През май инфлацията в еврозоната се е покачила спрямо достигнатото предишния месец тригодишно дъно, но остава достатъчно ниска, за да позволи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме мерки за стимулиране на икономиката и пазара на труда. При последното си заседание ръководството на централната банка обяви, че очаква по-късно тази година да започне икономическо възстановяване на валутния съюз, но предупреди, че ръстът може да бъде ограничен от трудния достъп до кредитиране на бизнеса и бюджетните ограничения в страните членки.
ЕЦБ обмисля нови мерки
Според данните на статистическата служба Евростат цените на електричеството, плодовете и зеленчуците са допринесли най-много за повишаването на потребителските цени с 1.4% на годишна база през изминалия месец. През април инфлацията спадна до 1.2 на сто. Дори и с майското повишение обаче инфлацията остава значително под заложената от ЕЦБ цел да държи ръста на потребителските цени под, но близо до 2%. В началото на месеца банката реши да не предприема мерки като ново понижаване на основната лихва заради отчетеното подобрение при бизнес доверието. Президентът на ЕЦБ Марио Драги обаче заяви, че се обмислят възможните действия, за да се помогне на блока да излезе от рецесията, проточила се вече шест тримесечия.
В целия Европейски съюз инфлацията също се е повишила с 0.2 процентни пункта спрямо април до 1.6%. За сравнение, през май 2012 г. в еврозоната и ЕС тя е била съответно 2.4 и 2.6 на сто. През миналия месец инфлацията се е повишила в шестнадесет страни членки, останала е непроменена в шест и е спаднала в четири. За България Евростат отчита инфлация на годишна база от 1.8%, а на месечна база няма промяна. Гърция и Латвия отчитат дефлация, а в Кипър потребителските цени са се повишили само с 0.2%.
Най-голямо повишение има в Румъния (4.4%), Естония (3.6%) и Холандия (3.1%). Най-голям принос за ръста на инфлацията са имали плодовете и зеленчуците (по 0.11 процентни пункта) и електричеството (0.9%). Същевременно най-сериозен спад на цените се наблюдава при горивата за транспорт (-0.28%), телекомуникациите (-0.18%) и медицинските услуги (-0.08%).
Нов спад на заетостта
Най-явният белег на продължаващата криза в региона е безработицата, като през април статистиката отчете достигането на нов рекорд от 26.6 млн. безработни в ЕС, от които 19.4 млн. в еврозоната. В края на миналата седмица Евростат обяви, че през първото тримесечие на годината броят на заетите лица в ЕС е спаднал с 0.2%, а в еврозоната – с 0.5% спрямо последните три месеца на 2012 г. Според сезонно изгладените изчисления на статистическата служба работещите граждани на ЕС са 221.9 млн. души, от които 145.1 млн. в еврозоната.
"Тези данни за пореден път подчертават факта, че еврозоната е изправена пред сериозни насрещни ветрове и трябва да положи сериозни усилия за връщането към устойчив растеж", коментира пред Reuters Хауърд Арчър, главен икономист за Европа в Global Insight. Най-голям ръст на заетите се отчита в Гърция, Португалия, Испания и Кипър, а повишение има в трите прибалтийски републики. В доклада на Евростат липсват данни за България, но според Националния статистически институт през първото тримесечие заетите са се повишили с 2 хил. души на годишна база и с 57 хил. спрямо последните три три месеца на 2012 г.
През май инфлацията в еврозоната се е покачила спрямо достигнатото предишния месец тригодишно дъно, но остава достатъчно ниска, за да позволи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме мерки за стимулиране на икономиката и пазара на труда. При последното си заседание ръководството на централната банка обяви, че очаква по-късно тази година да започне икономическо възстановяване на валутния съюз, но предупреди, че ръстът може да бъде ограничен от трудния достъп до кредитиране на бизнеса и бюджетните ограничения в страните членки.
ЕЦБ обмисля нови мерки
0 коментара