Приходите на местните юридически лица от лихви от облигации, регистрирани за търговия на фондовата борса, да не се облагат. Подобно предложение е разписано в законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите (МФ). Ако бъде прието, то ще засегне немалка част от големите инвеститори в корпоративни облигации като застрахователи и банки. Освен това отчасти може да раздвижи замразения пазар на облигации в страната и да изкара на борсата много от непубличните емисии. Не е изключено обаче предложението да доведе и до бум на преоформени банкови кредити в облигации.
Инвестиционен стимул
Досега от подобно облагане у нас бяха освободени само институционалните инвеститори като пенсионни и взаимни фондове заради по-специалния си юридически статут. Освен тях обаче големи инвеститори в облигации са банките и застрахователите. За разлика от пенсионните и взаимните фондове те могат да инвестират и в непублични емисии, т.е. такива, които не са допуснати за търговия на регулиран пазар.
През годините на кредитен бум преформатирането на кредити в облигации беше и сред активните практики на местните банки с цел занижаване на кредитните им експозиции. Съответно евентуалното освобождаване от данък би било допълнителен стимул за банките да поразчистят балансите.
"Това определено е възможност, от която банките биха могли да се възползват", коментира Теодор Георгиев, директор "Инвестиционно банкиране" в "Карол".
Така например една от последните големи нови емисии облигации, допуснати за търговия на Българската фондова борса - тази на "НУРТС България" за 40 млн. евро, покри кредит към свързаната с дружеството Корпоративна търговска банка. Всъщност тази емисия представлява близо една четвърт от всички облигационни заеми, издадени от 2012 г. насам. Общата им сума за този период е около 300 млн. лв., а компаниите, листнали тези книжа на борсата, са 20. Затова и ефектът върху бюджета ще е минимален, тъй като приходите от този данък трудно биха надвишили няколко милиона лева.
Причината облигационният пазар да е свит е липсата на инвеститорски апетит заради редицата проблемни емисии. Затова в момента от тази опция, дори и при наличието на данък върху приходите от лихви, се възползват редица по-големи икономически групи. С това, от една страна, подпомагат компания от собствената си група, а от друга, прочистват баланса на друга компания в групата, която евентуално преди това е кредитирала издателя. Според това кой финално изкупува облигациите може да става изваждане на риска от групата, но може да означава и мултиплициране, ако крайният собственик на книжата отново е в групата. Обикновено второто се наблюдава активно при икономически групи, в чиято структура влизат например пенсионни фондове и/или банки.
Според Мирослав Стоянов, директор "Инвестиционно банкиране" в "Елана трейдинг", възвръщането на доверието на институционалните инвеститори към облигации зависи изключително от въвеждането на допълнителни законови мерки за защита на интересите на облигационерите в случай на неплатежоспособност от страна на емитента. Според него едва при наличието на подобна по-висока защита можем "да бъдем свидетели на нещо повече от епизодични сделки" с корпоративни облигации.
Умерени очаквания
Все пак според него има печеливши от предложените промени. "Приемането на предложената от МФ промяна в ЗКПО, а именно освобождаването на лихвите по облигации и дългови ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар от корпоративен данък, би означавала промяна в нагласата на юридическите лица към този инструмент. Аналогичният инструмент на една инвестиция в облигация, а именно депозит в банка, участва в образуването на данъчната печалба. В тази връзка от гледна точка на юридическите лица инвестицията в облигационен заем би се превърнала в една по-атрактивна дестинация за свободния им кеш", смята Стоянов.
Според Теодор Георгиев пък всяка промяна в посока намаляване и/или премахване на данъчното бреме би била положителна за пазара на облигации в България. В крайна сметка обаче дори промените да доведат до по-голямо предлагане на облигации, търсенето им ще продължи да зависи от комплекс от фактори като финансово състояние на емитента, условия по ценната книга (срок, доходност, плащане на главница) и макроикономическа ситуация. "Можем да кажем, че в настоящия момент наши клиенти имат интерес към подобни инструменти, но те са доста предпазливи и внимателни в инвестиционното си решение", обобщи Георгиев.
Приходите на местните юридически лица от лихви от облигации, регистрирани за търговия на фондовата борса, да не се облагат. Подобно предложение е разписано в законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите (МФ). Ако бъде прието, то ще засегне немалка част от големите инвеститори в корпоративни облигации като застрахователи и банки. Освен това отчасти може да раздвижи замразения пазар на облигации в страната и да изкара на борсата много от непубличните емисии. Не е изключено обаче предложението да доведе и до бум на преоформени банкови кредити в облигации.
3 коментара
Абсолютно безмислена мярка за капиталовия пазар, все пак има данък върху лихвите по банкови депозити.
Освен ако не чисто лобистка - евентуално се готви предлагане на една или две големи публечни емисии корпоративни облигации и това да облагодетелства емитентите и държателите на тези облигации. Особено ще им стане добре ако косвено са свързани лица - кредитора и длъжника. Специално преференцията облагодетелства банки и фирми като кредитори по такива емисии, както и емитенти чиито кредитори не са пенсионни и взаимни фондове.
Към момента най-големите емитенти на публични облигации са групите около КТБ и Химимпорт, за напред - ще видим.
Да следим новините ...
Като знам в момента колко корпоративни облигации с офшорен произход на емитента се мотаят на пазара в България ще им дойде много добре, ако освободят инвеститорите и от данък върху лихвите. Трябва да се забрани на БФБ да се търгуват акции и облигации на емитнети, които имат офшорен произход с неизяснен и непубликуван собственик и произход на капитали.
Не знам дали МФ си дава сметка, че с това предложение направо произвежда печатница за пари, рекет и репресии на Стоян Мавродиев, който допуска на борсата само "правилните" от негова гледна точка емитенти.
А как стои въпросът с капиталовата печалба от сделки с облигации на регулиран и ОТЦ пазар?