Сътрудничеството на борсите в региона ще подсили развитието им

Българският фондов пазар има още накъде да се развива, преди да стане абсолютно необходимо да търси международни партньорства. Със сигурност обаче сътрудничества с други борси ще подкрепят местната борса и ще й дадат силен дългосрочен тласък напред. Това заяви изпълнителният директор на Българската фондова борса Иван Такев по време на икономически форум в полския град Криница, определян като Давос на Източна Европа. Форумът се проведе от  3 до 5 септември, а Такев представи българския капиталов пазар по време на дискусията "Консолидирани пазари или локални борси? Развитие на капиталовите пазари в Централна и Източна Европа".

В момента Източна Европа е свидетел на ключови преговори за потециална консолидация между двете най-големи платформи в региона - Варшавската фондова борса и Виенската. В Криница Ивона Срока, президент на Централния депозитар в Полша, част от групата на Варшавската борса, се ограничи в подробностите за това как вървят разговорите между двете борси и уточни само, че те продължават.

Борсата като огледало на местната икономика

В тази светлина е важно къде ще се позиционира и малкият български пазар. По думите на Такев на всеки му се налага в даден момент да търси възможности за развитие, тъй като достига лимита си на национално ниво. Трябва да намери подходящия начин и единият от възможните е консолидация на допълваща се база с аналогични пазари от останалия свят. "Ние все още сме далеч от евентуалния лимит, когато ще ни е абсолютно наложително да потърсим партньорства. Факт е обаче, че това може да ни подкрепи и в момента и да даде допълнително засилване на ликвидността на пазара", заяви той. Този естествен лимит се явява местната икономика, а българският капиталов пазар в момента представлява едва 17% от нея, поясни Такев. Дори в най-силните си години, като например през 2007 г., пазарът е отразявал около 50% от икономиката, което също не може да се определи като лимит, допълни той. По-скоро местната икономика вече ще е тясна за него, когато той започне да отразява 75-80% от БВП на страната.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От друга страна, според Такев за момента ситуацията с международната консолидация на фондови борси показва скромни успехи. По-малките пазари все още се борят с преодоляването на "държавните" граници между тях. Изпитват и различни законодателни и културни различния помежду си, казва Такев. "Това, на което сме свидетели, е на практика консолидаця на група от активи измежду различни фондовеи борси", каза той и допълни, че и приватизацията на пазара сама по себе си не може да реши проблемите му, но може да му помогне да стане по-видим и в дългосрочен аспект да му отвори редица възможности за развитие.

Тезата за търсене на пътища за увеличаване на местната представителност на една фондова борса подкрепи и Даниел Диану, първи заместник-президент на румънската Комисия за финансов надзор. По думите му местните борси са нужни заради нужната на местния малък и среден бизнес от финансиране. Само големите компании могат да се финансират на международните пазари, докато малките компании имат нужда от достъп до капитал на местната борса, защото именно на локално ниво са най-познаваеми, а нуждите им - най-добре разбрани от инвеститорите, посочи той.

В същото време обаче, за да подкрепи пазара, румънската държава мисли да последва примера на Полша и да започне активна приватизация през фондовата борса, допълни Диану. Последните няколко години Полша листна на борсата си най-големите си енергийни и финансови компании, с което се нареди на челно място в Европа по публични предлагания. С парите от листванията тя покриваше бюджетните си дефицити. Тази есен Румъния иска да продаде 10% от Nuclearelectrica, която управлява АЕЦ "Черна вода". Освен това подготвя и приватизацията на дялове в газовата компания Romgaz, Hidroelectrica и холдинга, стопанисващ лигнитни тецове, Oltenia. Допълнително преди месец бившият изпълнителен директор на Варшавската фондова борса - Людвик Соболевски, оглави борсата в Букурещ.



За момента новото правителство на България не е дало сигнал дали смята да продължи започната от правителството на Бойко Борисов стратегия по подпомагане на местния капиталов пазар както с приватизация през борсата, така и с продажбата на самия борсов оператор. Последно държавата продаде остатъчните си дружества в трите електроразпределителни дружества, а процедурата по приватизация на БФБ - София, заедно с Централния депозитар беше замразена след оставката на кабинета "Борисов".

И най-скъпият и актив - доверието

Със и без държавна намеса обаче най-важният актив на един капиталов пазар е доверието, подчерта по време на дискусията в Криница Виеслав Розлучки, съветник към инвестиционната банка Rothschild, Полша, и председател на надзорния съвет на Варшавската фондова борса. Именно с наличието и липсата на доверие Розлучки обясни защо едни пазари в региона се предствят сравнително добре, като например Варшава, а други са останали назад, като например Прага. "Чехите просто загубиха доверието към техния пазар с практиките, прилагани от местните публични компании, да прехвърлят активи от публичните в непубличните си дъщерни дружества - практика, която той определи като "тунелно" счетоводство (често срещана практика и в България - бел. ред). В същото време в Полша не е имало нито един подобен пример или просто пример на някаква измама, поясни той и обобщи, че най-важното нещо за един пазар е да изгради високи стандарти на отчетност, търговия и приемане на компаниите на борсата и след това строго да ги прилага.