К50: Борбата за обществените проекти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К50: Борбата за обществените проекти

От пътните проекти строителните компании постепенно преминават към пречиствателни станции

К50: Борбата за обществените проекти

От пътно строителство европейското финансиране се насочва към по-малки проекти на общини. И там обаче не липсват проблеми

Весела Николаева
4505 прочитания

От пътните проекти строителните компании постепенно преминават към пречиствателни станции

© Надежда Чипева


Всичко за класацията К50 на най-добрите компании на борсата можете да намерите тук.

За пътностроителните компании има много добри новини, но за инвеститорите на борсата не може да се каже същото. След несъстоятелността на основните инфраструктурни компании на Васил Божков секторът се представлява на Българската фондова борса (БФБ) единствено от "Трейс груп холд". Компанията се развива добре, продължава да печели обществени поръчки, но пък движението на акциите й в последните 12 месеца не е чак толкова възходящо. Случи се обаче и очакваното - заради огромната конкуренция и ниските цени маржовете на печалбата силно се свиват.

Държавните поръчки всъщност са почти единственият начин за компаниите, занимаващи се с инфраструктура, да получат работа. Това до голяма степен изкривява пазара, тъй като е публична тайна, че често поръчки се нагласят по начин, който да осигури победа на компании, с които местна или централна власт са в "близки" отношения.

От Брюксел с пари

Няколко са основните насоки за строителство през идните години. Жилищата, офисите и ваканционните проекти вече ги забравяме – там няма изгледи за скорошно възстановяване и ако има такива проекти – те са по-скоро малки и изключение от правилото. Всъщност, ако има движение в строителството в следващите поне 1-2 години, то ще е финансирано с европейски фондове. Част от парите са за водни проекти, за които вече имаше обявени обществени поръчки, станали известни като новите магистрали. Някои от тях вече са подписани и започнати, като този в Габрово, по който вече се работи активно, а в други градове продължават да избират изпълнители за отделни етапи. Доста от проектите се забавиха заради обжалване на отпаднали кандидати, така че завършването може и да се изтегли във времето, което пък крие риск да се изгубят европейски пари.

Изпълнителният директор на камарата на строителите Иван Бойков прогнозира, че следващите две години няма да се различават съществено от тази, а 2013 г. няма да е много добра. Едната причина са изборите, които правят обстановката в страната доста несигурна, а другата – приключването на стария програмен период на ЕС и започването на новия от следващата година. По негова оценка намалението в работата е приблизително наполовина на обемите през 2008 г., смятана за най-добра за имотите и строителството. "Тази година ще бъде критична заради европейските програми и заради изборите", коментира Бойков.

На ръба на загубата

За разлика от предишни години обаче сега забавяне на плащанията от страна на държавата няма, но причината не е голямото желание на централната власт да се разплати с фирмите. Просто голяма част от проектите, по които се работи, са общински и отложеното погасяване се е пренесло към тях. Към средата на април по данни на камарата на строителите дълговете на общините към компаниите са около 184 млн. лв. и нарастват, т.е. при излизането на този текст може да са минали 200 млн. лв.

На едно от последните си заседания правителството на ГЕРБ отпусна финансиране за водните проекти на Пловдив и Добрич – по 126 млн. лв. и 105 млн. лв. съответно. Обичайно проектите се финансират с пари от бюджета, които после да се възстановяват от европейските фондове. Такава е практиката и при строителството на пътищата, с всички рискове да се окаже, че непоправимо забавяне или нарушения са станали причина парите от ЕС да се изгубят, а финансирането да остане само бюджетно.

За компаниите това не е голям проблем – поне на пръв поглед. Ако обаче се натрупа критично голямо количество от изостанали проекти с изгубено външно финансиране, в един момент бюджетът ще се окаже претоварен, новите обекти ще се спрат, а по стара българска традиция плащането от страна на държавата често означава забавяне. За по-малките това може да е фатално, но и за големите ще означава затруднение.

Забавяне на преводи вече станаха обичайна новина в пътното строителство, но там по-скоро вината е на главният изпълнител, който не дава пари на подизпълнителите си. Това вече се случва на магистралите "Тракия" и "Марица", където строители протестираха с искане да им бъдат платени дължимите суми. Изпълнителят на отсечката на "Тракия" от Ямбол до Карнобат – сдружение "Тракия IV - ПСТ холдинг" успокои, че с получаването на 40 млн. лв. заем вече ще може да се разплати с работилите по пътя. Първоначално уверенията бяха, че строежът ще приключи в срок, но в средата на април изпълнителят поиска ново удължаване на срока, който веднъж вече беше изтеглен от февруари към края на май. Забавяне има и при "Марица", но засега няма информация то да е критично важно за получаването на европейски пари.

А разходите...

Лоша новина за строители и възложители може да е поскъпването на основните строителни материали – ръст има при битума, а заради по-високите цени на горивата разходите като цяло се увеличават. По информация на Иван Бойков в последната година увеличението на строителните материали не е голямо или изобщо липсва, тъй като просто няма голямо търсене. Така че нарастването на разходите може да дойде от по-скъпи горива, вдигане на осигуровки, на минималната работна заплата. Всъщност по производствена симбиоза и битум, и горива в България идват основно от едно място - "Лукойл Нефтохим", и само малка част се внася. Така че поскъпването на петрола автоматично означава вдигнати разходи за пътностроителните компании.

Третата насока на строителството са други проекти с европейски пари, като заводът за преработка на отпадъци в София, различни социални домове и ремонти на обществени сгради, но те са доста малки и могат да са от помощ на отделни местни компании. Има обаче и нещо друго – за такива проекти се обявяват обществени поръчки, при които шанс имат по-големите, т.е. поне средни по мащаб. Причината е, че обикновено в условията има изисквания за минимален оборот и опит в изпълнение на подобни проекти. Допълнителна пречка за много компании може да е законовото изискване участниците в търгове да нямат задължения по данъци или социални осигуровки, освен ако не представят документ, че са разсрочени – тук вече няма значение дали са малки или големи.

Инфраструктурното строителство, което преди години изглеждаше апетитна работа и спасение в имотната криза, вече не е чак толкова привлекателно. И рискът да се изгубят пари на държавно и общинско ниво, и забавените плащания, и тежките процедури за участие и изисквания – всичко това създава доста пречки пред частния бизнес. За добро или за лошо пак ще видим още фалити в строителния сектор и е твърде вероятно много от тях да са точно на малки и средни компании. Както знаем, когато поръчките зависят от държавата, пазарните механизми са с малко значение.

Европейски фондове и обществени поръчки ще продължат да движат инфраструктурните проекти, но от национално вече се преминава към местно ниво
Фотограф: Мария Съботинова
Всичко за класацията К50 на най-добрите компании на борсата можете да намерите тук.

За пътностроителните компании има много добри новини, но за инвеститорите на борсата не може да се каже същото. След несъстоятелността на основните инфраструктурни компании на Васил Божков секторът се представлява на Българската фондова борса (БФБ) единствено от "Трейс груп холд". Компанията се развива добре, продължава да печели обществени поръчки, но пък движението на акциите й в последните 12 месеца не е чак толкова възходящо. Случи се обаче и очакваното - заради огромната конкуренция и ниските цени маржовете на печалбата силно се свиват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK