Сделката за "Доверие" - съмненията остават
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделката за "Доверие" - съмненията остават

Сделката за "Доверие" - съмненията остават

Дошлите лично представители на купувача не разсеяха притесненията, а прокуратурата вкара и криминален елемент в сюжета

11826 прочитания

През последните три седмици се извъртяха толкова хипотези кой е реалният купувач на най-голямата пенсионна компания в България "Доверие", че почти не остана неспоменат някой, който теоретично да може да събере спряганата в публичното пространство цена от над 150 млн. евро. След всички изявления, опровержения и нови порции слухове свиканото от миноритарния акционер КНСБ за 30 юли общо събрание на компанията даваше заявка, че може да внесе малко яснота. След като пристигналите за целта представители на купувача - регистрираното във Великобритания United Capital, се срещнаха с медиите, мениджмънта и миноритарните акционери, в "Доверие" продължава да е мъгла. А сюжетът се заплете още повече, след като и прокуратурата обяви, че заловената през същата седмица престъпна група е имала задача да "удари" две физически лица, свързани със сделката за "Доверие".

Силово осигуряване

На извънредно общо събрание дойде американският адвокат и директор в United Capital Дебора Стърман. Близо шест часа Стърман обясняваше на акционерите коя е компанията купувач, но явно не е било достатъчно, защото след събранието президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви: "Не намерих достатъчно основание да намалее тревогата ми за бъдещето на компанията от гледна точка на това кой ще я купи, представлява и управлява." Думите му идват дори след като е чул от Стърман, че двамата основни акционери в United Capital са руският гражданин Сергей Мастюгин, акционер в руската Инвестбанк, и английската компанията за управление на активи LJ Capital. По думите на Димитров той не е получил ясна представа кого точно представлява LJ Capital, макар нееднократно Стърман да е обяснявала колко десетки милиарди управлява тази компания. При срещата си с медиите тя каза, че е убедена, че са 70 млрд., но че не е сигурна паунда или евро. Сайтът на самата компания говори за над 50 млрд. долара активи - управлявани, консултирани и изтъргувани. 

Опасенията на Димитров са, че зад този портфейл може да стои всеки, включително и български лица. И вероятно не е далеч от истината, след като на пресконференция прокуратурата и МВР съобщиха, че разбитата през седмицата група за поръчкови побоища и грабежи е получила задача да счупи краката и да открадне автомобилите на двама местни бизнесмени, "свързани със сделката за "Доверие".

Зам. главният прокурор Борислав Сарафов не разкри кои са лицата, но от казаното от него и главния секретар Светлозар Лазаров станаха ясни малко установъчни данни за тях - единият е бивш директор в "Информационно обслужване", а другият "има участие в юридическо лице, свързано със съответната сделка". Това оставя странен привкус за контролирано изпускане на информация като сигнал към някой, свързан със сделката, или към някой, от когото зависи тя да се случи. И думите на Сарафов не звучат никак успокоително: "Тепърва ще се установява какво точно е целяло нанасянето на телесната повреда. Не е изключено някой да разкаже какво точно е поемал като ангажимент, но от това, което сме установили до момента, е, че тази група е проследявала, проучвала е навиците на тези хора, изчаквала е и издебвала удобен момент, за да изпълни това, за което е била ангажирана."

И двете потенциални жертви са дали показания като свидетели, което прави още по-съмнително защо прокуратурата би тръгнала да разкрива данни, по които евентуално биха могли да бъдат разпознати и да им бъде оказан натиск. А също така сериозно намалява и шансът да се открие кой е бил поръчителят на акцията срещу двамата. Във всеки случай това определено загатва, че около покупката е имало и вероятно още има и местни интереси, и то от не толкова светлата страна на бизнеса.

Твърде хаотично, за да е сериозно

Но да се върнем на по-официалната част от сделката. Стърман излезе от общото събрание, придружена от Костадин Петков, директор в българската Инвестбанк, и адвокат Димитър Димов от "Димов и Ташев". Тя се опита да обясни и на журналистите коя е United Capital. Първо каза, че в българския й акционер "Риджънт кепитал" (в чието управление е й Петков) има само дребен дял от капитала, който дори не знаеше колко е. Ден по-късно вече твърдеше, че няма български акционер в дружеството купувач.

Едно поне е ясно - United Capital е създадена преди шест години, оттогава не е имала дейност и който и да е купувачът, просто я ползва като инструмент за финализиране на покупката. Самата Стърман заяви: "Започваме да правим сериозни инвестиции и те са много различни от това, което United Capital е правила преди, макар че нямам представа какво точно е правила компанията преди това." И тук започват много въпроси, на които нито тя, нито консултантите й дадоха убедителен отговор. Кога точно "купувачите" на "Доверие" са инвестирали в този инструмент? Защо не са избрали новорегистрирано дружество, а са заложили на такова, което води към странни местни връзки, като например тази с бившия изпълнителен директор на фалиралата през 1996 г. Агробизнесбанк Румен Нанов? Защо инструментът се структурира по време и дори след сделката?

Още по-странно е поведението и на официално обявените собственици на United Capital. Вече втора седмица от руската Инвестбанк не отговарят на поставените от "Капитал" въпроси. Неколкократният отговор е "работим върху отговорите", като последно обещанието е за следващата седмица. От LJ Capital също не отговориха на въпросите на "Капитал".

Още, още и още

Апетитите на United Capital не свършват с "Доверие" и за тях също се научава на час по лъжичка. На закуска с български журналисти Стърман съобщи, че United Capital купува и останалите дружества на Vienna Insurance Group в страната извън застрахователния бизнес на австрийската група. След известен смут и уточнения между присъстващите се оказа, че става въпрос за управляващото дружество "Ти Би Ай асет мениджмънт" и инвестиционния посредник "Ти Би Ай инвест". Това изненада и присъстващата там Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК "Доверие", която заедно с екипа си още през април подава оставка в знак на протест срещу готвената непрозрачна продажба. Самата Стърман пресече брожението сред скромната групичка: "Не знам всичко, което притежават. Знам, че ние купуваме всичко." 

В хода на сделката за "Доверие" се разбра и за напредналите преговори за придобиването на миноритарен дял в Токуда банк и инвестициите в съвместни дружества със собственика й "Токушукай корпорейшън", собственик и на болница "Токуда" в София. За целите на банковата сделка дори се споменава, че лично Сергей Мастюгин е бил в България да води преговорите. За "Доверие" обаче, която управлява близо 2 млрд. лв. публичен ресурс, явно не е имал време и не е правен due diligence на място, а само по документи, предоставени от VIG. Обяснението на Стърман: "Електрониката много е напреднала тези дни."

Освен българските инвестиции Стърман изтъкна и че имат регулаторно одобрение и чакат лиценз за застраховател в Словакия на име Novis. За него публична информация в интернет не се открива. Тя не пропусна да изтъкне и че тамошният регулатор не е открил нередности, което им дава увереност, че ще получат одобрение и от българската Комисия за финансов надзор. Не е ясно дали с това се изчерпва списъкът за покупки на United Capital.

Всичко това говори, че очевидно който и да седи зад сделката, не си е свършил добре домашното. Структурирането на продажбата на най-голямата пенсионна компания с 2 млрд. лв. активи и над 1.25 млн. клиенти едва ли може да се прави от сериозен инвеститор така накрак. Кой дирижира тази операция, може би ще стане ясно в следващите няколко седмици, когато все пак сделката трябва да стигне до регулатора за одобрение. А ако се сбъднат най-лошите опасения за добре прикрит местен играч с користни цели, по-късно ще си проличи и от инвестициите на фондовете.

Представителят на купувача Дебора Стърман
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

През последните три седмици се извъртяха толкова хипотези кой е реалният купувач на най-голямата пенсионна компания в България "Доверие", че почти не остана неспоменат някой, който теоретично да може да събере спряганата в публичното пространство цена от над 150 млн. евро. След всички изявления, опровержения и нови порции слухове свиканото от миноритарния акционер КНСБ за 30 юли общо събрание на компанията даваше заявка, че може да внесе малко яснота. След като пристигналите за целта представители на купувача - регистрираното във Великобритания United Capital, се срещнаха с медиите, мениджмънта и миноритарните акционери, в "Доверие" продължава да е мъгла. А сюжетът се заплете още повече, след като и прокуратурата обяви, че заловената през същата седмица престъпна група е имала задача да "удари" две физически лица, свързани със сделката за "Доверие".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    paradox22 avatar :-|
    paradox22

    Силни са руските пари с мирис на путин.

  • 3
    daliznam avatar :-|
    daliznam

    До коментар [#2] от "golda_meir":

    Виж сега, можеш да си постваш когато и каквото искаш и където искаш. С това само доказваш, че четеш само заглавията на статиите писани от продажни журналисти, а не се опитваш да намериш информация за да видиш дали това което е написано съответства на реалността. Вече имах случай да ти посоча къде можеш (ако искаш, разбира се и не те тласка някаква друга мания) да се информираш и да престанеш да постваш в захласт едно и също нереално нещо защото яко почваш да се поизтъркваш. Иначе, акционерната структура на Доверие (към момента е ясна, за в бъдеще не гарантирам), има я навсякъде и се пише достатъчно по въпроса, нещо не ми е ясно какво имаш предвид с това че който и да е крие каквото и да е

  • 4
    ms_pain avatar :-|
    ms_pain

    До коментар [#1] от "paradox22":

    Я руски, я чисто български, може и държавни от КТБ, въпросът е кой точно по колко взима. Ако безсрамните ваканцуващи не получават нищо, досега да са опищяли света!

  • 5
    qik23308261 avatar :-P
    Elena_Trajanova

    купувачът е местен тарикат (с връзки във властта и регулаторите), убедена съм

    всичко друго е smoke & mirrors

  • 6
    daliznam avatar :-|
    daliznam

    До коментар [#5] от "Elena_Trajanova":

    Напълно подкрепям казаното, Мастюгин с неговата мижава банка явно засега е едната посочена официална страна на нещата, но зад новообявеното за бъдещ потенциален акционер LJ Capital може да е абсолютно всеки, а усещането че става дума за местен играч (който всячески иска да се скрие) със силни позиции се засилва особено след съобщението на прокуратурата вчера, че са осуетили чупенето на крайниците на двама българи замесени по някакъв начин в сделката. Цялата работа мирише, та чак смърди. Офшорчо Мавродиев трябва мноооого да се замисли, дали въпреки цялата съшита с бели конци и криминализирана история, ще пусне в крайна сметка сделката...щото вече е обещал и е взел едни пари напред например.

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    Обърнете внимание и на това:


    "Зам. главният прокурор Борислав Сарафов не разкри кои са лицата, но от казаното от него и главния секретар Светлозар Лазаров станаха ясни малко установъчни данни за тях - единият е бивш директор в "Информационно обслужване", а другият "има участие в юридическо лице, свързано със съответната сделка". Това оставя странен привкус за контролирано изпускане на информация като сигнал към някой, свързан със сделката, или към някой, от когото зависи тя да се случи."

    Особено интересният въпрос е защо прокуратурата поднася КОНТРОЛИРАНО ИЗПУСКАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ!

    И още:

    "И думите на Сарафов не звучат никак успокоително: "Тепърва ще се установява какво точно е целяло нанасянето на телесната повреда. Не е изключено някой да разкаже какво точно е поемал като ангажимент, но от това, което сме установили до момента, е, че тази група е проследявала, проучвала е навиците на тези хора, изчаквала е и издебвала удобен момент, за да изпълни това, за което е била ангажирана."

    И двете потенциални жертви са дали показания като свидетели, което прави още по-съмнително защо прокуратурата би тръгнала да разкрива данни, по които евентуално биха могли да бъдат разпознати и да им бъде оказан натиск. А също така сериозно намалява и шансът да се открие кой е бил поръчителят на акцията срещу двамата. Във всеки случай това определено загатва, че около покупката е имало и вероятно още има и местни интереси, и то от не толкова светлата страна на бизнеса..."

    Горният текст навежда на мисли, че прокуратурата не може или не иска да даде (пълна) информация по случая! Но тогава възниква простият въпрос - а защо е дала "изпуснатата" информация. Това не поражда ли съмнения, че прокуратурата не е безпристрастна в случая - упреци, които тя получи и покрай зрелищните и многозначително мигновено отразени от определени медии мероприятия и обвинения срещу Цветанов и ГЕРБ точно в деня на размисъл преди изборите - за измами с бюлетините?

    Аз и до ден днешен не разбрах, а и Цацаров многозначително избягва въпроса защо той е искал и уредил среща на него и Пеевски в кабинета на Цветанов, когато последният беше вътрешен министър и какво са си говорили, какво са договаряли. (Още повече, че Цветанов при необичайно яростните атаки в парламента на внезапно пробудилия се след 4 години Пеевски като депутат съвсем недвусмислено обвини Цацаров и прокуратурата, че изпълнява поръчки и осъществява репресии по указанията на Цветан Василев и Пеевски) От развоя на последващите събития след срещата в кабинета на Цветанов в МВР излиза, че вероятно за каквото и да са се договаряли (и явно, че не е за пред хората, след като и тримата впечатляващо избягват темата). те явно не са се разбрали, нещо не са могли да разделят, нещо или някой ги е конфронтирал жестоко.
    Ако си припомним тук и необичайно острата и съвсем непривична атака на Цветан Василев срещу президента Плевенлиев ден преди служебното правителство обяви, че ще въведе ред и контрол в депозирането на средствата на държавните предприятия, голямата част от които бяха и още са в банката на Цветанов и скандалният опит Пеевски да бъде мигновено проверен (уж) и назначен за пеф на ДАНС, след като дори и законът бе променен и прекроен, за да му пасва, както и информацията (вкл. от Капитал), че Цветан Василев е заявил интереса си към придобиването на Доверие и че даже е бил посъветван да смени подставената фирма-офшорка (тук не знам защо, но се сещам и за шефа на КФК Мавродиев...) и като че ли нещата започват да се поизясняват.

    Между другото забелязвате ли лежерния и съвсем небрежен изказ на прокуратурата и зам. главният прокурор Борислав Сарафов:

    "Не е изключено някой да разкаже какво точно е поемал като ангажимент, но от това, което сме установили до момента, е, че тази група е проследявала,..."

    Тези думи може обикновено да се чуят от страничен човек, от неангажиран лично, от наблюдател, но не и от прокурор, чиято работа изисква задължително да разплете престъплението, с което се занимава!
    Значи прокуратурата и зам, главният прокурор не изключват и някой там да вземе и да свърши работата си по разплитане на случая, но внушението е обществеността много-много да не се надява и да няма нереалистични очаквания, че това всъшност може да се случи!
    Интересна държава е България! С особено интересна прокуратура и главна прокуратура! Или може би думата интересна всъщност не е най-точната?

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    И още един много интересен, и според мен даже забавен въпрос. Някой може ли да отговори - ако сделките, бизнесите, парите и активите и придобиването им на едрия(те) български бизнесмен(и) и самите бизнесмени, които са проявили интерес към тази сделка или са учавствали в подготовката й са напълно законни и легитимни, то защо се полагат такива неимоверни усилия те да останат анонимни, защо представителите на купувача, като въпросната госпожа Стърман така упорито и настойчиво държеше да отбележи и да се знае, че няма никакво българско участие?
    Ами тя де факто не отговори на нито един друг въпрос (не че отговори конкретно и на този), не знаеше от кога и кои са основните акционери на фирмата, която представлява, каква е била дейността й (оказа се, че никаква, поне официално), но същевременно госпожата побърза да се презастрахова, че без да знае какво е правено, за напред ще правят нещо съвсем различно!?!?! И че даже не знае какво точно купуват - "не знае какви други активи притежава продавача, но ги купували ... всичките!!!"
    Всъщност единственото категорично изявление на реномираната и опитна американска адвокатка бе - и то многократно повторено, че ... нямало българско участие във фирмата на купувача (която е била притежание на българи???)

    Защо всички бягат като дявол от тамян да се осветлят имената на българите, които имат някакво отношение към подготовката на таази сделка?
    Защо Мавродиев крие информация и не обяви кой или кои са предявали интерес към нея, разговаряли за нея, приложили някакви документи и писма - за намерения, например? И кой е посъветвал потенциален купувач да кандидатства, но с друга, а не с дадена офшорна компания и защо - подобно искане може да се направи само с оглед на евентуалната санкиция на регулатора, но не и на продавача, който гледа да договори по-висока цена, обикновено?

  • 9
    kaizersoze avatar :-|
    kaizersoze

    Мутрите вече им се качи апетита - с няколко десетки и стотици милиони не минават.

    Зяпнали са да глътнат 2 милиарда....

  • 10
    roum avatar :-|
    roum

    До коментар [#8] от "info111":

    Винаги съм адмирирал логичните анализи и точните въпроси, каквито са Вашите, info111
    Аз, разбира се, не мога да дам отговори, но като обикновен гражданин имам едни невчесани мисли, които ми нашепват, че опитът за назначаване на Пеевски беше само прелюдия към същинските планове на олигархията за пълно подчиняване на държавата в полза на неизвестен за мат'риала бенефициент.
    Е, няма как някоя малка ловна дружинка или клуб по интереси, да не е запознат в подробности, и точно те са подсказали или самите лазят по корем, само и само да не се научи истинския купувач, защото ако това стане/след като видяха реакцията по случая Пеевски/, явно очакват 9-та степен по Рихтер.
    Та, такива ми ти работи...Малко ме смущава, че със сто и петдесет милиона, ще се купува фонд с активи за 2 милиарда, но веднага се успокоих от думите на уважаваната Стърман, че "електрониката много е напреднала тези дни", а Главна прокуратура загатва, че не знае за какво става въпрос и тепърва...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK