Странични ефекти

Основен фактор за това е намаляването на лихвите по депозитите. Голяма част от увеличението на спестяванията на практика е резултат от натрупаната през съответния период лихва, която банките начисляват върху депозираните суми. Данни за обема на начисляваните лихви в статистиката няма. Така в резултат от бавния, но постоянен спад на лихвените нива, а не толкова заради намалена склонност към спестяване, темпът се свива. По думите на банкери не се забелязва тенденция за намаление на спестовността сред домакинствата.

Лихвите по депозитите се понижават от повече от две години, като те нормализираха нивата си в сравнение с 2009-2010 г. (времето на депозитната война). Банките намаляват лихвите постепенно, като се стремят да са на приемливи нива. В края на юли средната ефективна годишна лихва по срочни депозити в левове е 3.86%, а в евро - 3.59%. Спрямо предходния месец се задържа около достигнатите нива при депозитите в левове, а при тези в евро леко пада. На годишна база намалението е с около 1 процентен пункт и при двете валути.

В същото време обаче има банки, които предпочитат да плащат по-висока цена за привлечени средства от местния пазар, за да поддържат по-висока ликвидност. Поради това те предлагат лихви по депозити и на нива от 6-7%, дори и 8% годишно. Това на практика държи и пазара като цяло на относително привлекателни за вложителите равнища. Опасенията са, че ако дадена банка намали лихвите по депозитите (това се отразява в цената на ресурса за кредитиране в същата посока – бел. ред.) по-осезаемо, то би се получило изтичане на нейни клиенти и преливането им в друга банка с по-високи лихви по депозити, коментират банкери. Депозитният туризъм все още не е изчезнал, допълват те.

Нож с две остриета

Запазването на склонността към спестяване или, казано обратно – запазването на отложеното потребление, не би могло да се счита за много добра новина. Това е нож с две остриета, коментират банкери. Спестяването означава, че домакинствата не искат да потребяват активно, а това не помага много на икономиката.

Освен това банките имат висока ликвидност при твърде ограничени възможности за пласиране на свободните си средства заради ниското кредитиране. Така самите те нямат голям стимул за поддържане на относително високи лихвени нива, а и намаляването на цената на привлечения ресурс би трябвало да намира отражение и в цената на заемите за крайните кредитополучатели.

Преглед на оригинала