Дългът на банкерите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългът на банкерите

По време на аукциона Симеон Дянков сякаш се опита да успокои инвеститорите с изказването, че остава в играт

Дългът на банкерите

Въпреки че изненада пазара с рекордна емисия облигации и политическа криза, държавата се измъкна с приемлива доходност

5194 прочитания

По време на аукциона Симеон Дянков сякаш се опита да успокои инвеститорите с изказването, че остава в играт

© Красимир Юскеселиев


Улични протести, гарнирани със сблъсъци с полицията. Отнемане на лицензи на международни компании. Оставка на финансов министър, а в последствие и на целия кабинет. Всичко това звучи като перфектна рецепта за отблъскване на всеки инвеститор с глава на раменете си. Българските банкери обаче, изглежда, имат доста здрави нерви, защото на този фон се съгласиха почти без предизвестие да изкупят най-солидната емисия държавен дълг на вътрешния пазар при напълно приемлива доходност.

Изненадващата емисия шестмесечни съкровищни бонове за 800 млн. лв. се появи под натиск от протести на зърнопроизводители, след като се оказа, че правителството не може да изпълни обещанието си да изплати субсидиите им за единица площ до края на януари. Въпреки първоначалната твърдост на финансовия министър Симеон Дянков беше взето решение да се потуши недоволството и с мостовия заем да се запълни дупката във фискалния резерв, докато Европейският съюз преведе евросубсидиите.

Бърз кредит

В петък, на 15 февруари, представителите на финансовото министерство и на БНБ събират няколко банки при себе си, за да сондират интереса им към краткосрочната емисия и на 20 февруари тя вече е факт. Официално приетите и разгледани поръчки са за 1.15 млрд. лв., т.е. търсенето е било 1.45 пъти повече от предлагането. Исканата доходност по одобрените поръчки пък е варирала между 0.66% и 1.24%, като средното ниво (т.е. цената, по която реално се финансира правителството) е 1%.

"Емисията беше доста успешна най-вече заради ясно дефинираната цел за разходването й", коментира Григорий Ананиев, началник на отдел "Ликвидност" в софийския клон на Citibank. Освен това плюс е било, че пазарът е бил наясно още от самото начало, че няма да има проблем с изплащането й, тъй като реално е обезпечена с очаквания ресурс от ЕС за зърнопроизводителите.

Ананиев определи и постигната доходност от 1% като успех въпреки оставката на правителството в деня, в който се пласираха книжата. Разбира се, ако това не се беше случило, доходността можеше да е около два пъти по-ниска, но и сегашната тежест от 4 млн. лв. за бюджета може да се определи като пренебрежителна. Според анализатора предвид огромната ликвидност в банковата система, която в момента седи основно на овърнайт депозити с почти нулева възращаемост или е паркирана при банките майки най-много на доходност от 20-30 базисни точки, подобна емисия с доходност от 1% е добре дошла. Според него пазарът е показал, че може да поеме и по-голяма емисия срещу съответната ревизия премия.

Колкото каже пазарът

Изглежда, за инвеститорите сделката е била атрактивна и въпреки политическия хаос пазарът е успял да си отсее риска. В момента на междубанковия пазар трудно може да се вземе подобна доходност. Практически той съществува за изключително краткосрочни депозити - овърнайт и максимум едноседмични при близки до нулата нива на възвращаемост. Сделки за 3-, 6- и 12-месечни депозити реално няма. Освен това междубанковият пазар в страната е слабо развит и плитък. Ако месечно през него се превъртат 3-4 млрд. лв., то дневно говорим за обеми не повече от 100-150 млн. лв. Изглежда, тези ниски нива и ликвидността в системата отказват банките да си отпускат една на друга по-дългосрочен ресурс и предпочитат да го държат или при майките си или в чуждестранни ДЦК с висок рейтинг.

Тази свръхликвидност позволява на 5-6 местни банки, сред които някои от най-големите, да набавят бързо около 800 млн. лв. За размера на банковата система с над 82 млрд. лв. активи сумата не е чак толкова впечатляваща. Още повече че през януари с погасяването на глобалните еврооблигации за 1.6 млрд. лв., които бяха основно в местни кредитни институции, е останал свободен ресурс за български държавен дълг.

Или колкото намекне държавата

Все пак на вътрешният дългов пазар винаги има подозрения, че държавата от позицията на силния винаги малко или повече използва т.нар. финансова репресия и си осигурява нива под пазарните. Външният отчете негативна реакция - доходността по новите петгодишни глобални облигации на България с падеж 2017 г. скочи за около 30 базисни точки в рамките на ден-два до нива около 2.20%. Спредът по петгодишните CDS (своеобразна застраховка срещу фалит на държавата и съответно измерител за риска) пък два дена се повишаваше с по 10%, макар и все още да е на изключително ниска нива дори спрямо миналата година, когато България излезе на международните пазари за първи път от 10 години насам.

В същото време местните инвеститори реално се съгласиха на 30-40 базисни точки по-висока доходност от първоначално прогнозираната от анализаторите. По време на аукциона обаче е имало и редица поръчки на цена 1.5-2% и дори 3% доходност. Част от тях са били изтеглени в началото на аукциона при новината за оставката на кабинета. Затова и средната доходност на всички поръчки според Reuters е около 1.18%.

При тези широки граници възниква въпросът дали са ползвани не толкова пазарни стимули към някои играчи да се включат, и то на по-приемлива доходност. Според източници сондажите и убеждаванията по емисията не са били движени от финансовия министър в оставка Симеон Дянков, а по-скоро от заместника му Владислав Горанов с помощта на БНБ, която също може да накланя везните. Затова говори и фактът, че другите местни институционални инвеститори останаха по-пасивни за тази емисия. От една страна, това се обяснява с големия й размер за активите им, а от друга - с предпочитанията им (особено на пенсионните фондове) към по-дългосрочните ДЦК.

Самият Дянков в последните часове на аукциона излезе и публично заяви, че остава министър и ще се бори за втори мандат на ГЕРБ. Този ход също може да се тълкува като тактически с цел да успокои инвеститорите.

За момента никоя от кредитните институции обаче не показва да е била свръхмотивирана да направи този реверанс за фиска. Друг път някои от тях са били доста по-прями, макар и при уговорката за анонимност, за натиска, оказван им в определени моменти да са активни на местния дългов пазар, и то при исканите от финансовото министерство параметри.

В случая те може и просто да са преценили и груповия си интерес. В настоящата политическа ситуация те нямат изгода и от проблеми за бюджета, които биха поставили стабилността и кредитния рейтинг на страната (а оттам и на самите банки) под въпрос. Затова и поне до след предсрочните избори служебният кабинет би трябвало да е особено внимателен с разходите и с поемането на нов дълг, ако иска да спази заложеното в бюджета нетно финансиране от вътрешния пазар. Още повече че при сегашното разпределение на политическите сили рискът формирането на ново редовно правителство да се проточи не е за пренебрегване. През седмицата финансовото министерство вече обяви, че отменя планирания за 25 февруари аукцион за тригодишни ДЦК. "Решението за отмяна отчита и факта, че фискалният резерв е стабилен и добре балансиран на годишна база и се очаква да превиши заложения към края на годината минимален размер", пише в официалното съобщение на ведомството.

Улични протести, гарнирани със сблъсъци с полицията. Отнемане на лицензи на международни компании. Оставка на финансов министър, а в последствие и на целия кабинет. Всичко това звучи като перфектна рецепта за отблъскване на всеки инвеститор с глава на раменете си. Българските банкери обаче, изглежда, имат доста здрави нерви, защото на този фон се съгласиха почти без предизвестие да изкупят най-солидната емисия държавен дълг на вътрешния пазар при напълно приемлива доходност.

Изненадващата емисия шестмесечни съкровищни бонове за 800 млн. лв. се появи под натиск от протести на зърнопроизводители, след като се оказа, че правителството не може да изпълни обещанието си да изплати субсидиите им за единица площ до края на януари. Въпреки първоначалната твърдост на финансовия министър Симеон Дянков беше взето решение да се потуши недоволството и с мостовия заем да се запълни дупката във фискалния резерв, докато Европейският съюз преведе евросубсидиите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    k_ avatar :-|
    k_

    Разбираемо е, че този икономически пасквил е неподписан.
    Някой за пореден път пак е заложил късо на лева и друса крушата, ама пак ще пие студената вода.
    Много ми е итересно как привикват в МФ представителя на Ситибанк и го "притискат" да си купи от зърнените бонове.
    То бива тепегьозлък, ама тва минава всякакви граници.
    А навремето Капитал имаше името на флагмана на българската икномическа мисъл.

  • 2
    pavlovich avatar :-P
    ........


    [quote#1:"k_"]Много ми е итересно как привикват в МФ представителя на Ситибанк и го "притискат" да си купи от зърнените бонове.

    А навремето Капитал имаше името на флагмана на българската икномическа мисъл.
    [/quote]


    важното е да се пише.....
    навремето имало един Иван Петрович и една шуба.

    един вестник пише:На Иван Петрович му откраднали шубата .

    същия ден друг вестник пише:Иван Петрович открадна шуба
    --------
    на третия ден Всички познават Иван Петрович .........
    Никой не знае дали той е откраднал шуба или са му откраднали шубата
    ---------
    Вдигнал се тиражът на вестниците-пишещи за Иван Петрович , той пък си платил за рекламата.....
    и така до следващият Иван Петрович ;)

    Дори "флагманите" (термин твой)........не са това,което бяха ;)

    Важното е да се купуват вестници а "Капитал" е вестник

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Последната емисия шестмесечни книжа е от 2011 година и не може да служи за бенчмарк, защото беше теглена в други условия.
    Но постигнатата доходност от един процент по шестмесечни книжа е равна на доходността по тригодишните книжа, емитирани месец по-рано.
    Това означава, че кривата на доходността се вдига в краткосрочен план, и си е чисто отражение на представите за криза и по-висок риск. Друг е въпросът, че сега държавата трябваше да се наведе и да приеме такава цена, като най-малко зло.

  • 4
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#0:"статията"]Все пак на вътрешният дългов пазар винаги има подозрения, че държавата от позицията на силния винаги малко или повече използва т.нар. финансова репресия и си осигурява нива под пазарните.[/quote]

    [quote#1:"k_"]Много ми е итересно как привикват в МФ представителя на Ситибанк и го "притискат" да си купи от зърнените бонове.[/quote]

    Ситибанк дали са част от вътрешния пазар?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK