Защо България избра Schuldschein?

Някой здраво ще заработи от този далавершайн. "очакванията са банките да предложат цена около 4.25% - 4.75% при среден матуритет 10 г., ". А дългосрочният лихвен процент на България според ЕЦБ е 3,76%. 1% на на 1 млрд. лева лихва от нищото, само защото не минава през отворен пазар. Освен това не разбирам, защо след като инструментът е бърз, краткосрочен, спешен и т.н. трябва да се взема за 10 години, че трънският курс на лихвата да го мъкнем още дълго време.....

Всичкте пиявици се насъбраха за нула време на държавния казан.

http://www.ecb.europa.eu/stats/money/long/html/index.en.html

Как Орешарски се надява да вземе този заем като няма мнозинство в парламента, което да му ратифицира споразумението?
Защо този "таен заем" ми намирисва на врътката на Милен Велчев?

Преводът на този вид инструмент поражда известно двусмислие. От една страна Schuldschein е облигация за покриване на дълг или менителница, а от друга -darlehen е заем; заемам. Така трябва буквално да се превежда като "заемна облигация за покриване на дълг". Това обаче не звучи коректно и по-правилно е действително да бъде "(заемна) разписка за дълг" или както е посочено в статията "разписка, удостоверяваща издаден/поет дълг".
На някои места в интернет се споменава, че суми над 200 млн. евро са рядкост. Към този механизъм прибягват големи корпорации, но при тях процедурите по усвояване са по-гъвкави в сравнение с държавни структури.
Освен това правителството само ще засили спекулациите, прибягвайки до такъв инструмент, тъй като, до колкото разбирам, той позволява сделката да стане и без публично да се обявят параметрите й. При това като отчетем, че още не ясно за какво ще се харчи дългът, един такъв инструмент напълно ще делегитимира целите, за които трябва да послужи.
Статията посочва решение, което може да послужи като "пожарен изход" за изпадналото в затруднение правителство, поради липса на стабилно мнозинство и време.
Остава обаче отворен въпросът за това какво ще се финансира всъщност и дали няма да се наложи догодина отново да се прибегне до този инструмент или тогава условията ще позволяват използването на по-популярни заемни процедури.

Ръководителят на мисията на МВФ за България Мишел Шанън обяви, че няма риск за фискалната стабилност у нас при нов заем, планиран от правителството.
"Разбираме, че прогнозата за размера на дефицита в бюджета са малко по-високи отпреди, но дефицитът все още спазва изискванията на българския закон и правилата на Европейския съюз. Уведомени сме, че източниците, от които ще се поема дълга, са разнообразени, което е добре", посочи той пред БНР.

http://bnr.bg/sites/horizont/Economics/Bulgaria/Pages/1210%20MVF.aspx

Инструмент или нож с две остриета?!!? Възможно ли е в даден момент (повратна точка) този нов инструмент(както други подобни на фрактален принцип) за кредитиране да се насити с целевата си група, след което да настъпи хиперинфлация в еврозоната например??? Вследствие на което външните дългове на определени държави(вкл. корпорации) да намалеят драстично, но в същото време други, които са кредитирани по Schuldschein, като България да получат твърди(актуализирани) задължения. Като капак да сме зависими през цялото време от новите обстоятелства, на новия финансов инструмент за кредитиране(а защо не инструмент за натиск и лобизъм), забулен в тайнство от широката общественост, която е особено чувствителна към истината(в случай, че има достъп). Не разбирам и защо кредитът е в размер на 1 млрд., а не 1.675 млрд. например, може би разковничето е в кръглото число с което се борави по-лесно, отколкото в разчети, мотивирани становища, експертни консултации, и препоръки. Ето тук тънката линия между причина и следствие се размива, което навежда на мисълта, че ако се взима кредит без да се обявяват ясните условия по него, то има вероятност(макар и нищожна) той да бъде похарчен по същия начин. По този алгоритъм има вероятност кредита да не достигне и да се наложи неговото рефинансиране. Благодаря за добрата статия, защото в нея откривам експертните отговори и вариации, които търся очаквам развитието.

До коментар [#5] от "emil_zhekov":

Въпросният кредит е 360 млн. евро. 1 млрд. беше увеличението на лимита за новопоетия дълг през годината. 300 млн. вече бяха пласирани на вътрешен пазар с 1-годнишна сконтова емисия. Остават 700 млн. лева или малко под 360 млн. евро.
Колкото до спекулациите, че на вътрешен пазар 10 годишната книга е на доходност около 3.75. Да, така е, но ако се излеят още 700 млн. лева в 10 годишния сегмент, доходността определено няма да 3.75. Банките имат ликвидност, но интересът им е в краткия до средносрочен сегмент. В този случай обаче, ще се струпват много плащания в следващите 2-3 години, което пак е проблем.

Нашите хора бързат да вземат парите още сега, защото в началото на декември е последното заседание на ФЕД-а под ръководството на Бернаке. На него янките ще вземат решение за поетапното вдигане на лихвените равнища, за да си набавят липсващите им пари. Догодина вече емитирането на дълг ще стане много скъп и рисков инструмент!

Няма нищо лошо в такъв заем, само че първо трябва да се промени доста от българското законодателство, защото поемането на такъв дълг от министъра на финансите е противоправно занимание, което в момента влече след себе си и наказателна отговорност.