Спекулативна търговска банка

Агенциите за кредитен рейтинг си имат жаргон, който да ги предпази от излишни съдебни дела. Те не могат да ви кажат, че една банка се разраства нездравословно и че при стагнирала икономика това неминуемо ще създаде лоши кредити (ако те се разкриват коректно). Вместо това ще чуете, че бързата експанзия в контекста на предизвикателната среда поражда притеснения за натиск върху качеството на активите. По същите причини няма да видите и недостатъчен капитал, а скромни капиталови буфери. А още по-рядко ще срещнете черно на бяло нещо за финансиране на свързани със собствениците компании.

Тези завоалирани формулировки обаче са добре дошли за Корпоративна търговска банка (КТБ) и близките до нея медии. В някои от тях решението на Moody’s Investors Service да свали дългосрочния рейтинг на депозитите в местна и чуждестранна валута на банката от Ba3 на В1 беше представено като едва ли не положителна новина и потвърждение, че е сред най-стабилните в страната, защото BFSR, рейтингът за финансова сила на банката, който показва вероятността да е необходима външна подкрепа от собствениците или публични институции, се запазва на Е+. Има една подробност - по скалата на Moody's от A do E най-ниската възможна оценка е Е, като тя съответства на "скромна финансова сила с висока вероятност за периодична външна подкрепа и евентуална нужда от външна помощ". Самата КТБ, без да коментира оценката и методологията на Moody's, показа раздразнение, като в съобщение до фондовата борса аргументира своите предимства.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всъщност новата оценка на банката - B1, е четири степени под инвестиционен клас, което вече я вкарва в графата "силно спекулативна". С този рейтинг КТБ става втората с най-ниска оценка сред българските банки след ОББ, чийто рейтинг пострада сериозно заради проблемите на собственика й - National Bank of Greece. Перспективата пред КТБ остава отрицателна, което означава, че при следващо преразглеждане е по-вероятно оценката да падне още. А мотивите на рейтинговата агенция - бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност, явно се нуждаят от малко разяснения.

Бързата кредитна експанзия

От Moody’s изтъкват, че за първите шест месеца на 2013 г. портфейлът на КТБ нараства с 16%, на фона на спад от 0.3% в системата. А през 2010-2012 г. кредитирането на банката расте средногодишно с 39%, докато общо за пазара покачването е с 3%. Това според агенцията повишава опасността качеството на кредитния портфейл да се влоши.



От КТБ не коментират точно частта с разрастването й, но нееднократно банката се е хвалила с динамичното си разрастване и явно не го приема за слабост. При него обаче има няколко проблема. Първо, то става възможно благодарение на концентрираните в банката пари на държавните дружества. От изказването на служебния премиер Марин Райков от пролетта и изнесените от кабинета му данни става ясно, че 54% от свободните средства са в КТБ. Голяма част от тях са по разплащателни сметки при нищожна лихва, което дава възможност на банката да предлага по-високи лихви по депозити, като средно цената й на финансиране не се вдига прекалено.

Друг фактор, който дава възможност на КТБ да ограничи цената на финансиране, е депозитната гаранция, която намалява усещането за риск и търсенето на по-стабилни банки от потребителите. Във фонда за гарантиране на влоговете има 1.83 млрд. лв., докато активите на КТБ са 6.27 млрд. лв., а привлечените средства от граждани и домакинства - 3.27 млрд. лв. Към това се нарежда и използването на медийната машина и различни форми на спонсорства за полиране на имиджа. Все пак КТБ се нарежда доста надолу по показателя цена на привлечения ресурс - средно 4.38%, а зад нея са само няколко други банки с българска собственост.

Скъпото финансиране има и странични ефекти - то означава или по-ниска доходност, или финансиране на по-рискови проекти, което да оправдава по-скъпия кредит.

Ниските капиталови буфери

На второ място, от Moody's се опасяват от ниските капиталови буфери на фона на силната концентрация на кредитния портфейл. КТБ има големи експозиции към малко на брой компании, което поражда риск при проблеми в някои от тях. Макар Moody's да не обръща внимание върху това, много от големите кредити са и към компании, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев, което допълнително увеличава риска.

КТБ набра близо 90 млн. лв. капитал през второто тримесечие (изцяло от свързани компании, някои от които с кредити от самата банка). Според съобщението на агенцията се предвижда ново увеличение и през третото тримесечие, каквото засега не е оповестено от банката. Въпреки това Moody’s описва капитализацията като "скромна" и под средната за системата. Към средата на годината общата капиталова адекватност е 12.2% или съвсем малко над регулаторния минимум 12%, а тази от първи ред е 9.8% при изисквани 8%.

От самата КТБ констатират: "Банката поддържа капиталова адекватност в рамките на законовите изисквания, които за българската банкова система са с 50% по-високи, сравнени с тези, приложими за всички останали европейски страни. Предвид изключително доброто качество на кредитния портфейл на банката тя не е принудена да поддържа високите капиталови буфери, характерни за системата като цяло."

Реално обаче декларираните числа могат да са доста спорни. За повечето банки голям източник на загуби в последните години са обезценките на лоши кредити и изглеждат цяло чудо официално декларираните от КТБ 1.8% от брутните кредити при общо за системата ниво от близо 17%. Ако тезата на банката е вярна, това значи, че тя успява да бие всички институции по риск мениджмънт. Има обаче и хипотеза реалното положение да е прикрито, което е още по-лесно, когато голяма част от кредитите са към свързани лица. Например при последното разглеждане на рейтинга на друга банка с българска собственост -  Първа инвестиционна банка, конкурентната на Moody’s Fitch се усъмнява, че декларираните 8% лоши кредити са коректни и че "качеството на активите може да е значително по-слабо".

Ако предположим, че реално качеството на портфейла на КТБ не се отличава от средния на пазара, нейните лоши кредити биха били не 79, а 750 млн. лв. За сравнение, капиталът на банката е 560 млн. лв., което значи, че признаването на подобни загуби може напълно да я декапитализира.

Спадащата рентабилност

Третият фактор е спадащата рентабилност - също следствие на опита на КТБ да се финансира активно (и доста скъпо) от пазара на дребно.
"Констатациите на агенцията относно доходността на банката се базират предимно на свиването на нетния лихвен марж, което е в резултат от реализирането на стратегията на банката за диверсификация на депозитната база. Към 30.06.2013 г. банката регистрира 10-процентно увеличение на печалбата си спрямо първо полугодие на предходната година и е в челната тройка по печалба в системата", контрира съобщението на КТБ.

Реално обаче проблемът с доверието към метриката за печалба е същият като този за капитала - високата вероятност да има големи разходи за обезценки на лоши кредити.

Същевременно от Moody’s изтъкват като плюс диверсификацията на привлечените средства, което се обяснява със скъпо привлечените дребни депозанти. Като плюс се посочват високите коефициенти за ликвидност - 28.5% към края на юни. Предписанието на БНБ към банките е да поддържат показателя над 25%, и към средата на годината средното за системата е малко над него. Реално обаче ликвиден проблем може да има при изтегляне на парите на държавните дружества. Срокът да приведат дейността си с постановлението на служебния кабинет (не повече от 25% нетна експозиция към една банка) изтича в началото на декември. И засега няма сигнали големите държавни компании да са обявили търгове за избор на обслужващи финансови институции.

При подобно сваляна на рейтинга в края на 2009 г. ПИБ се отказа от услугите на Moody's. Пред КТБ обаче тази опция не стои, тъй като има пласирана на Ирландската фондова борса облигационна емисия при 8.253% доходност чрез специалното дружество Northern Lights Bulgaria. След година КТБ ще трябва да изплати по нея 150 млн. долара, а силно спекулативният рейтинг може да оскъпи рефинансирането на дълга.