С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 31 яну 2013, 19:26, 6330 прочитания

Крис Торн: Наличието на стандарти за оценяване подпомага инвестициите

Техническият директор на Международния комитет по оценителски стандарти пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наясно ли са оценителите с Международните стандарти за оценяване (МСО)?

Като цяло да. Един от проблемите обаче е, че много професионалисти са добре запознати със стандартите, но когато трябва да се приложат, не знаят точно какво да направят. А всъщност е много важно те да се консултират със стандартите, за да могат наистина да осъзнават, че работят с даден инструмент. По този начин те подпомагат и своята работа, тъй като могат да промотират продукта си, като посочат, че спазват определени стандарти. Същевременно МСО са изключително важни за инвеститорите за сравнение на различни оценки в различни държави.


Доколкото разбрах, законът в България изисква всички оценители да бъдат лицензирани, а организацията, която отговаря за това, е Камарата на независимите оценители, която по закон трябва да утвърди стандарти, които ще се използват. Към момента се прилагат определени български стандарти, но миналата година камарата гласува, че ще приеме МСО и това ще влезе в сила от 2014 г.

Как се изработват самите стандарти?

Това, което правим на международно ниво, е да разглеждаме фундаменталните принципи на оценяването – концепции, определения или начин на работа. Не можем обаче да си позволим да изпадаме в много подробности, защото тогава може да се стигне до сблъсъци с националните правни норми. Но ако даден принцип е заложен на достатъчно широка основа, тогава много лесно местните законодателства се напасват към него. Ако пък няма допирна точка, тогава вероятно има проблем – понякога се случва някоя местна законова разпоредба да не отразява международното мислене. Но също така в работата си наблюдаваме, че местните организации много често искат да допълнят по някакъв начин гамата от норми, стандартите, които сме положили като МСО – например, за да съобразят с данъчното законодателство, правят някои видоизменения. Но това е национален въпрос, а не нещо, което се опитваме да накараме хората да правят по конкретен начин.



А как бихте оценили ситуацията в България?

Не съм запознат в детайли, но от наша гледна точка е много хубаво, че има както национална Камара на независимите оценители, така и частна Камара на професионалните оценители. Това е добра основа като за начало, за да може да има силни професионалисти във вашата страна.

В други страни има ли по повече от една професионална организация?

Различно е. Има много начини, по които МСО се въвеждат и прилагат. В някои държави има законово изискване да се следват МСО, но това са малцинството от страните. По-честа практика е да има професионални организации, които изискват членовете им да правят оценки, следвайки МСО. Съответно, ако не ги следват, им се налагат някакви наказания, като например изключване от организацията. Друга голяма група са случаите, в които самият клиент или група от клиенти може да изискват прилагане на МСО. В Европа има организации, които представляват инвестиционни фондове – те например издават наръчник за добра практика, в който посочват, че изискват или препоръчват да се следват МСО. Това всъщност са трите основни начина.

По какъв начин Международният комитет по оценителските стандарти (МКОС) промотира въвеждането на МСО?

Разговаряме с професионални организации. Имаме близо 60 международни организации, които са членове на МКОС, и всички те имат своята роля за прилагането на стандартите. Освен това на управленско ниво говорим с регулатори като Европейската комисия, Базелския комитет, Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO) и различни други международни организации, които могат да влияят върху местните законодателства. Целта ни е да ги накараме да разберат, че оценяването е важно, а също и че е важно да има стандартизация за това оценяване, за да може оценката да бъде правилна.

Смятате ли, че е възможно в даден момент в бъдеще на европейско ниво да има законодателство, което да регулира стандартите за оценяване?

Надявам се да няма, макар че регулаторите сигурно биха били заинтересовани. Но ако погледнем например счетоводните стандарти – Европейската комисия призна, че не е нейна работа да ги изработва и че е необходима независима стандартизационна организация, която да го прави, а те само изискват тези стандарти да бъдат следвани. Това е моделът, към който се стремим и ние. Нашата задача всъщност е да докажем, че имаме организация, на която може да се има доверие, която се радва на широка подкрепа и която дава адекватни консултации. Другият съществен момент е, че стандартите трябва и да се променят, както се променят например стандартите в счетоводството – трябва да се реагира, когато изникне някакъв проблем или промяна на пазара. А само хората, които работят в тази сфера, могат да разберат, че нещо наистина не върви или че трябва да се промени. Но ако разпоредбите са в закон и трябва да се чака, докато се промени законът, това не е добър модел.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Fintech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето Fintech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето

Главният изпълнителен директор на "Сирма бизнес консултинг" Цветомир Досков за спирачките и стимулите пред сектора

20 фев 2020, 1004 прочитания

Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава 4 Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава

Към момента няма тенденции, които биха поставили паричния режим под натиск, твърди управителят на БНБ

20 фев 2020, 1746 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Първа банкова загуба

Системата за пръв път от над десет години отчете месец на минус през декември, но годината приключва с печалба от 567 млн. лв.

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10