Директивата, която обхваща и ипотеките върху жилищни сгради с офис площи и земя за строеж, все пак се опитва да хармонизира правната уредба и да защити потребителите с изисквания за повече информация. Там е посочено още, че при ползване на заем в чуждестранна валута, кредитополучателят ще трябва да бъде предупреден преди подписване на договора, че дължимите погасителни вноски може да нараснат. Според критиците на документа обаче това може да породи и проблеми, като клиентите ще бъдат претоварени с информация, която често не им е необходима. 

На 10 септември директивата беше предварително одобрена от ЕП, като предвиденото за този ден окончателно гласуване на документа се отложи. Според съобщението на ЕП идеята на отлагането е била парламентът "да се увери, че законодателството ще бъде правилно приложено навсякъде в ЕС". Все още няма заложени срокове в текста на самата директива докога трябва да бъде приета и за колко време трябва да бъде транспонирана в националните законодателства на отделните страни членки.

Указано е само, че влиза в сила 20 дни след публикуването й в Официален вестник на ЕС. Еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние приветства директивата като основа за превръщането на отговорното ипотечно кредитиране в европейска норма и като стъпка в създаването на единен пазар, от който ще открие нови бизнес възможности за банките.

Такса предсрочно погасяване

Едни от най-наболелите въпроси в областта на жилищното кредитиране през кризата в България – наличието на такса за предсрочно погасяване и променливите лихви са засегнати в директивата. Окончателното им регламентиране обаче е оставено в ръцете на отделните държави. Въведени са общи указания. Въпросът с наличието или не на таксата за предсрочно погасяване ще се решава от всяка отделна страна, като в директивата е посочено, че потребителят има право да погаси предсрочно, а кредитната институция има право на справедливо обезщетение за това.

Ако съответната държава реши, че таксата ще я има, може да определи условия, при които това да става – времеви ограничения, различно третиране според вида на лихвения процент и пр. Такава е сега ситуацията при потребителските заеми – има такса за предсрочно погасяване, ако лихвата по заема е фиксирана и ако остава повече от една година от срока на заема, тя е 1%, а ако е по-малко от година, размерът й е 0.50%. В България тази такса при ипотеките достига 5%, като банките въведоха в практиката си диференциран размер според срока на предплащането.

Промяна на лихвата

Директивата не адресира едностранната промяна на лихвата от страна на кредитната институция по време на срока на заема. В повечето страни това е уредено или в банковото, или в общото търговско законодателство. Доста общото ново изискване е при променливи лихви държавите членки да гарантират, че "потребителят е информиран относно възможните последици от промените върху дължимите суми и върху годишния процент на разходите (ГПР) най-малкото посредством единния стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ)". Кредиторите са длъжни да дават такъв формуляр с изчерпателна информация по всички параметри на потребителите преди сключване на договор за кредит. 

В директивата е посочена и формулата, по която ще се изчислява ГПР, какво точно трябва да сдържат рекламите на жилищни кредити и пр. В случаите, когато договорите позволяват промяна на лихвата на клиентите, ще им се представя допълнителен ГПР, който да показва възможните рискове, свързани със значително покачване на лихвения процент по кредита. Ще се разглежда и информация за "най-лош сценарий", който включва и най-високият лихвен процент, който банката е събирала през последните 20 години. Това обаче може да е доста объркващо, като в българската практика например банките ще трябва да показват внушителни числа от времето на хиперинфлацията през 90-те и да успокояват клиентите защо такъв сценарий сега е нереалистичен.

Според новите правила при кредитите в чуждестранна валута, които са наболял пазар на други европейски пазари, кредитополучателят ще трябва да бъде предупреден преди подписване на договора, че дължимите погасителни вноски може да нараснат. Като алтернатива може да му бъде дадена възможност да промени валутата при определени условия и по валутния курс, определен в договора за кредит.

Ако потребителят не може да плаща

В директивата има текст, според който връщането на обезпечението по кредита ще бъде достатъчно за погасяването на задължението, ако кредитополучателят и кредитната институция изрично са включили такава клауза в текста на договора.

Когато кредитополучател не е в състояние да изпълнява задълженията си, собствеността трябва да бъде продадена на възможно най-добрата цена и да се улесни изплащането на оставащите погасителни вноски, така че да се защитят потребителите и да се предпазят от поемане на прекалени дългове за дълги периоди, е посочено още там.

Предвидено е и на кандидатстващите за кредит да бъде даван задължителен седемдневен период за обмисляне преди подписването на договора или право на отказ в рамките на седем дни след това.