Забавените плащания остават основен проблем на бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Забавените плащания остават основен проблем на бизнеса

Забавените плащания остават основен проблем на бизнеса

Заради несъбрани вземания фирмите в България плащат по-високи лихви и печалбите им намаляват, сочи проучване на EOS Group

Валентина Илиева
4720 прочитания

© Юлия Лазарова


В България срокът за отложено плащане към бизнес клиенти е един от най-дългите в Европа - 39.9 дни.

Забавените плащания от клиенти и партньори са основна причина за просрочия на бизнеса в България. Общата икономическа ситуация е почти съизмерим като значимост проблем. Друг значим проблем е временната липса на ликвидност. Едно от основните последствия от несъбрани вземания за фирмите в България са завишени разходи за лихви, които е трябвало да плащат.

През следващите две години българските компании очакват като проблеми заради просрочията именно по-високи разходи за лихви и загуба на печалба. Това са част от изводите в международното годишно проучване "Европейски разплащателни практики 2013" на EOS Group, компания за управление и събиране на вземания.

То е проведено съвместно с международния независим институт за пазарни проучвания Ipsos сред общо 2600 компании в дванадесет европейски държави - Великобритания, Испания, Гърция, Румъния, Русия, Словакия, България, Полша, Белгия, Унгария, Франция и Германия. Във всички държави са анкетирани по 200 компании, в Германия – 400. Анкетата е проведена през пролетта на 2013 г., като основно са засегнати проблемите за местните практики на плащане, управление на риска и вземанията. В България компанията за събиране на вземания "Еос матрикс" е част от групата на EOS.

Просрочия и последици

Според резултатите от проучването за малко над половината от фирмите в България (52%, виж графиките) основна причина за просрочията при бизнеса са забавените плащания от контрагенти. Това е водещ проблем и в страни като Полша, Словакия, Румъния, Унгария. За страните в Западна Европа по-голяма значимост като проблем има общата икономическа ситуация - за 49% от анкетираните при 47%, страдащи от забавени плащания на контрагенти и също толкова от временна липса на ликвидност.

В България срокът за отложено плащане към бизнес клиенти е един от най-дългите в Европа - 39.9 дни. По-голям е този срок в страни като Гърция (81.3), Испания (58.4), Румъния (40.5 дни). Бизнес клиентите получават значително по-дълги срокове за отложено плащане при всички сектори в сравнение с крайните потребители. За сектора на търговия той е 39.4 дни, за промишленост - 45.3 дни, за услуги - 33.6 дни, а за крайни потребители съответно – 9.5 дни, 11.7 и 21.4 дни.

"Компаниите се стремят да поддържат търговските си отношения със своите бизнес клиенти, като удължават срока за заплащане на фактурите им от 32.7 на 39.9 дни. Обратна тенденция се наблюдава при крайните потребители, считани за много по-рискови, които получават 13.3 дни, за да платят задълженията си, при 20.2 дни година по-рано", коментира Райна Миткова-Тодорова, управител на "ЕОС матрикс".

Оттам посочват, че просрочените и отписани вземания имат последици за компаниите - 40% от анкетираните твърдят, че са платили по-високи разходи за лихви вследствие на несъбрани вземания, а според 33% от тях нередовните плащания са довели до намаление на печалбите им. При една четвърт от компаниите просрочените вземания са довели до проблеми с ликвидността.

Това са и основните заплахи, които компаниите в България очакват и през следващите две години като ефект от просрочените вземания - 38% от компаниите очакват по-високи разходи за лихви, 36% - загуба на печалба, а 22% се гледат на просрочените вземания в бъдеще като заплаха за съществуване.

Финансиране и управление на вземанията

Българските компании разчитат преди всичко на банкови кредити (34%) и лизинг (26%) като външни инструменти на финансиране. Подобна е ситуацията в Гърция, Унгария, Румъния, Словакия. За разлика от тези страни в Полша най-голямо значение се отдава на дяловото финансиране (56%) и лизинга (52%). В Русия например 30% от анкетираните компании разчитат на реинвестиране на неразпределна печалба, а 46% на банков кредит.

Данните от проучването показват, че в България делът на направените извън договорения срок плащания намалява. Това се обяснява като резултат от променените срокове за отложено плащане, тъй като те се увеличават. По-осезаем е спадът при крайните клиенти - от 33.4% просрочени вземания през 2012 г. на 14.9% през тази. При компаниите обемът на забавените плащания намалява от 30.9% за миналата година на 25.4% през 2013 г.

Според резултатите компаниите в България, които поддържат вътрешен отдел за управление на вземанията, намаляват от 19.7% през 2012 г. на 15% през тази година. В същото време над половината от анкетираните компании не си партнират със специализирани доставчици на такива услуги или това отстъпва значително като приоритет.

В България срокът за отложено плащане към бизнес клиенти е един от най-дългите в Европа - 39.9 дни.

Забавените плащания от клиенти и партньори са основна причина за просрочия на бизнеса в България. Общата икономическа ситуация е почти съизмерим като значимост проблем. Друг значим проблем е временната липса на ликвидност. Едно от основните последствия от несъбрани вземания за фирмите в България са завишени разходи за лихви, които е трябвало да плащат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    yotata avatar :-|
    йотата

    Още една прекрасна тема за проучване: каква част от БГ бизнеса е квази държавен, пардон - квазичастен, или както там му се вика на тая сова, дето не е това, което е.
    Ама по всички сектори, по пазарни сегменти, и по географски райони.
    Веднага ще изсветли пазара и ще позволи на Столетницата да продължи успешно борбата с монополите.
    Тинк-танковете да се не ослушват - нали прокламират прозрачни и информационно - симетрични пазари, тъй че да почват - барем има няква полза и от тях.
    Не да ми обяснява мосю Ганев как се бил притеснил и притаил бизнеса, и как само чакал само малко сигурност и предвидимост, за да ни втурне към блесналите жита, пардон - бъднини.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK