Тенденциите се запазват

Фирмените заеми през януари нарастват с 46.2 млн. лв. до 35.1 млрд. лв. спрямо декември миналата година. Те формират и увеличението на кредитния портфейл в сектора. Потребителските кредити се свиват с 33.6 млн. лв. до 7.2 млрд. лв. Жилищните заеми също намаляват спрямо предходния месец – с 39.3 млн. лв. до 8.9 млрд. лв.

Нищо в данните не показва сигнали за обръщане на тенденцията в стагниралото кредитиране. Няма и икономически предпоставки за това. Традиционно януари и февруари са слаби месеци в кредитирането и като цяло в бизнес активността.

Жилищните кредити, които до миналата година запазваха стабилен, макар и скромен растеж, се предадоха – след като още през януари 2012 г. отбелязаха първия си за кризата спад, след известно закрепване над нулата от средата на годината трайно установиха тенденция на свиване. Така започват и новата година.

При заемите за потребление свиването на портфейла се наблюдава от началото на кризата, като през изминалата година има месечни прекъсвания с леки ръстове. За изминалата 2012 г. банките бяха заложили именно на жилищното кредитиране, като показаха това и с по-активно предлагане на оферти с намалени или фиксирани лихви за кратък начален период от срока на заема. Но и това не успя да раздвижи апетита на домакинствата за поемане на нов дълг предвид несигурността по отношение на нивото на доходи и безработицата.

Така за тази година банките преориентират до голяма степен стратегиите си, насочвайки се приоритетно към сектора на малките и средните предприятия. Основна причина за това са най-вече еврофондовете – гаранционни и грантови схеми, които субсидират под определена форма (най-вече лихви и обезпечения) кредитополучателя и така облекчават достъпа до кредитиране.

За тази година се залагаха и продължаващи спадове на лихвите по кредитите – основно жилищни и за дребния и средния бизнес. Предвид събитията от изминалата седмица и в зависимост от това в каква степен ще се задълбочават икономическата и политическата криза в момента не е много логично да се очаква спад на лихвите.

Просрочията: след декемврийския спад - януарски ръст

След декемврийското намаление на просрочията през януари проблемните кредити показват ръст – не с много, по малко нарастват и в трите сегмента. Така в края на януари т.нар. лоши и преструктурирани кредити се увеличават с 57 млн. лв. до 9.7 млрд. лв., след като през декември отбелязаха намаление с 372.4 млн. лв. Делът им в портфейла на сектора в края на януари е 22.6%, като основно нарастването е формирано от фирмените заеми – с 39 млн. лв. до 6.3 млрд. лв.

Според методологията на БНБ в категорията лоши и преструктурирани се включват заемите с над 90 дни просрочия в обслужването, както и редовни кредити, които са били предоговорени между банките и техните клиенти. От публикуваните от централната банка данни обаче не може да се направи разграничение каква част от общия обем са само преструктурираните заеми.

Същевременно от БНБ уточняват, че публикуваната за целите на паричната статистика информация не показва общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са надзорните данни, които централната банка публикува на тримесечна база. Според тях към края на миналата година обемът на необслужваните над 90 дни кредити в портфейла на банковата система е 9.6 млрд. лв., а делът им - 16.62% (от 17.3% към края на септември 2012 г.).

Временно явление

Намалението на проблемните кредити през декември се дължеше най-вече на отписвания на заеми, които банките смятат за безвъзвратно несъбираеми. Това се видя и в надзорните данни на БНБ за последното тримесечие, които показаха спад на необслужваните над 90 дни заеми с 254 млн. лв., като понижението се дължеше основно на намалението на необслужваните корпоративни кредити с 338 млн. лв.

Отписването на заеми, което по принцип облекчава балансите на банките, доведе до отчитането за пръв път от над десет години на месечна загуба за банковия сектор (37.3 млн. лв.) през декември. Като цяло обаче годината приключи с печалба от 567 млн. лв.

Освен отписването на заеми, което според банкери се прави все по-активно от около година, в свиването на обема на просрочията към края на година трябва да се отчита и еднократният ефект от "почистването" на годишните отчети. Така данните след декември обичайно показват, че наблюдаваното свиване на необслужваните кредити е по-скоро временно явление. По правило в корпоративния сектор в края на годината се случва разкрасяване на отчетите.

През ноември миналата година от БНБ прогнозираха, че и през 2013 г. влошаването на качеството на кредитите ще продължи. Според банкери това няма да се наблюдава, тъй като, от една страна, в последните три-четири години банките отпускат заеми при завишени кредитни стандарти, а от друга, и фирмите са много внимателни при поемане на нов дълг. Това на практика ограничава потенциала за излизането на нови просрочия. През декември миналата година обаче имаше банки, които отчетоха изненадващо изпадане в просрочие на свои редовни фирмени клиенти, които дотогава съвестно са обслужвали кредитите.

Преглед на оригинала