К10. #7 Общинска банка: Банките ще трябва да се ориентират към по-интересни за кредитополучателите продукти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10. #7 Общинска банка: Банките ще трябва да се ориентират към по-интересни за кредитополучателите продукти

Сашо Чакалски, изпълнителен директор на Общинска банка

К10. #7 Общинска банка: Банките ще трябва да се ориентират към по-интересни за кредитополучателите продукти

Мария Иванова
5092 прочитания

Сашо Чакалски, изпълнителен директор на Общинска банка

© Георги Кожухаров


#7 Общинска банка

#14 Стабилност и риск

#4 Ефективност и рентабилност

#3 Устойчивост и динамика

#16 Размер
Всичко за

класацията К10

на най-добрите

банки можете

да намерите

 тук.

Как оценявате изминалата година за българските банки – кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

Изминалата 2012 г. беше сравнително трудна както за българската икономика, така и за европейската икономика като цяло. Понеже ме питате за основните предизвикателства, на първо място бих поставил стабилността на банковата система. Банковата ни система запази тази стабилност благодарение на консервативността, в добрия смисъл на думата, в рамките на която тя се е развивала. Както от едната страна на баланса – с активи, които носят разумен риск, така и от другата страната на баланса – чрез разумно управление на пасивите и на собствения си капитал. Ако погледнем статистиката, българската банкова система е с обща капиталова адекватност от 16.7%, една от най-високите в Европа. Вярно е, че има лек спад в сравнение с 2011 г., но такова ниво на капиталова адекватност показва, че нашата банкова система е в изключително стабилно състояние. Решаваща роля за това състояние има дългосрочната политика, която водеше Българската народна банка, за създаване на буфери, които да осигурят стабилност именно в такива моменти, когато в световен мащаб банките изпитват сериозни затруднения. Наред с това бих подчертал, че активното управление на кредитния риск, съчетано с ниска задлъжнялост и добра ликвидност на банките, допринесе за стабилността.

Какви са очакванията ви за развитието на сектора през 2013 г.?

Последното тримесечие на 2012 г. показа спад на относителния дял на лошите и преструктурирани кредити – надявам се през следващите тримесечия тази тенденция да се запази. Убеден съм, че слабата търговия и ниските обороти на Българската фондова борса ще се запазят и през 2013 г., което ще бъде благоприятно за банковата система, тъй като големите фирми ще търсят варианти за финансиране чрез банките, а не чрез фондовата борса. От тази гледна точка към края на 2013 г. и началото на 2014 г. очаквам по-добър сезон за българската банкова система.   Кои ще са трите най-важни тенденции за българския банков сектор през 2013?
Основните тенденции ще останат в намаляването на нетния лихвен марж, който достигна 3.8% през 2012 г. спрямо 4.3% през 2011 г., както ни показва статистиката. Предвиждам тези тенденции на спад на нетния лихвен марж да продължат. И в този ред на мисли очаквам подобрение на кредитните портфейли на банките през втората половина на 2013 г., като ръстът на тези портфейли би трябвало да се очаква за края на 2013 г. и началото на 2014 г. Предвид икономическата ситуация, в която се намират банките в момента, те ще трябва за сметка на намаляването на лихвите, което ще бъде трудно, да се ориентират към по-интересни за кредитополучателите продукти, т.е. да бъдат по-иновативни. Имам предвид например ритейл продукти, които дават възможност на кредитополучателите за по-гъвкави погасителни планове, за възможност да използват по различни предназначения този финансов ресурс, който получават, и да го връщат при условия, при които им е най-изгодно. Наред с това смятам, че някои от инструментите за достъп до финансиране на българските малки и средни предприятия не работят ефективно. Имам предвид програмата JEREMIE, която смятам, че би могла да работи по-ефективно.   Върху какво е фокусът на вашата банка за тази година?

През изминалата година имахме няколко основни стратегически цели, които успешно реализирахме. Първата от тях беше да се модернизира и преструктурира банката и да се постигне динамичен ръст на печалбата. Това беше направено. В условията на икономическа криза това е както предизвикателство, така и постижение. Наред с това трябва да имаме предвид, че запазването и ръстът на печалбата не е еднократен акт и екипът на банката ще трябва да продължи да полага системни и целенасочени усилия, за да се запази този тренд.

През следващата година приоритетна задача ще бъде банкирането на дребно. Ние сме класическа търговска банка и трябва да обогатяваме портфейла си с привлекателни продукти на потребителското и ипотечно кредитиране. В тази връзка сме подготвили много атрактивни предложения, които смятаме, че са сред топ 3 на нашата банкова система.

Друго направление е сътрудничеството с международни финансови институции, началото на което беше поставено през тази и през миналата година. Това са Европейската асоциация на публичните банки, Банката за развитие към Съвета на Европа и банката на Долна Австрия – Hypo Noe.

Наред с това, целта ни е да останем лидери в общинското кредитиране, тъй като банката има специфично ноу-хау и за момента в българската банкова система това е сегментът, от който държим 24% по отношение на общинските депозити и 17% по отношение на кредитирането на българските общини. Имаме традиции, смятаме през тази година не само да запазим, но и да разширим тези позиции.

Профил

Общинска банка е основана от Столичната община през 1996 г. като универсална търговска банка. Впоследствие акционери в институцията стават и други български общини. Самата банка пък се специализира в кредитирането на общините, като се превръща в пазарен лидер в сегмента. През 2004 г. фирми, свързани с Христо Ковачки, придобиха блокираща квота от капитала на банката, като по този начин реално завзеха управлението й. След намесата на БНБ в края на 2011 г. общината, която държи 67.65% от капитала, успя да си върне контрола над банката, като обяви и намерението си да я модернизира и да разшири дейността й. Към края на 2012 г. Общинска банка е 16-а по размер на активите си – 1.02 млрд. лв. към края на 2012 г.

Институцията се класира на седмо място в подреждането на "Капитал" благодарение на силното си представяне в категориите за устойчивост и динамика (трета позиция в сектора) и за ефективност и рентабилност (четвърто място). Банката заема първо място по нетен лихвен марж, като маржът на нетния доход от такси (2-о място) също е сред показателите с най-голям принос за доброто класиране. Съотношението кредити/депозити (22-о място) и цената на кредита (20-о място) обаче натежават на представянето й в категория стабилност и риск, където заема 14-а позиция сред институциите на пазара.   
#7 Общинска банка

#14 Стабилност и риск

#4 Ефективност и рентабилност

#3 Устойчивост и динамика

#16 Размер
Всичко за

класацията К10

на най-добрите

банки можете

да намерите

 тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK