K50: Пазар на изкуствено дишане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

K50: Пазар на изкуствено дишане

K50: Пазар на изкуствено дишане

Интересът към БФБ може и да се възстанови. Но едва ли това ще се случи в близките 1-2 години

Весела Николаева
2721 прочитания

"Настана време, когато се радваме, ако не стане по-лошо."

Васил Караиванов, инвестиционен консултант

 

"Ще е интересно да се види реакцията на спестителите при по-силен спад на лихвите по депозити и ускоряване на инфлацията."

Цветослав Цачев, "Елана"
Всичко за класацията К50 на най-добрите компании на борсата можете да намерите тук.

Иронията е в това, че единственото добро нещо, което може да се каже за българския фондов пазар, е, че едва ли тази година ще е по-зле от миналата. Преди години, когато кризата дойде светкавично и неочаквано, малцина бяха тези, които предупреждаваха, че продължението й ще е по-дълго от очакваното. За съжаление се оказаха прави - цените на акциите продължават да са на ниски нива, освен спекулативния интерес друг почти липсва, сделките намаляват, капитализациите също.

Пълзене по дъното

Кризата се задълбочи, но не по остър начин – ако в началото проблемите бяха разпродажби, излизане на чужди инвеститори и спад на цените, после действителността стана странно тиха. Вярно, разпродажбите спряха, дори се появяваха периодично нови купувачи. Цените вече не падат толкова масово, но основната причина за затишието е една – няма инвеститори, няма интерес. Дори чаканите като панацея енергоразпределителни дружества не успяха да внесат повече живот на пазара. Няколко пенсионни фонда успяха да направят добри печалби, от което осигурените в тях със сигурност са доволни, но извън тях дребните инвеститори, спечелили от излизането на ЕРП-тата, не са много. Отписването на двете дружества на "ЕВН България" попари доста от ентусиазма за възстановяване на БФБ, макар да останаха още четири компании от сектора – две на "Енерго-про" и две на ЧЕЗ. "Настана време, когато се радваме, ако не стане по-лошо", коментира положението инвестиционния консултант Васил Караиванов. Според него засега няма изгледи за подобряване на ситуацията, поне не и в следващите две години.

Ние ли ги гоним, или те си тръгват

"Това е резултат както от развитието на икономиката на еврозоната, така и (дори в по-голяма степен) големият политически риск в България. На ниво държава доста инвеститори избягаха (някои бяха изгонени) и едва ли ще се върнат скоро", добави той. Караиванов отбеляза, че проблеми има и при регулацията и законодателството – там не се случва нищо ново освен преписване на европейски регламент и изобщо, цари пълна незаинтересованост. 

В подобни песимистични нюанси са прогнозите и на Цветослав Цачев, ръководител на отдел "Анализи" в "Елана": "Тази година няма да има значителен интерес от чужди инвеститори поради две основни причини. Първата е, че липсва икономически растеж и едва ли ще видим ускоряването му, за да привлече внимание на инвеститорите. А втората се крие в практиката им да следват борсови растежи, която ще изисква БФБ да направи поне 30% за кратки срокове", коментира Цачев. Той добави, че подобен ръст не е най-вероятният сценарий за развитие на пазара в несигурната политическа среда, в която се намира България. Цачев няма добри очаквания и за наличието на вътрешен ресурс, който да мобилизира слабите борсови сили. 

Нови надежди

"Компаниите се листват, когато са оценявани скъпо. В момента инвеститорите са склонни да плащат по-ниска цена за публични дружества от тази, която биха дали по-големи компании за придобиване на бизнес у нас. Затова е почти невъзможно да се съберат цените на предлагане и на търсене за голямо публично предлагане", смята анализаторът. Той обаче добави, че ще е интересно да се види реакцията на спестителите при по-силен спад на лихвите по депозити и ускоряване на инфлацията по-късно през годината. За тази година това няма да е важен фактор, но ще даде тон за развитие през следващата, обясни Цачев. 

Васил Караиванов предполага, че може би ще има нова вълна от компании, които да излязат на борсата, но това няма да се случи поне в следващите две години. Според него не бива да се разчита на вътрешния ресурс, което би било и опасно както за директни инвеститори, така и за спестители, чиито пари се влагат косвено на борсата (например чрез пенсионните фондове). 

Отдавна вече препоръката към всички инвеститори е да разпределят риска по различни пазари, така че според Караиванов и за българските е разумно делът на местните активи в портфейлите им да бъде малък.

Ако се замислим, БФБ страда от един фундаментален проблем – повечето от компаниите бяха качени насила и от самото му създаване българският пазар е изкуствено зароден и изкуствено поддържан дълго време. За сравнително кратко време изглеждаше, че борсата има сили да стои сама на краката си, изглеждаше сякаш чуждите инвеститори са си построили широк път, по който да изпращат парите си в София, а местните се радваха на удоволствието да гледат отблизо как парите им растат. Приказката обаче свърши, широкият път беше използван за скоростно изтегляне на капитали, цените рухнаха, ликвидността също, а малцината останали местни играчи напразно чакат възстановяване вече пет години.

Булката вече не е желана

В историята на БФБ е имало и още хубави моменти – като тези преди кризата, когато представители на редица чужди оператори идваха в София, за да сондират вероятността да купят държавния дял. Министерството на финансите обаче отначало предпочете да не продава, после размисли и обяви курс към приватизация, но пък приватизатори нямаше. И използването на търговската система Xetra вече не навява мисли за Deutsche Boerse, която ще дойде да купи БФБ, а просто за една търговска платформа, чийто потенциал така и си остава неизползван. Впрочем ние може и да вегетираме в очакване нещо да се промени, но другаде работят – скоро беше обявено, че се обмисля сливане между борсите във Варшава и Виена. И двете едно време бяха кандидати за БФБ, а няколко български компании дори са листвани в Полша.

На въпроса дали евентуално сливане ще има влияние в България Цветослав Цачев беше лаконичен – "никакво". Караиванов е по-черноглед – според него "това ще убие всички останали борси" (в региона - бел. ред.). Борсата в Полша има най-развития сегмент за първични публични предлагания, а във Виена са листвани достатъчно големи компании за тази част на Европа, аргументира се инвестиционният консултант. Според него обединени, двете борси ще са много силни и ще се наложи да им се молим да вземат БФБ дори и без пари, за да остане и тук малко пазар. 

"Настана време, когато се радваме, ако не стане по-лошо."

Васил Караиванов, инвестиционен консултант

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Много минорна статия!
    Сигурен знак че от тук насетне следва възход на БФБ и пак много "анализатори" ще се окажат изненадани!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK