш при изработването на дадена оценка, както и да обясниш как си го направил. Това, което се случи, е, че много повече хора осъзнаха колко е важно това. Докато не се появи проблемът, никой не се интересуваше от стандартите. Всеки си казваше: нямаме нужда от тях, нашите оценки никога не са грешни – ето сега например ще поставим една оценка, следващия месец цената ще е още по-висока. И никой не поставяше под въпрос цифрите. Но в момента, в който оценките спряха да бъдат приемани, всички започнаха да задават въпроси. Или както казва Уорън Бъфет – когато приливът отмине, се разбира кой е плувал гол. През последните 4-5 години обаче отчитаме много голям интерес от страна на одитори, бизнес оценители, както и от доста оценители на финансови инструменти, които осъзнават важността на оценителските стандарти.

Всъщност оценяването обикновено се свързва с недвижими имоти – какви други активи могат да се оценяват?

МСО покриват всякакви активи – бизнеси, нематериални активи, оборудване и съоръжения, финансови инструменти или дори произведения на изкуството. Процесите, които използваме при на нашето стандартизиране, могат да се приложат за всичко, което искате да оцените. Има някои общи основни положения, като след това, разбира се, подробностите са различни в зависимост от това какво ще се оценява.

Каква част от оценките са на недвижими имоти и каква например на финансови инструменти?

Различно е в отделните държави. Ако гледаме само броя на оценките, може би тези на недвижими жилищни имоти наистина са най-много, но голяма част от тях са на ниска стойност заради спада в цените на имотите. От гледна точка на значимостта на оценката обаче може да имате една и съща стойност например за 10 хил. къщи или за някакъв друг бизнес, или пък за даден портфейл от финансови инструменти – т.е. оценката може да е еднаква, но евентуалните последици, ако тази оценка се окаже погрешна, да са много по-сериозни.

Интервюто взе Мария Иванова