К10: Най-добрите банки на 2012
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10: Най-добрите банки на 2012

К10: Най-добрите банки на 2012

Николай Стоянов
10166 прочитания

Всичко за

класацията К10

на най-добрите

банки можете

да намерите

 тук.

Коя банка е добра? Този въпрос има много различни отговори. За спестителя добра е банката, която дава изгодна лихва по депозитите, за предприемача – тази, която е повярвала в неговия проект и му е отпуснала достъпен кредит, за инвеститора - тази, която се управлява ефективно и прави голяма печалба. Все повече се убеждаваме, че за данъкоплатеца най-хубаво е банката да е стабилна и да не се налага държавна подкрепа. А за някой обществено ангажиран активист сигурно добра е банката, която не финансира съмнителни сектори, групи или проекти – такива, които нарушават законови, морални или пък екологични норми.

При кръстосването на тези различни погледи намирането на най-добра банка изглежда непосилна задача. В "Капитал" за втора поредна година се опитваме да отговорим на този въпрос, като класираме банките в страната на база на финансовите им данни. Както подобава на всеки първи опит, имаше недостатъци, затова, стъпвайки на досегашния опит, разширихме методологията си с някои допълнителни показатели.
Най-голямата разлика, че в допълнение към основните групи показатели за стабилност и за ефективност добавихме и нов фокус – устойчивост. За целта част от измерителите за дейността на банката са взети не просто за 2012 г., а в динамика (като средна или като ръст) за последните три години. Причината е, че много от показателите са силно колебливи и често се изкривяват от еднократни сделки или от чисто счетоводни решения.

Друга съществена промяна е, че въведохме и показател, който не идва пряко от числата във финансовите отчети на банките. Макар и с малко тегло, от тази година взехме под внимание кредитния рейтинг, присъден от една от трите големи международни агенции – S&P, Moody’s или Fitch. Така реално вкарахме и донякъде субективна оценка за стабилността на банките, която обаче има плюса да е външна за тях и съответно е извън контрола им.

Резултатът

според нас е една по-изчистена картина на банковия сектор с повече разрези, където всеки човек (независимо дали иска да спестява или да потребява, дали управлява собствения си или фирмен бюджет) може по-добре да се ориентира към коя институция да се насочи.

Другият резултат е нов лидер. Като сума от всички показатели на върха за 2012 г. се изкачва Банка ДСК, която измества оттам Уникредит Булбанк. В името на приемствеността трябва да подчертаем, че това не се дължи на променената методология и дори и при старата първите места щяха да изглеждат така. ДСК запазва и първото си място като най-ефективна банка, а "Уникредит" – като най-стабилна. В новата подкатегория "Устойчивост и динамика" лидер е Прокредит банк. Пълната класация, както и тези в трите подкатегории, можете да видите в таблиците към текстовете. Те затвърждават няколко тенденции. Основната е, че като цяло банките с чужда собственост заемат горната половина, докато контролираните от български  собственици са в долната. Обясненията за това са основно в по-значимата тежест на показателите за стабилност в класацията. При чуждите институции тя идва по линия на подкрепа и по-консервативни бизнес практики от банките-майки, докато при агресивно растящите местни групи тя е някак по на заден план. Те са по-слабо капитализирани, а цената, на която привличат ресурс, е чувствително по-висока и това се отразява на класирането им. Друга зависимост е, че въпреки опита ни да дадем приоритет на показатели, които не зависят от размера, все пак големите банки като цяло са класирани по-напред. До голяма степен това е резултат от икономии от мащаба и от самия факт, че пазарните лидери се приемат за по-стабилни от пазара и съответно могат да се финансират по-евтино.

Има, разбира се, и

Дефекти на информацията

На първо място, това е качеството на изходната информация. Опитахме се да дадем по-голяма тежест на показатели, които за банкерите или е по-трудно, или няма толкова стимули да манипулират, но които са важни за всички. Това обаче невинаги е възможно.

Същевременно се опитахме и да адресираме някои чисто местни особености, които водят до дефекти на пазара. Някои банки получават правителствена подкрепа или регулаторно снизхождение, което ги поставя в привилегировано положение.
Класацията е изготвена, преди да бъдат достъпни одитираните отчети за всички институции, затова е базирана на по-ограничените данни от надзорното оповестяване в БНБ. Това е причината някои потенциално интересни показатели да не са включени. Така например вместо капиталова адекватност се ползва по-грубото съотношение капитал към активи. В пълните отчети има още и данни за големи експозиции, качеството на портфейлите, които също биха могли да са показател за стабилност. Още по-сложна става оценката на риска, ако намесим и някои фактори, за които няма достатъчно официална информация, като например кредитирането на свързани лица. Макар формално да няма нарушения, при някои банки реално са финансирани бизнеси на собствениците им или техни близки лица далеч над законовите лимити. И така е поет риск, който трудно може да се устойности в рамките на класацията.

И накрая естествено има и неща, които са практически неизмерими и за всеки клиент имат различно значение – обслужване, компетентност, клонова мрежа, кореспондентски отношения и т.н.

Поради всичко това нашата класацията няма претенции да е дефинитивна. Всеки от използваните показатели сам по себе си има дефекти и всеки настоящ или бъдещ потребител на банкови услуги може да си прецени кои са важни за него, на кои от тях да вярва повече или пък кои да игнорира.

Всичко за

класацията К10

на най-добрите

банки можете

да намерите

 тук.

Коя банка е добра? Този въпрос има много различни отговори. За спестителя добра е банката, която дава изгодна лихва по депозитите, за предприемача – тази, която е повярвала в неговия проект и му е отпуснала достъпен кредит, за инвеститора - тази, която се управлява ефективно и прави голяма печалба. Все повече се убеждаваме, че за данъкоплатеца най-хубаво е банката да е стабилна и да не се налага държавна подкрепа. А за някой обществено ангажиран активист сигурно добра е банката, която не финансира съмнителни сектори, групи или проекти – такива, които нарушават законови, морални или пък екологични норми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    a_lizzard avatar :-|
    a_lizzard

    Какво означава "дефинитивна" класация??

  • Симеон

    много е тъпо да си купувам вестника и на следващия ден, да излиза в интернет определена статия или коментар поне 3 дни да има забавяне

  • 3
    bobbyfuego avatar :-|
    bobbyfuego

    @Симеон Ами то по принцип е тъпо да си купуваш вестник и как така забавяне? Забавяне не трябва изобщо да има.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK