"Това определено е възможност, от която банките биха могли да се възползват", коментира Теодор Георгиев, директор "Инвестиционно банкиране" в "Карол".

Така например една от последните големи нови емисии облигации, допуснати за търговия на Българската фондова борса - тази на "НУРТС България" за 40 млн. евро, покри кредит към свързаната с дружеството Корпоративна търговска банка. Всъщност тази емисия представлява близо една четвърт от всички облигационни заеми, издадени от 2012 г. насам. Общата им сума за този период е около 300 млн. лв., а компаниите, листнали тези книжа на борсата, са 20. Затова и ефектът върху бюджета ще е минимален, тъй като приходите от този данък трудно биха надвишили няколко милиона лева.

Причината облигационният пазар да е свит е липсата на инвеститорски апетит заради редицата проблемни емисии. Затова в момента от тази опция, дори и при наличието на данък върху приходите от лихви, се възползват редица по-големи икономически групи. С това, от една страна, подпомагат компания от собствената си група, а от друга, прочистват баланса на друга компания в групата, която евентуално преди това е кредитирала издателя. Според това кой финално изкупува облигациите може да става изваждане на риска от групата, но може да означава и мултиплициране, ако крайният собственик на книжата отново е в групата. Обикновено второто се наблюдава активно при икономически групи, в чиято структура влизат например пенсионни фондове и/или банки.

Според Мирослав Стоянов, директор "Инвестиционно банкиране" в "Елана трейдинг", възвръщането на доверието на институционалните инвеститори към облигации зависи изключително от въвеждането на допълнителни законови мерки за защита на интересите на облигационерите в случай на неплатежоспособност от страна на емитента. Според него едва при наличието на подобна по-висока защита можем "да бъдем свидетели на нещо повече от епизодични сделки" с корпоративни облигации.

Умерени очаквания

Все пак според него има печеливши от предложените промени. "Приемането на предложената от МФ промяна в ЗКПО, а именно освобождаването на лихвите по облигации и дългови ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар от корпоративен данък, би означавала промяна в нагласата на юридическите лица към този инструмент. Аналогичният инструмент на една инвестиция в облигация, а именно депозит в банка, участва в образуването на данъчната печалба. В тази връзка от гледна точка на юридическите лица инвестицията в облигационен заем би се превърнала в една по-атрактивна дестинация за свободния им кеш", смята Стоянов.

Според Теодор Георгиев пък всяка промяна в посока намаляване и/или премахване на данъчното бреме би била положителна за пазара на облигации в България. В крайна сметка обаче дори промените да доведат до по-голямо предлагане на облигации, търсенето им ще продължи да зависи от комплекс от фактори като финансово състояние на емитента, условия по ценната книга (срок, доходност, плащане на главница) и макроикономическа ситуация. "Можем да кажем, че в настоящия момент наши клиенти имат интерес към подобни инструменти, но те са доста предпазливи и внимателни в инвестиционното си решение", обобщи Георгиев.