Краен срок

Въпреки опитите на здравните фондове да продължат да съществуват като осигурителни компании предишното правителство не пожела да се пребори с Европейската комисия и да докаже, че фондовете са част от осигурителната система. Така поне в очите на ЕК се оказа, че те по никакъв начин не подпомагат обществения фонд - Националната здравноосигурителна каса. Реално обаче с малки като обем средства те извършват профилактика, доплащат за лечение на пациенти, за процедури и прегледи, които НЗОК не покрива.

Според новата евродиректива частните фондове трябваше да се прелицензират като застрахователи. Срокът за това е едногодишен и изтича на 7 август. Оттогава здравното осигуряване в частни фондове вече няма да съществува в досегашния му вид. Фондовете трябва да получат нов лиценз от КФН, както и да увеличат и капитала си — минимумът се покачва от 2 на 4.6 млн. лв. Освен това ще трябва да се отчитат по-често в комисията и да дават по-подробна информация за финансите си. Ако компанията иска да предлага и други застраховки освен здравните, тя няма да има право да изписва пред името си "здравна". 

След 7 август досегашните здравни фондове трябва да спрат да работят и да сключват нови договори. Съществуващите договори могат да важат само месец след тази дата, като дотогава се очаква фондът да получи застрахователен лиценз. Част от досегашните здравноосигурителни компании, които са подали документите си още в края на миналата година и чакат лиценз, са приложили една малка хитрост. Причината е, че по принцип договорите за частни здравни услуги са едногодишни. Затова към действащите в момента контракти и има допълнителен анекс, че веднага след получаването на лиценза издателят на здравните карти ще ги смени и ще се продължи действието на договора при предишните условия.

Това е и причината сегашните осигурители да съобщават, че поне в следващите една-две години няма да променят драстично досегашните пакети, които предлагат – профилактика, извънболнична и болнична помощ, възстановяване на разходите, стоматология или комбинации от тези и други услуги.

"Доброволните здравни фондове дълго разчитаха, че ще заработят по тристълбовия модел на пенсионната система, а част от задължителната здравна вноска ще се внася в частен фонд и ще финансира здравните услуги, без на пациентите да се налага да плащат нерегламентирано. От няколко години е безпощадно ясно, че това няма да се случи и че фондовете трябва да се развиват, независимо като застрахователи или осигурители, само на доброволен принцип с ограничен брой платежоспособни клиенти. На тази база се разработват пакетите и частното здравеопазване е евтина и много добра услуга, но за ограничен кръг желаещи", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие - здравно осигуряване".

Лицензирано чакане

Някои от компаниите са подали документи през декември 2012, повечето – в началото на годината.

Част от тях обаче до момента не са получили нито отговор, нито забележки по документацията си и това изключително много ги притеснява. Срокът за отговор е 4 месеца, а за корекция по документите и повторно разглеждане – два месеца. Всички директори на бъдещи застрахователи са изключително притеснени дали комисията ще спази крайния срок и дали ще могат да работят след 7 август.

Забележките пък в част от случаите са трагикомични. Например в един от тях пише, че мажоритарният собственик не е подал изрична декларация, че внася капитала в застрахователна компания. Проблемът е, че здравният фонд все още не е получил лиценз за застраховател и декларацията е невъзможна.

Във всички случаи действащите фондове, някои от които са такива от 2000 г. и вече са преживели две прелицензирания заради промени в законите оттогава, трябва отново да доказват произход на капитала, и то от основаването им.

Бъдещите застрахователи, които досега не са имали такъв лиценз, трябва да декларират и откъде ще вземат средства, "за да започнат дейност" и да покрият административните си разходи. В допълнение – ако в устава им е посочено, че услугите се извършват от дружества за доброволно здравно осигуряване с получен лиценз за здравна застраховка или застраховка "заболяване", какъвто е действащият текст в Закона за здравното осигуряване, регулаторът връща документацията на изходната права за поправка.

От този действащ законов текст обаче произтичат данъчните облекчения за осигуряващите се за здраве и за фирмите, които плащат такъв социален пакет. Според Кодекса за застраховане обаче клиентите на здравните застрахователи нямат право на данъчни облекчения, напротив, дължи се 2% данък върху премията.

Данък вместо облекчение

Част от компаниите все още мислят дали да поемат данъка, без да увеличават цената на здравната застраховка, за да не отблъснат клиентите си. Други са на мнение, че така или иначе данъците и таксите ще увеличат премията и това е неизбежно.

"На всички е ясно, че преките и косвените данъци и такси трябва да се поемат от клиентите, и затова в момента компаниите преразглеждат тарифите си, за да ги съобразят с възможностите им", казва Тони Веков, изпълнителен директор на "ДаллБогг: Живот и Здраве".

От друга страна, стои въпросът откога получателите на здравна услуга престават да получават данъчни привилегии, а започват да дължат данък от 2%. Една част, като застраховането на преминаващи през България международни товари, на летателните апарати и корабите, е освободено от данъка. Здравните полици обаче не са. Още преди няколко месеца Министерството на финансите пусна становище, че дори и като застрахователи осигуряването за здраве ще продължи да носи до 10% намаление на годишната данъчна основа, т.е. облекчението остава. От министерството обаче направиха уговорката, че за всеки отделен казус ще дават становище, тъй като при някои случаи облекчението няма да важи.

"Ако договорът е сключен например от 1 януари, според тълкуване на тогавашния министър Симеон Дянков за периода на прелицензирането данък се дължи само за онази част от застраховката, която е платена, след като фондът е получил лиценз за здравен застраховател. Например, ако корпоративният договор е за 10 хил. лв. за 2013 г. за определен брой служители, а компанията получи лиценз на 1 юли, тя (или клиентът) ще дължи данък от 2% върху 5000 лв.", отбелязва Милен Марков.

"Няма аналог в ЕС да се плаща данък върху здравните застраховки. С това България е уникална", коментира Мими Виткова, изпълнителен директор на Обединен здравноосигурителен фонд "Доверие".

Какво е профилактиката?

Разликата между осигуряване и застраховане личи във всички пакети на здравните компании - в профилактичните прегледи и в извънболничната помощ, както и в покриването на лечението в болница. Докато застрахователят обезщетява боледувалия с процент от сумата, необходима за лечение, осигурителят плаща всичко по себестойност.

Затова на досегашните мениджъри на здравни фондове им е особено трудно да нагодят мисленето си към застрахователната тема. Най-труден е въпросът с профилактичните прегледи и изследвания, преди пациентът да се разболее, както и със ситуациите, в които е извършен преглед, но не е открито сериозно заболяване.

Здравните фондове обаче смятат, че пакетът може да остане непроменен и да не се разсъждава конкретно върху събитието, а върху самата услуга.

Първите лицензирани

Почти всички действащи здравни фондове ще продължат да работят и са в процес на прелицензиране. Онези, които са собственост на застрахователни компании, логично ще се влеят в структурите по общо или животозастраховане. Самостоятелните фондове, чиито собственици не са застрахователи, са предприели стъпки за получаване на лиценз.

Първият прелицензиран фонд е FiHealth от групата на Първа инвестиционна банка. Веднага след напускането й на НЗОК заради скандала с раздадените бонуси, фондът беше оглавен от дотогавашния управител на касата – д-р Нели Нешева. "Моята задача беше да сключим около 400 договора с лечебни заведения – болници, медицински центрове, клинични лаборатории, да създам национална структура и да прелицензирам фонда", коментира д-р Нешева. Нейната вътрешна дилема е подобна на повечето мениджъри на здравни фондове, които са лекари. Те не смятат, че застрахователният модел е подходящ за предлагане на здравни услуги, и не смятат да продължат като управляващи застрахователни компании.

"България Здраве" от групата на Инвестбанк е вторият досегашен здравен фонд, който получава лиценз за здравни застраховки.

Някои от фондовете се обединиха преди прелицензирането. Първият случай е "Евроинс", която купи "Юнайтед здравно осигуряване".

Точно в края на април контролираният от групата "Химимпорт" "Съгласие – здравно осигуряване" купи "Хипократ", който преди това се казваше "Вайс медика" и беше собственост на свързания с ДПС производител на дограма "Вайс профил".

"Поне през следващата година ще продължим да предлагаме досегашното основно портфолио от услуги на фонда, с което клиентите са свикнали и намират за полезно – профилактика, извънболнична и болнична помощ, възстановяване на разходи, зъболечение и др.", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие – здравно осигуряване". Компанията е подала документите си за прелицензиране.

По двойки

Като цяло консолидацията сред най-големите фондове е по-скоро изключение. Два от тях - "Доверие" и "Медико 21", които са собственост на обединен холдинг "Доверие", ще продължат да работят самостоятелно и като застрахователи.

"Доволни сме от работата на двата фонда, през годините те винаги са били в топ 5 на пазара, а в края на 2012 г. единият от тях, "Доверие", е на първо място по пазарен дял. Мажоритарният собственик няма да ги влива, вече са подадени документи за прелицензирането им", коментира Борис Борисов, изпълнителен директор на обединен холдинг "Доверие".

Съществуват и компании, които са в група със застраховател, но няма да се вливат в него. Такъв е случаят с Европейската здравноосигурителна каса (част от групата на Христо Ковачки около Общинска застрахователна компания). Здравното дружество ще продължи да работи отделно и на практика групата ще има две застрахователни фирми. "Принципът на работа ще бъде един и същ, ще има малки козметични промени в пакетите", отбелязва Георги Дурмишев, директор на здравния фонд.

Има и здравни фондове, които се отказват от лицензите. Това е "ДОМ-Здраве", която е в процедура по ликвидация.

"Отказваме да се прелицензираме като застрахователно дружество. Застраховането е бизнес, основан на риска, и черпи своята мотивация от страха. Нашите принципи са били винаги да основаваме грижата за здравето върху ценности. Ние сме хората, създали здравното осигуряване в България, и както е видно от последните 15 години, никога не сме вървели срещу принципите си", коментира д-р Красимир Николов, изпълнителен директор на "ДОМ-Здраве"

Дал Бог – природно бедствие

От действащите частни здравни фондове, извън структурата на банка или лицензиран застраховател, има само един, който след прелицензирането ще разшири портфолиото си извън чисто здравните застраховки. Това е "ДаллБогг: Живот и Здраве" (част от фирмената група на производителя на лекарства "Чайкафарма" и дистрибутора "Търговска лига").

"Лицензът, който очакваме, е за общо застраховане и смятаме да се възползваме и да работим като застрахователна компания. Ще предлагаме всички видове услуги – застраховка срещу природно бедствие, пожар, автокаско, без "Гражданска отговорност" и "Живот", коментира Тони Веков.

По думите му компанията ще продължи да работи както и досега в сферата на здравето, няма да има никакви промени и в структурата на собствеността.

Вливане в компанията майка

За някои фондове причината да поискат допълнителен лиценз е намерение за вливане на здравен фонд в застрахователна компания — така правят "Булстрад Здраве", "Дженерали Закрила", "ДЗИ Здравно осигуряване". Те са част от големи финансови групи и е логично при новите изисквания да предпочетат сливания, вместо да поддържат две застрахователни компании. От "Дженерали" разчитат, че с вливането на здравния фонд в общозастрахователната компания ще се получи обединение и на финансови възможности, и на опит. Изпълнителният директор на "Дженерали Закрила" Константин Велев коментира, че така ще имат "солидна база за растеж в бъдеще". По последни данни на КФН към края на април пазарният дял на "Закрила" надминава 14%, което го поставя на втора позиция, след "България Здраве".

"Булстрад Здраве" и  "ДЗИ Здравно осигуряване" също планират вливане, но в животозастрахователните дружества на съответната група. От "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп" вече обявиха и първите си два нови продукта, които ще предлагат — единият е насочен към по-платежоспособни клиенти, а другият е за работодатели, които искат да осигуряват служителите си. При ДЗИ досегашните здравни покрития и услуги ще бъдат запазени, а в бъдеще се планира и разработването на комбинирани продукти, които да обединяват традиционни животозастраховки със здравно покритие, посочиха от компанията.

Различно обаче е при групата на "Еврохолд България", в която са "Евроинс здравно осигуряване" и "Юнайтед здравно осигуряване", който сега е най-малкият играч в сектора. От холдинга планират да влеят "Юнайтед" в по-голямото си здравно дружество, което обаче няма да се влива в застрахователя на групата, а кандидатства за отделен лиценз. От "Евроинс здравно осигуряване" съобщиха, че в момента са процедура по прелицензиране и след нея ще продължат да се занимават само с досегашната си дейност. Решението на мениджмънта е логично с оглед на пазарните позиции на застрахователя "Евроинс" - много голям дял в портфейла заемат автомобилните полици и компанията застрахова колите, продавани от автодилърите в групата.

Към досегашната си дейност ще добавят здравни услуги и застрахователи, които досега не са се занимавали с това - "Уника Живот", "Алианц България Живот", "Алико България животозастрахователно дружество", както и "Животозастрахователен институт". Преди промените те предлагаха здравни полици, но техният вид е по-различен от продуктите на фондовете, които са тип осигуряване, а не просто възстановяване на разходи. Всички изброени застрахователи получиха през последните месеци допълнителен лиценз да предлагат полица "Заболяване".

Главният изпълнителен директор на "Уника" Николай Генчев коментира, че насоката им са основно корпоративни договори, но имат и продукти за продажби на дребно, с индивидуални договори. "Пазарът на здравно застраховане е такъв, че над 90% от договорите са корпоративни, на работодатели, които включват това като социална придобивка за служителите си", обясни Генчев. По думите му за момента застрахователните брокери не са много активни в предлагането на здравни полици, но пък от мениджмънта се надяват продажбите им да се повишат с повече активност от служителите на "Уника", а не от външните посредници.

В здравното застраховане заявки дава и свързаното с банкера Цветан Василев дружество "Виктория" - на сайта си от компанията съобщават, че влизат на пазара с медицинска полица. За разлика от "Уника" "Виктория" ще залага на индивидуални и семейни договори, става ясно от сайта на дружеството.