Бизнесът не иска кредити без грантови схеми и субсидирани условия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът не иска кредити без грантови схеми и субсидирани условия

Петър Славов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Прокредит банк

Бизнесът не иска кредити без грантови схеми и субсидирани условия

Петър Славов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Прокредит банк пред Капитал Daily

Валентина Илиева
14457 прочитания

Петър Славов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Прокредит банк

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Петър Славов е изпълнителен директор в Прокредит банк от основаването й през 2001 г. Преди това е бил в Евробанк (впоследствие закупена от Банка Пиреос и преименувана). В "Прокредит" отговаря за кредитния риск и управлението на кредитния портфейл, събиране на съдебни вземания, изземване и управление на активи и обезпечения и други. Банката е профилирана в кредитиране на малки и средни предприятия. С него разговаряме за кредитирането, лихвите, банките и бизнеса в условията на криза.

Не виждам по-сериозни индикации за следващите една-две години ситуацията в икономиката да бъде по-различна.

При 4% инфлация лихва от 7% по никакъв начин не може да се коментира като висока.

Какви са очакванията ви за настоящата година в банковия сектор?

- Не мисля, че тази година ще бъде много по-различна от предишната. Няма макроикономически предпоставки, които да предполагат очаквания за нещо много по-различно. Тенденцията за намаляване на лихвите по депозити и по кредити със сигурност ще продължи. Със сигурност ще продължи и подобряването на състоянието на кредитния портфейл на сектора. Все повече банките успяват да изчистват проблемите от миналите години. Това става до голяма степен чрез поемане на загубите от тях за сметка на финансовите резултати. Покриването на загуби от кредити с част от печалбите е нормална  практика. Все пак през тази година се очакват и процеси, които ще наблюдаваме за пръв път – консолидация на големи финансови институции.

В края на миналата година от БНБ изказаха прогноза, че качеството на кредитните портфейли ще продължи да се влошава и през 2013 г.

- Не очаквам такова развитие. Данните към края на декември показват много рязко подобряване на кредитния портфейл на банковата система. Разбира се, трябва да се отчита фактът, че винаги в края на годината усилията се удвояват и опитите за решаване на ситуации с проблемни кредити се форсират. Има и известна тенденция на изчистване на портфейлите както по линия на провизиране, така и на отписване на проблемни кредити. От друга страна, не излизат много нови лоши заеми, което предполага, че дори и да няма подобряване на съществуващия кредитен портфейл, не би трябвало да се очаква по-сериозно  влошаване. Мисля, че проблемите в известна степен се изясниха и влизат в процес на решаване.

Не излизат много нови лоши кредити, защото бизнесът е преструктурирал поне донякъде дейността си или защото не взима нови заеми?

- И двете. Тези фирми, които успяха да се справят през последните години, са успели, защото са се преструктурирали. Те са и много внимателни в плановете си за нови дългове. Не смеят да търсят много нови кредити. Търсенето на заеми и предоставянето на заеми е на много ниско ниво, което също спомага за тези тенденции.

В този контекст кредитирането ще се раздвижи ли, или ще се запази свито, както през последните няколко години?

- И през тази година кредитирането ще е много свързано с европейските програми. За да се раздвижи то, трябва да се раздвижат бизнесът и инвестиционните намерения на фирмите. В момента техните намерения до голяма степен са обусловени от наличието или не на грантови схеми. Простичко казано, никой не иска да прави каквито и да е инвестиции, ако няма финансова мотивация за това по линия на грантови схеми и никой не иска да търси кредити, ако финансовите условия на тези кредити по някакъв начин не са субсидирани. Такъв е случаят с различните програми на инициативата JEREMIE. Там в единия вариант половината от лихвата се поема от програмата, а в другия има значително облекчение на обезпечението.

Може ли ниските лихви по последната програма на JEREMIE – около 3-4%, да "повлекат крак" и да се стигне до по-осезаемо намаление на лихвените нива на пазара за малкия и средния бизнес?

- Банката ни управлява 1/3 от средствата по втората програма на JEREMIE, или около 100 млн. евро. Лихвите по тази програма са от порядъка на 3-4%. Таксите по отпускането и обслужването на кредитите също са наполовина по-ниски от традиционните. Така при ниското търсене на кредити, когато всяка по-значима кредитна сделка е събитие, тези условия със сигурност ще окажат влияние и на общото ниво на лихвите. Но дори и да се абстрахираме от JEREMIE, лихвите по кредитите в България не са чак толкова високи. Извън тази инициатива, която не касае селското стопанство, за което има отделни програми за кредитиране, фирмите могат да се финансират при лихвени проценти от порядъка на 6.5-7%. При 4% инфлация разбирате, че лихва от 7% по никакъв начин не може да се коментира като висока.

Според представители на селскостопанския сектор например само за големите зърнопроизводители не е трудно да си намерят кредитиране и под 6%, но за по-малките в сектора лихвите започвали от 10.5%, а за животновъдите достигали и до 15-16%.

- Това са несъстоятелни твърдения. Те по никакъв начин не касаят нашата банка. Може да има някакви инцидентни сделки, които няма как да коментирам, тъй като не са представителни за общата ситуация, а са частни случаи. Не мисля, че някоя банка би си позволила да кредитира на такива нива.

Има ли търсене по програмите на JEREMIE?

- По първата програма на JEREMIE търсенето се оказа по-малко, отколкото очаквахме, макар че е насочена към кредитиране с облекчаване на предоставяните обезпечения. Все пак мисля, че ще се справим и ще успеем да отпуснем като финансиране договорените средства. По втората програма на инициативата – с ниските лихви, интересът е много голям. Това от своя страна провокира и активизиране на интереса и към първата програма. Почти няма клиент с разумни искания за финансиране, който да не може да получи кредит от нас по едната или по другата програма на JEREMIE или комбинация от двете.

Кое искане за кредит е разумно?

- Всяко искане, свързано с дейности, които са част от основния бизнес на фирмата, с инвестиция,  необходима за развитието на бизнеса. Разбира се, с презумпцията, че фирмата може да си го позволи, тоест може да посрещне такова финансиране и след това да го върне. Всички опити да се вземе кредит например, за да се рефинансира друго задължение, са неуспешни.

Според предприемачи банки отказват съфинансиране на фирми с одобрени вече проекти по програма "Конкурентоспособност" например. Защо?

- Дадена програма анализира един проект от гледна точка на това дали той отговаря на конкретните изисквания – те в общия случай са свързани с откриване на работни места, развитие на бизнеса в конкретен сектор, подпомагане на икономиката в цялостен аспект. Тези програми не оценяват, а и няма защо да го правят, евентуалния финансов риск и в частност кредитния риск при осъществяване на съответната инвестиция. Когато обаче фирмата потърси съфинансиране по тази програма, съответната банка преценява доколко то е по възможностите й - оценява финансовия и кредитния риск. Фирмата може да е спечелила десет проекта, но да не може да си позволи финансово нито един от тях, защото не е по силите й.

Колко още могат да издържат и банките, и бизнесът на почти некредитиране?

- За бизнеса ще бъде по-трудно. За да работят на пазара, фирмите трябва да се развиват непрекъснато, да инвестират в дълготрайни активи и най-вече да инвестират в персонал. Това е от основно значение за всяко предприятие. За съжаление в България развитието на персонала е оставено на заден план. Мислим си, че щом човекът е налице, може да се справи. Това не е така. Обучението на персонала е начинание, което изисква сериозни инвестиции. В банката ни например годишният бюджет за обучение на персонала е почти 2 млн. евро при около 1000 души персонал. И това са само преките разходи. Няма фирма, предприятие или бизнес, който да се развива и да оцелее в дългосрочен аспект, било в условия на криза или на растеж, без да инвестира в обучението на персонала, в дълготрайни активи, в нови технологии.

Що се отнася до банките, те са посредници. Успехът на една финансова институция до голяма степен зависи от състоянието и успеха на реалната икономика. Няма как, когато реалната икономика стагнира,  финансовите институции да просперират. Вярно е, че в момента рентабилността на капитала е много по-ниска, отколкото в годините преди кризата. Няма как в условията на стагнация банките да формират непазарно висока рентабилност. Това, което прави банките непечеливши, е обемът на лошите кредити. Една банка може да започне да генерира загуби тогава, когато растат просрочията в кредитния й портфейл.

Защо банките не свалят лихвите, предвид че са пълни с ликвидност, а на фирми и домакинства им е скъпо в момента да ползват заеми? Не би ли могло това да е един от стимулите за завъртане на кредитирането, а оттам и на по-значима бизнес активност и потребление на домакинствата?

- Не мисля, че в момента на домакинствата им е скъпо да се финансират с кредит. Кое му е скъпото на един финансов продукт, при положение че разликата между цената, която ще плати клиентът, и инфлацията е в порядъка на 2-3 процентни пункта. Няма как цената на един финансов продукт да не отчита нивото на инфлацията. В момента тя е около и малко над 4%. Нормално е цената на кредита да бъде около 6.5-7%. Жилищните заеми се отпускат при такива нива и никак не са невъзможни. Проблемът при жилищните кредити не е нивото на лихвата, а дали тя е фиксирана във времето, или е обвързана с плаваща база, което носи риск за кредитополучателя. Ако ще тегля кредит, не бих се впечатлявал толкова от нивото на лихвата, а от възможността тя да е фиксирана за колкото се може по-дълъг период. Това би ми дало сигурност и предвидимост при погасяването на кредита.

Общото мнение е, че това не е възможно за нашия пазар при наличните условия?

- Не бих се съгласил. Това е въпрос на конкретни операции. Хеджирането на кредитния риск е стандартна операция. Като цяло оскъпява крайната цена и банките имат притеснения да калкулират тази операция в лихвата за кредитополучателя. Освен това изисква малко повече странични ангажименти от съответната кредитна институция. Ние в момента подготвяме пакет от жилищни кредити за физически лица с максимално възможно дълъг период на фиксирана лихва. Част от кредита задължително ще бъде предназначена за подобряване на енергийната ефективност на жилището, което се купува. Например, ако искате заем от 50 хил. евро за покупка на жилище, ние ще ви дадем 60 хил. евро, като десетте хиляди ще са за подобряване на енергийната ефективност на жилището. Ако вие откажете да вземете десетте хиляди, ние ще откажем да ви дадем 50-те хил. евро.

Колко дълъг период с фиксирана лихва бихте могли да си позволите?

- Всичко е въпрос на цена. Разбира се, колкото по-дълъг е срокът на фиксирана лихва, толкова и премията за удоволствието е по-голяма. Но на общия фон на всички разходи тя е пренебрежимо малка, за да се лиши човек от преимуществото да има предвидимост и сигурност при изплащане на кредита.

Оказаха ли се верни прогнозите за икономиката ни, според които след резкия спад през 2009 г. дълго ще се влачим по дъното?

- Не се наблюдават процеси, които да водят до сериозен икономически растеж. Тази стагнацията, която за някой е минимален растеж, за друг е по-скоро стагнация, за трети скрита рецесия, продължава вече няколко години и не виждам по-сериозни индикации за следващите една-две години, че ситуацията ще бъде по-различна. Освен всичко останало влизаме и в период на избори. Фокусът се измества извън реалната икономика, което също не би се отразило добре.

Петър Славов е изпълнителен директор в Прокредит банк от основаването й през 2001 г. Преди това е бил в Евробанк (впоследствие закупена от Банка Пиреос и преименувана). В "Прокредит" отговаря за кредитния риск и управлението на кредитния портфейл, събиране на съдебни вземания, изземване и управление на активи и обезпечения и други. Банката е профилирана в кредитиране на малки и средни предприятия. С него разговаряме за кредитирането, лихвите, банките и бизнеса в условията на криза.

Не виждам по-сериозни индикации за следващите една-две години ситуацията в икономиката да бъде по-различна.

При 4% инфлация лихва от 7% по никакъв начин не може да се коментира като висока.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    gagrolet avatar :-?
    gagrolet

    Така ли би трябвало да изглежда изпълнителен директор и председател на борд на директорите на банка, макар и било тя в България- с разгърдена риза, без дори и вратовръзка? Повече прилича на продавач от сергия на пазара :-)

  • 2
    balyk avatar :-|
    batak

    Лихвите по тази програма са от порядъка на 3-4%.

    Да се смея ли да плача ли не знам..... но това е откровена лъжа(реални от 8 до 13%).По същата програма от съюза обезпечават кредитите до 80% ама нашите банки за по сигурно си търсят и те още 120% обезпечение.. да има
    Чакай да видиш после дребен и среден бизнес...на куково лято

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Цитат:

    "- Не мисля, че в момента на домакинствата им е скъпо да се финансират с кредит. Кое му е скъпото на един финансов продукт, при положение че разликата между цената, която ще плати клиентът, и инфлацията е в порядъка на 2-3 процентни пункта."

    Хайде сега всеки сам да избере потребителски кредит за 5 години с поръчител и превод на заплатата по сметка при кредитора. Понеже виждам ГПР 18%, на основание на горното твърдение следва лихвите по депозитите да удрят 15-16%.

    http://www.moitepari.bg/potrebitelski_krediti/potrebitelski_krediti.aspx

  • 4
    k_ avatar :-|
    k_

    Субсидиите и грантовите схеми у нас замърсяват средата и играят роля на спирачка пред развитието.
    Причинота е очевадна - до такива неща обикновените бизнеси няма как да се докопат без политическо покровителство.
    Дори и да успеят да покрият формалните критерии, просто биват принудени да се откажат докато дойде реда на "удостоените" - най-пресен пример отказалите се 6 компания преди да дойде реда на инж. Митко милиционеро от Димитровгград.

  • 5
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Този прилича на обикновена и тъпоумна мутра ... все едно гледам Веселин Марешки с малко ретуш. Клиент съм им, но ще се сменя банката - това е очевидно.

    А се чудех защо Прокредит банк се държат идиотски .... Редно е да се преименуват на АнтиКредит Банк .. условията им за кредити са безбожни!

  • 6
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#1] от "gagrolet":

    На мен така по ми харесва. Обикновенно се докарват и лъскат слугите и измамниците. Писнало ми е от зализани шлифери, които само си демонстрират офисите и секретарките, а пък в действителност нямат нищо реално нито под шапката си, нито в банката.

  • 7
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Цитат:
    "Бизнесът не иска кредити без грантови схеми и субсидирани условия"

    Днес само глупаците вземат кредити. На играчите им отпускат европроекти, по които им излизат сметките. Другите сме в храсталака. Ако посегнем към еврофондове, ни отхвърлят или ни унищожават чрез бавене във времето и отрязване на плащания заради неспазване на ужасяващите процедури по управление на проекта. Ако посегнем към кредит и случайно имаме добра идея, изведнъж се оказва, че кредита е станал предсрочно изискуем, от банката са ни джиросали заема и дължим парите на някоя фирма на ТИМ или на други мутрагени. Така, че най-добре в тая държава дребните да не си подават главите и да си стоят в храсталака.

  • 8
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#7] от "proizvoditel":
    И ако все пак удържиш и на процедурите случайно те срещат едни момчета а ти обяснят защо трябва да се откажеш докато на поредния милиционер му дойде реда.

  • 9
    bateb avatar :-|
    Bate B

    Този човек явно не знае условията, при които кредитира ръководената от него банка! Или всичко е поредната демагогия и отиваш за кредит, очаквайки 6-7-8%, но получаваш 12-13-15%.

    За да улесня г-н Славов ще прикрепя един линк към сайта на банката му: http://procreditbank.bg/bg/lihven-byuletin/page/141

    Кредити за малък бизнес и земеделски производители
    Сума Процент
    до EUR 10 000 от 14.50%
    до EUR 30 000 от 10.50%
    до EUR 150 000 от 8%
    над EUR 150 000 по договаряне

    Аз не виждам кредити на 6-7%, някой да вижда? (освен ако не гледаме графата по договаряне.. но там не е за всеки).

    Още нещо лихвите са "ОТ ...%", разбирайте ако сте перфектният кредитополучател даваме на 14.5% (за най-малките кредити) или ОТ 10.5% за най-масовите за малкия бизнес. Сещате се, че "перфектни" са много малко така, че нищо чудно за кредит от 50000 лв ще платите 12%, ако не и повече. Като сложите 1-1,5% годишна такса нещата стават чудни.. но за банката :) Е затова бизнеса не иска кредити ... и това, което приказва са глупости. Едно е да погасяваш кредит с ниска лихва и Х лв. вноска и друго с висока лихва и 1,5*Х вноска .. е нищо чудно, че и банката смята, че не можеш да плащаш... при високите вноски наистина не е лесно!

  • 10
    juukkk avatar :-P
    juukkk

    До коментар [#9] от "Bate B":

    Лихвените проценти, които цитираш са съгласно лихвен бюлетин, тоест стандартни. Лихвените проценти, за които се говори в статията са по инициативата JEREMIE 2, които съгласно условията на програма са преференциални - на половина от тези по бюлетин. Така че както ти сам цитира за кредитите до 150 000 евро с лихви по лихвен бюлетин ОТ 8%, ще са бъдат с лихви ОТ 4% по JEREMIE 2. За кредити над 150 000 евро, които са по-договаряне по лихвен бюлетин (и очевидно под 8%, щом до 150 000 евро почват от 8%), най-вероятно по JEREMIE 2 ще бъдат под 4%.

    Относно лихвите, които са цитирани като "от ...%", можеш да видиш че пред сумите пише пък "до EUR ...", което значи че е възможно дори и при кредит за EUR 25 000 да получиш лихва от 8%, стига да покриват определени условия за размер на годишни приходи на бизнеса ти и допълнителен банкови услуги, които можеш да ползваш. В 21 век повечето бизнеси правят сегментация не според продуктите, които предлагат,а спрямо характеристиките на клиентите си.

    Тъй като виждам, че си цитирал и неправилно някаква годишна такса от 1-1.50%, отбий се в някой клон на ПКБ, за да бъдат изчистени тези и евентуално някои други неточности в информацията, с която разполагаш, защото ако мога и аз да цитирам така като теб, чл. 152а от Закона за кредитните институции казва "(1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
    (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 20 000 лв."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK