Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жива борса

...или какво може да научи българският капиталов пазар от полския

Татяна Пунчева-Василева
4134 прочитания

© shutterstock


На теория пазарите в развитите икономики са ефективни - създават достатъчно търсене и предлагане на капитал самостоятелно, без намесата на държавата, така че да има смисъл от тях. В развиващия се свят, какъвто все още е по-голяма част от Централна и Източна Европа, обаче ситуацията е съвсем различна. С малко изключения, няма страна в региона, която да е развила поне отчасти ефективен капиталов пазар без намесата на държавата. Последният най-ярък пример за това е Полша и ако България иска да е важен, макар и по-малък заради размера си фактор в областта на капиталовите пазари в региона, трябва внимателно да се вгледа в модела на развитие на полския пазар.

Полската ракета

А той в действителност е изключително прост. Държавата стои плътно зад капиталовия си пазар и през последните пет години продава през борсата значителни дялове от най-големите си компании. Постъпленията от приватизация за този период възлизат на близо 13 млрд. евро и основна част от тях идват именно от сделките на борсата. Част от тези пари през годините отиваха за покриване на растящия бюджетен дефицит, който в кризата поддържаше полската икономика. Тя така и не изпадна в рецесия.

Приватизация реално включваше няколко много големи сделки. Например през 2010 г. Полша продаде дял от най-големия си застраховател PZU срещу 2 млрд. евро, което бе едно най-големите публични предлагания (IPO) в Европа от началото на кризата. Година по-рано пък листна значителен дял от най-голямата си енергийна компания PGE и взе 1.4 млрд. евро за него. В началото на 2013 г. пък пласира пореден пакет от най-голямата си банка BPO Bank Polski срещу 1.3 млрд. евро.

"Когато пазарите са трудни, както е от времето на банкрута на Lehman, апетитът за нови емисии акции винаги е по-слаб. Тогава, ако се търсят акции, то погледът е към най-ликвидните. Затова и фактът, че държавата не само разчиташе на приватизации през директна продажба, но и през борсата (огромни частични пакети като PBO BP) показва вниманието, което винаги е отделяно на развитието на местен пазар на акции", каза Александър Бебов, управляващ съдружник в инвестиционния посредник "Балканска консултантска компания", който е парньор на Варшавската фондова борса за България, Сърбия и Румъния.

Списъкът с интересни предложения от страна на полската държава е дълъг. По-важното последствие обаче е, че той първо помогна на държавата да намали участието си в икономиката и вече е под 20% от нея, второ – донесе допълнително финансиране за бюджета, и трето – привличе много големи международни инвеститори. Затова тази година фондовата борса във Варшава и финансовото министерство например наградиха един от най-големите асет мениджъри в света – BlackRock, за приноса му в развитието на местния капиталов пазар.

С такива играчи думите "Варшава е Лондон на севера" на изпълнителния директор на полския централен депозитар Ивона Срока вече не изглеждат само едно добро пожелание, а все по-възможна цел. Просто защото усилията, положени от държавата, вече дават плодове. Варшава вече се възприема от редица играчи като ключовия финансов център в региона, което означава че бизнесът там (вкл. българските компании "Софарма", "Еврохолд България" и "Интеркапитал пропърти дивелопмънт", чиито акции се търгуват там) има достъп до значително по-голям кръг от инвеститори, а от там и до повече капитал. 

"Полша се превръща във важен център за цяла Източна Европа и все повече гледа към развита Европа, което е много добре", коментира Марк Мобиус, председател на Templeton Emerging Markets Group, която управлява над 50 млрд. долара в цял свят, но се фокусира върху инвестиции в развиващите се пазари.

Стъпвайки на значително по-стабилна основа отколкото преди пет години, сега Варшава има възможност да погълне и най-големия си конкурент в региона - Виенската фондова борса и групата борси около нея, обединена в CEE Stock Exchange Group. Преди пет години Варшава представляваше пазар наполовина по-малък от Виенската група. Днес тя вече е по-голям, според данните на Европейската федерация на фондовите борси за пазарната им капитализация.

"Полша е неоспоримият регионален финансов център, което е следствие на комплекс от фактори. Безспорно мащабите на страната и размерите на икономиката я поставят на радара на повечето чуждестранни инвеститори. Със сравнително по-стабилното си преминаване през кризата тя продължава да се откроява сред регионалните пазари. Към момента на чуждестранни инвеститори се падат близо 50% от оборота с акции", коментира Надя Неделчева, портфолио мениджър в "Карол капитал мениджмънт", която управлява фонд за дебютиращи борсови компании. По думите й именно приватизационната програма на страната през фондова борса е осигурила достатъчно атрактивни от над 1 млрд. евро, "което ги поставя в полезрението на много широк кръг от чуждестранни инвеститори". Освен това Полша разчита и на големия ресурс, събран в частната си пенсионна система, подчерта Неделчева.

Моделът обаче в момента е в процес на преразглеждане. Той наподобява българската тристълбова система с частен, но задължителен втори стълб. Заради непрекъснатото недофинансиране на държавния стълб обаче през 2011 г. Полша сви вноските за втория стълб за сметка на първия. Сега вече се говори за по-сериозно преструктуриране, като някои анализатори не изключват възможността за промяна по унгарски модел - отмяна на задължителната осигуровка в частен пенсионен фонд и избор между него и държавната система. Това, разбира се, може да нанесе силен удар върху местния капиталов пазар, затова повечето политици избягват да коментират темата, преди да бъде взето някакво решение как ще се процедира.

Марк Мобиус обаче подчерта, че инвеститори като Franklin Templeton щяха да са много по-позитивно настроени към полския пазар в момента, ако държавата остави частните фондове в пенсионната система. Освен това не бива да се забравя, че и самата държава няма голям интерес да разклаща капиталовия пазар, след като вече от него зависят нейни активи за над 20 млрд. евро.

И поуките за местния пазар

От всичко казано дотук всъщност няколко са основните идеи, които българският капиталов пазар може да прекопира от развитието на по-големия полски пазар.

Първата е, че ако страната иска да има капиталов пазар, рано или късно и държавата го захранва с нови дружества. Както препоръчва и Марк Мобиус, единственият начин малките и развиващи се пазари в Източна Европа да привлекат повече инвеститори е като стимулират ликвидността си или чрез листване на големи държавни компании, или чрез окуражаването на листвания на частни компании. Второто обаче във времена на криза е трудно. Така, че по-вероятно е първото решение, което след това пък ще повлече интереса и на частните компании. Полша в момента вече се надява да стане привлекателна за частните бизнеси и е доста окуражена от първото си голямо първично предлагане на частна полска банка - Alior Bank, от края на 2012 г.

В това отношение България безспорно все още има доста държавни компании, чието листване ще се отрази добре както на капиталовия пазар, така и на самите компании и на прозрачността на икономиката. България все още има доста голями държавни енергийни компании като ТЕЦ "Марица-изток 2", "Мини Марица-изток" и АЕЦ "Козлодуй", както и, разбира се, мастодонта БЕХ. "Един или два да излязат на борсата даже с частични пакети 15-30%, това би дало нов полъх на борсата. В тежки времена винаги трябва да покажеш "секси" актив, ако искаш освен местните и чужди играчи да погледнат към теб", посочи Александър Бебов.

За дял от БЕХ на борсата се говори вече години. В началото на мандата си предишното правителство изглеждаше да има сериозно намерение за това, но в крайна сметка се ограничи само до продажбата през борсата на остатъчните дялове в електроразпределителните дружества. Техните листвания бяха натоварени с големи надежди за съживяване на пазара, но за момента те не се оправдават. Със сигурност обаче донесоха два ясни плюса. Първият е прозрачният начин на продажба и установяването на справедлива пазарна цена. А вторият е допълнителното ниво на публичност и отговорност на тези компании пред новите им миноритарни инвеститори. Ползите от последното вече започват да излизат наяве с искането на пенсионните фондове на ПОК "Доверие" договорите между свързаните лица "ЧЕЗ разпределение България" и "ЧЕЗ България" да се одобрят от общото събрание на първото, т.е. от миноритарните акционери. По този начин инвеститорите целят да ограничат потенциалните злоупотреби с делелгирането на различни услуги към трети лица.

По същия начин държавата може да покаже, че бизнесът под неин контрол може да бъде позрачен и да реши да листне и други големи държавни компании на борсата. За момента обаче няма сигнали новият кабинет на Пламен Орешарски да продължи инициативата държавни фирми да станват публични дружества. По-скоро първите сигнали на правителството са, че няма да има приватизация през следващите четири години, което е лош знак за икономиката като цяло и в частност за капиталовия пазар.

От друга страна, Бебов препоръчва България да продължи с опитите за потенциално сливане или друга форма на обединена ликвидност на София с местните регионални пазари като Букурещ и Белград. "Все пак пазарът и икономиката ни не са големи и винаги е по-добре да се покаже по-голям отколкото по-малък пазар", посочи Бебов.

Предишното правителство работеше макар и бавно точно в тази насока. То започна процедура по приватизация на Българска фондова борса заедно с Централен депозитар и според първоначално подготвените критерии техен купувач можеше да бъде само голем международен боросв играч. Оставката на кабинета Борисов обаче замрази процеса и в момента все още не е ясно дали новоизбраният кабинет ще го продължи. Разбира се, все има време правителството да реши да работи както за подобряване на прозрачността в държавните компании чрез листване, така и за финансиране на бюджета чрез продажбата на миноритарни пакети и за привличането на повече международни капитали за местния бизнес. Още повече че според Бебов настоящият премиер Пламен Орешарски е добре познат на инвестиционно-банковата общност в Лондон, чието привличане според него би било много полезно за самия пазар. По същия начин Полша залага много на активната си диаспора в инвестиционното банкиране в Лондон и Ню Йорк. "Може би Орешарски може да спечели много сегашни банкери да работят повече в посока на портфолио инвестиции на нашата борса. А едно международно представяне на най-големите частни и държавни компании начело с министър-председател с добро име и опит като финансов министър много би помогнало", смята още той.

Въпросът обаче е новото правителство да се поучи от добрите примери около България. В противен случай местният капиталов пазар ще трябва да разчита само на собствените си крехки мускули, с което рискува да си остане "тотален аутсайдер" още дълго време. А с това да е затворен за финансиране на частния бизнес в страната.


1 коментар
  • 1
    tafricanski avatar :-|
    Теодор

    Нещо да са не разменени 'е' и 'я' на клавиатурата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK