К10: Стабилност и риск: Насред бурята
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10: Стабилност и риск: Насред бурята

К10: Стабилност и риск: Насред бурята

Николай Стоянов
3379 прочитания

Всичко за

класацията К10

на най-добрите

банки можете

да намерите

 тук.

На фона на колабиращата банкова система в Кипър и почти сигурната национализация на най-големите банки в Гърция някак естествено основната тема е рискът, а не толкова печалбата. Всъщност разликата не е толкова голяма, доколкото една хронично губеща банка трудно може да е стабилна. И все пак има институции, които залагат на по-консервативни стратегии. И в нашата класация ние решихме да възнаградим в по-голяма степен това, като дадем 45% тежест на показателите за стабилност.

Първият показател, на който се спряхме в тази категория, е съотношението кредити към депозити. На теория то показва доколко институцията е финансирала дейността си от считания за по-нискорисков ритейл пазар и съответно доколко е изложена на колебанията в настроенията на инвеститорите. Високите нива биха означавали, че банката е финансирала експанзията си на едро и така може да изпита трудности при падежиране на облигациите и да няма възможност да ги рефинансира. Конкретно в България това е и показател доколко местните банки са зависими от чуждите си майки. Преди кризата западните банки наливаха сериозни суми в поделенията си в Източна Европа (еквивалентът на финансирането на едро). Сега обаче процесът е обратен и местните банки са оставени сами да се борят за ресурс на българския пазар. Проблемът с показателя кредити/депозити е, че има нееднозначно тълкуване – както много високите, така и много ниските стойности не са добър сигнал. Затова приехме за целите на нашата класация, че колкото по-далеч от 100% е стойността, толкова повече това е тревожен сигнал за банката.
Като цяло тенденцията от 2008 г. е този показател постепенно да спада и средно за системата се доближава до тази златна среда. За отделни банки обаче той все още е притеснително висок. Това важи най-вече за късно навлезлите гръцки банки – при клона на Alpha Bank то е над 200%, а при Пиреос банк България – 170%. Като измерител за стабилност включихме и съотношението натрупани обезценки към отпуснати кредити. Тук също може да се подходи различно. От една страна, ниските стойности може да означават по-качествен портфейл, но от друга страна, може да означават и недостатъчно консервативно провизиране на рисковете. В нашата класация приехме втория подход и решихме, че в разгара на криза по-високото ниво на обезценки/кредити е показателно, че лошите заеми са признати в голяма степен и е по-малко вероятно да последват изненади. Освен това при подобряване на икономиката част от тези несъбрани вземания може да бъдат изплатени от клиенти или да бъдат продадени обезпеченията по заемите и това да донесе допълнителна печалба, която да подкрепи и капиталът. Тук много ясно се вижда разликата между банки с местни и чужди собственици, като при първите масово нивата са чувствително по-ниски. Това може и да се дължи на по-добър риск мениджмънт и познаване на пазара, но индикациите са, че по-скоро е въпрос на не толкова стриктна политика на провизиране, толерирана и от регулатора.
От тази година решихме да включим и кредитния рейтинг като външен измерител за риска. Плюс е, че в него по идея са калкулирани и иначе трудно измерими фактори, като възможността за подкрепа от собствениците или държавата. Минус е, че доверието в самите рейтингови агенции вече е доста разклатено. Тук трудност е още, че методологиите и скалите на рейтинговите фирми не са напълно съпоставими и това може да доведе до неточности. Освен това и банките, които не са рейтинговани (това е допълнителен разход, а и не всяка банка се нуждае от рейтинг, особено ако не се финансира от капиталовите пазари), автоматично получават най-ниска оценка в тази графа, което също може да не отразява реалния им риск и съответно да е дискриминационно. Друг безспорен показател е цената на финансиране, измерена като разходите за лихви, които банките имат по привлечения от тях ресурс. Това не е чист измерител за стабилност, доколкото се влияе и от много други фактори. При равни условия обаче по-нискорисковите банки могат се финансират по-евтино. Най-голямото достойнство на такъв показател е, че се определя от пазара и съответно трудно може да бъде манипулиран. Същото важи и за аналогичната цена на кредита – прихода от лихви към отпуснатите заеми. При него ниската стойност показва конкурентно предимство, а също и говори за по-консервативен портфейл. Той ясно откроява и различните стратегии: местните и наскоро навлезлите чрез покупка малки играчи се открояват с високи лихви по депозити, които им помагат да завладяват пазарен дял. Това обаче ги прави и по-рискови, защото, за да се изплати този скъп ресурс, трябва да го влагат в по-високодоходни проекти. Същевременно при плавно спадащите лихви по кредитите скъпият ресурс може по-трудно да се пласира на печалба.

С по-малка тежест включихме и съотношението капитал към активи. Причината е, че банките имат сериозни стимули да изкривяват картината, за да заблудят регулатора. Нивото на капитала пряко зависи от нивото на провизиите и ако някоя банка не е била консервативна да отпише лошите си заеми с цената на загуби, тя дори на хартия ще изглежда по-стабилна и добре капитализирана. Освен това е трудно да се определи и оптималното ниво за показателя – ако е висок, това означава по-нисък риск, но също и неефективност.

Сметките показаха, че Уникредит Булбанк е най-стабилна банка за втора година. Като цяло очаквано класацията затвърди разделението на банки с чужди и местни собственици.

Всичко за

класацията К10

на най-добрите

банки можете

да намерите

 тук.

На фона на колабиращата банкова система в Кипър и почти сигурната национализация на най-големите банки в Гърция някак естествено основната тема е рискът, а не толкова печалбата. Всъщност разликата не е толкова голяма, доколкото една хронично губеща банка трудно може да е стабилна. И все пак има институции, които залагат на по-консервативни стратегии. И в нашата класация ние решихме да възнаградим в по-голяма степен това, като дадем 45% тежест на показателите за стабилност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK