Италия рискува да загуби милиарди евро заради сделки с финансови деривати, престструктурирани в разгара на кризата, показва поверителен доклад на централната банка, цитиран от Financial Times. Документът хвърля светлина и върху финансовата тактика, позволила на силно задлъжнялата държава да се включи във въвеждането на еврото през 1999 г. Докладът от 29 страници представя детайли около дълговите експозиции на Рим през първото полугодие на 2012 г., включително преструктурирането на осем договора с финансови деривати с чуждестранни банки на стойност общо 31.7 млрд. евро.
В името на еврото
Според експерти, цитирани от вестника, това преструктуриране е позволило на Италия да отложи плащанията към банките, но за сметка на по-неизгодни условия. В доклада не са назовани банките, както и подробности за оригиналните сделки, но според експертите те датират от края на 90-те години. По това време Рим бързаше да подобри финансовия си баланс, като получи авансово средства от банки, за да отговори на изискванията за бюджетен дефицит, поставени от Европейския съюз за включване в сформирания през 1999 г. от 11 членки валутен съюз.
През 1995 г. Италия имаше бюджетен дефицит от 7.7% от брутния вътрешен продукт (БВП), който беше сведен до 2.7% през 1998 г. Същевременно за периода няма значителен ръст на данъчните ставки и има само леко намаляване на държавните разходи като процент от БВП. Цитираният от Financial Times доклад е бил изготвен в началото на 2013 г. и е предназначен за държавните одитори Corte dei Conti. Според висш правителствен служител, пожелал анонимност, одиторите са били притеснени от числата и са поискали намесата на финансовата полиция (Guardia di Finanza). През април финансовите инспектори са посетили офисите на Мария Каната, оглавяваща агенцията за управление на дълга и са поискали допълнителна информация за договорите, споменати в доклада.
Изтичането на този доклад към няколко издания, включително италианския La Repubblica, вероятно ще подхрани дебат за експозициите на Италия към дериватни инструменти. Това ще се случи в момент, когато нервността на пазарите отново повишава разходите за обслужване на дълговете на страните от периферията на еврозоната.
Малцина запознати
Според източници на медиите от държавната администрация и банковия сектор, малцина длъжностни лица са наясно с цялостната картина. Един от тези хора трябва да е сегашният президент на Европейската централна банка Марио Драги, който през 90-те години ръководи италианската хазна. По това време агенцията за управление на дълга се ръководи от Винченцо Ла Виа, който през май 2012 г. пое ръководството на Хазната с лична препоръка от Драги.
Говорителят на ЕЦБ е отказал коментар за това дали централната банка е запозната с потенциалните загуби на Италия от деривати или за ролята на Драги в одобряването на тези сделки през 90-те, преди да замени държавния пост с позиция в Goldman Sachs International през 2002 г. Докладът не упоменава размера на загубите, пред които е изправена Италия заради преструктурираните договори с банките. Трима независими експерта, запитани от FT обаче, изчисляват загубите на около 8 млрд. евро въз основа на пазарните цени на 20 юни. Това е изненадващо висока сума предвид номиналната стойност на дериватите от 31.7 млрд. евро. Експертите също така изтъкват, че докладът разкрива само малка част от преструктурираните договори, а общите експозиции на Рим към деривати остават неясни.
Италия рискува да загуби милиарди евро заради сделки с финансови деривати, престструктурирани в разгара на кризата, показва поверителен доклад на централната банка, цитиран от Financial Times. Документът хвърля светлина и върху финансовата тактика, позволила на силно задлъжнялата държава да се включи във въвеждането на еврото през 1999 г. Докладът от 29 страници представя детайли около дълговите експозиции на Рим през първото полугодие на 2012 г., включително преструктурирането на осем договора с финансови деривати с чуждестранни банки на стойност общо 31.7 млрд. евро.
2 коментара
Иначе дълговата криза била приключила! ИДИОТИ!