K50: Колко е важно да бъдеш прозрачен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

K50: Колко е важно да бъдеш прозрачен

K50: Колко е важно да бъдеш прозрачен

Липсата на възможност за финансиране от пазарите кара дружествата да се отказват и от практиките на доброто корпоративно управление

Христо Съйнов
2623 прочитания

Без съмнение глобалната криза накара доста инвеститори да се оттеглят от капиталовия пазар в България. За съжаление обаче друга основна причина за продължаващия отлив е фактът, че голяма част от публичните компании не спазват и не смятат, че има нужда от добро корпоративно управление.

През миналата година дори негативната тенденция да преобладават лошите примери се задълбочава. Разбира се, има и добри примери, но те не успяват да заразят достатъчно голям брой публични компании за необходимата промяна.. Показателно е, че в класацията за добро корпоративно управление на К50 попадат почти едни и същи дружества, а за поредна година лидер е "Монбат".

От лошо към по-лошо

Фонд мениджъри и финансови анализатори смятат, че кризата оказва негативно влияние върху корпоративната култура на компаниите. Това показват резултатите от анкетата на К50 за дружество с най-добро корпоративно управление. Факт е, че голяма част от българските публични компании не разкриват достатъчно информация, а в повечето случаи никой и не проверява доколко тя е достоверна.

Счетоводните практики през последните години така се извъртат, че за обикновения акционер изглеждат така, че са направени да служат само на мажоритарния собственик - показва се нужният на него финансов резултат, който не отразява реалността.

Така например генериранeто на печалби от сделки с финансови инструменти се превърна в нормална практика дори за чисто производствени предприятия, а печалбата от промяна във валутните курсове често носи много по-голяма такава от основната им дейност. Има и такива компании, които виждат колко трудно стана набирането на капитал от борсата, затова дори и да спазват практиките за добро управление, не полагат почти никакви усилия да го покажат.

За съжаление наистина са малко на брой публичните дружества, които вярват, че ще са на пазара и след края на кризата. Затова и мениджмънтът им е убеден, че ако те запазят и дори подобрят репутацията си, това ще е голямо предимство за тях в бъдеще.

Кризата в действие

Прилагането на практиките на доброто корпоративно управление, макар да изглежда все по-нужно в кризата, като че ли се отлага. Причините за това са много, като безспорно основната "заслуга" е на собствениците и мениджърите. Не малка отговорност има също инвестиционната общност, защото и тя трябва постоянно да изисква подобряване на корпоративното управление.

Именно по това се отличават икономиките с по-добре развити капиталови пазари, защото там редовно се организират срещи между висшия мениджмънт, анализатори и инвеститори, на които в дълбочина се обсъждат проблемите и възможностите за развитие на компанията, нещо, което у нас, ако въобще се случва, е изключение.

"Публичните компании у нас не искат или не могат да разберат, че доброто корпоративно управление би следвало да понижи рисковата премия върху акциите на компаниите, което от своя страна да им осигури достъп до по-евтино финансиране", коментира финансовия анализатор Тихомир Каунджиев.

Един от анкетираните, който не пожела името му да бъде споменато, беше още по-критичен. "Доколкото класацията се възприема и като абсолютна, т.е. първият в него се възприема като еталон за подражание, аз не бих посочил нито една компания в това отношение. Основната причина е, че при всички емитенти се забелязва или укриване и несвоевременно публикуване на съществена информация, или действия, които са в ущърб на миноритарните акционери", заяви той.

Има компании, които формално приемат Националния кодекс за корпоративно управление. Това обаче не е никаква пречка за скриване или ненавременно даване на информация, за източване на активите или най-често срещаното - незачитане правата на миноритарните инвеститори.

Освен това не са малко вече и компаниите, отличаващи се с пълна липса на прозрачност и отчетност, както и такива, в които между основните акционери се водят "войни" и текат непрестанни съдебни битки. Тази действителност кара мнозина да се отказват или да отлагат намеренията си за инвестиции за по-добри времена.

Който си го може

Компаниите, които се опитваха и преди кризата да следват практиките на доброто корпоративно управление, го правят и сега и това личи от класацията, в която има малко нови участници. Освен това от всичките анкетирани само двама успяха да изброят десет компании, докато почти половината класираха по най-много пет публични дружества, спазващи практиките на доброто корпоративно управление.

Така за шеста поредна година, всъщност откакто се прави класацията, на първо място е "Монбат". Компанията беше посочена от трима анкетирани като номер едно, но почти неизменно при всички останали е в първата тройка. Тя е една от първите компании на БФБ с месечни отчети към инвеститорите, включващи резултати и очаквания за развитието на дружеството.

"Добри практики за навременно разкриване на информация - както текуща, така и под формата на прогнози. Най-мащабната у нас програма за обратно изкупуване, макар и малко безпринципна според мен", коментира първото място на дружеството Гено Тонев.

На второ място, при това с малка разлика след лидера, се нарежда земеделският фонд "Адванс терафонд". Той беше сочен най-често за пример за "прозрачност и кооперативност по отношение на инвестиционната общност". Редовни срещи с инвеститори и достатъчно подробни месечни отчети за състоянието на портфейла и сключените сделки с имоти са оценявани от анкетираните. Защото това дава възможност на пазара да формира далеч по-обективни очаквания за компанията.

Освен "Адванс терафонд" още две дружества със специална инвестиционна цел влязоха в класацията. Това са "Феърплей пропъртис" и "ФНИ България". И за трите компании публикуваните месечни бюлетини дават много важна информация за текущите проекти, а за бизнеса с вземания това е от ключово значение за формиране на коректна пазарна оценка.

Добрите обороти, основно заради силния износ, дадоха подкрепа за влезлите в класацията "Софарма" и "Стара планина холд" (част от който е и казанлъшкото предприятие "М+С хидравлик", което също присъства в подредбата).  "Алкомет" е другото машиностроително предприятие, което инвестиционната общност похвали, особено с оглед на трудностите, които среща, и начина, по който ръководството на шуменското предприятие се стреми да ги преодолее.

"Стара планина холд" е може би единственият от бившите приватизационни фондове, който има последователна политика през годините относно налагане на еталон за корпоративно управление. Важно е да се отбележи, че добрите практики по добро корпоративна управление се следват от всички дружества, включени в групата на холдинга, коментираха избора си от "Капман".

 

Методология

Класацията е съставена чрез допитване до 17 представители на водещи дружества в управлението на активи и брокерски услуги. Всеки от тях попълни анкетна карта, като компанията, която е поставена на първо място, получи 10 точки, а тази на последно - 1 т. Повечето от запитаните обаче посочиха по-малък брой компании. Освен това експертите бяха помолени и да аргументират избора на всяка компания и отделно да посочат как се

развива като цяло политиката на добро корпоративно управление на българския капиталов пазар.

Без съмнение глобалната криза накара доста инвеститори да се оттеглят от капиталовия пазар в България. За съжаление обаче друга основна причина за продължаващия отлив е фактът, че голяма част от публичните компании не спазват и не смятат, че има нужда от добро корпоративно управление.

През миналата година дори негативната тенденция да преобладават лошите примери се задълбочава. Разбира се, има и добри примери, но те не успяват да заразят достатъчно голям брой публични компании за необходимата промяна.. Показателно е, че в класацията за добро корпоративно управление на К50 попадат почти едни и същи дружества, а за поредна година лидер е "Монбат".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK