ЕС се договори как вложители и акционери ще спасяват фалирали банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

ЕС се договори как вложители и акционери ще спасяват фалирали банки

Reuters

ЕС се договори как вложители и акционери ще спасяват фалирали банки

Новите правила за спасяване на проблемни финансови институции влизат в сила от 2018 г.

6976 прочитания

Reuters

© Reuters


Финансовите министри на Европейския съюз (ЕС) се споразумяха за правила, които налагат загуби на акционерите и вложителите при фалит на банки, въвеждайки по този начин един от елементите на банкови съюз, съобщи Financial Times. Преговорите за това как да се освободят данъкоплатците от тежестта на спасителните кредити за финансовата система продължиха повече от година, като в крайна сметка приетите на срещата в Брюксел късно снощи клаузи оставят място за преценка на национално ниво при справянето с проблемни банки. Тази реформа е водеща в усилията на съюза да уплътнят защитата на отделните членки срещу банкови сривове, чиито недостатъци станаха видни при избухването на финансовата криза. От 2008 г. насам европейските данъкоплатци са подкрепили банковия сектор с около 1.6 трлн. евро.

Стъпка към банков съюз

За да стане закон, пакетът предложения трябва да бъде одобрен от Европейския парламент, което може да се проточи до края на 2013 г. Дори да бъде приета безпрепятствено, тази политическа сделка ще подхрани дебатите за следващите мерки за финансова интеграция, включително установяването на централизиран регулатор с правомощия да затваря банки. Финалното споразумение за правилата за спасяване на финансови институции е и едно от предварителните условия за започване на директното капитализиране на банки от спасителния фонд на еврозоната, което беше договорено миналата седмица.

В следващите два дни европейските лидери ще обсъдят прогреса по амбициозния проект за банков съюз, който цели да се прекъсне порочни кръг от слаби финансови институции и държавни бюджети. От следващата година Европейската централна банка ще получи правомощия да надзирава банките в еврозоната, но други важни елементи остават недоговорени.

Ирландският финансов министър Майкъл Нуунан, който председателства срещата, описа постигнатата сделка като "революционна промяна в отношението към банките". Германският му колега Волфганг Шойбле, който описа преговорите като "трудни и напрегнати", изтъква, че реформите са важна стъпка за поставянето на отговорността на акционерите и кредиторите на първо място.

От 2018 г. новият режим за "вътрешно" спасяване ще налага на акционери, облигационери и някои от вложители да поемат част от разходите при фалит на банката. Изключение правят депозитите до 100 хил. евро, които остават гарантирани, а негарантираните депозити на физически лица и малки фирми ще имат предимство при компенсациите. Преди да могат да бъдат използвани средства от фондовете на еврозоната, трябва минимум 8% от общите задължения да бъдат поети от акционерите и кредиторите на банката. На държавите обаче се оставя известна свобода на действие за предпазване на някои кредитори от загуби при определени обстоятелства.

Според предвидените компромиси, след като се осигури минималното вътрешно участие, правителствата имат възможност да използват националните спасителни фондове или други държавни ресурси за рекапитализация на банките, като така предпазят други кредитори. Тази намеса е ограничена до 5% от общите задължения и трябва да бъде одобрена от Брюксел. Националните фондове трябва да са с размера на 1.3% от всички гарантирани депозити в страната.

Компромис между големите

Въпросът с гъвкавостта на национално равнище бавете преговорите месеци наред. Групата членки, предвожданата от Германия, настояваше за стриктни, автоматични процедури, докато Франция и някои държави извън валутния съюз защитаваха оставянето на повече пространство за решения на местно ниво. "За пръв път постигаме съгласие за процедури, защитаващи данъкоплатците, които трябва да прекъснат порочни кръг на задлъжняване на правителства и банки, като налага на финансовите институции по-отговорно поведение", коментира холандският финансов министър Йерун Дейселблум. "Това е ясен сигнал към пазарите и гражданите и нова важна стъпка към банковия съюз", добави той.

Някои официални лица от ЕС обаче се притесняваха, че оставянето на прекалено голяма национална независимост в правилата за спасяване на банки би позволило на богатите членки да използват бюджетни средства за целта, докато по-малките и бедни членки ще са принудени да налагат загуби на вложителите, както се случи в Кипър. Според експертите финалният вариант на споразумението е достатъчно добре балансиран, за да се избегне подобен ефект.

Общите правила за спасяване на проблемни банки отварят и пътя пред използването на ресурсите на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) за директно рекапитализиране на банки. Правилата за включване на ЕСМ в спасяването на банки също бяха резултат от компромис между Берлин и Париж. Той обаче предвижда, че всички негарантирани депозити трябва да понесат загуби, преди фондът да може да инжектира директно капитал в банката. Това правило обаче няма да се прилага за интервенциите преди 2018 г.

Политическото споразумение проправя пътя За европейската комисия да предложи нова система за финансова регулация и надзор за еврозоната, която да действа редом с ЕЦБ. Този елемент от бъдещия банков съюз обаче среща силна политическа съпротива. Германия се обяви противи на централизацията на толкова важни правомощия, които включват и затварянето на банки.

Финансовите министри на Европейския съюз (ЕС) се споразумяха за правила, които налагат загуби на акционерите и вложителите при фалит на банки, въвеждайки по този начин един от елементите на банкови съюз, съобщи Financial Times. Преговорите за това как да се освободят данъкоплатците от тежестта на спасителните кредити за финансовата система продължиха повече от година, като в крайна сметка приетите на срещата в Брюксел късно снощи клаузи оставят място за преценка на национално ниво при справянето с проблемни банки. Тази реформа е водеща в усилията на съюза да уплътнят защитата на отделните членки срещу банкови сривове, чиито недостатъци станаха видни при избухването на финансовата криза. От 2008 г. насам европейските данъкоплатци са подкрепили банковия сектор с около 1.6 трлн. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK