Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 окт 2013, 15:51, 1278 прочитания

Помощ, дефлация!

Когато очакват цените да падат, потребителите и фирмите могат да се ориентират към повече ликвидност и фиксиран доход

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато преди пет години Федералният резерв на САЩ започна активно да печата долари, за да потуши финансовата криза, се появиха притеснения, че това ще доведе до инфлация. Те не се оправдаха главно защото парите се насочиха към банките, но оттам не продължиха към реалната икономика, а потекоха към финансовите пазари, стоковите пазари и предлагащите далеч по-добра доходност развиващи се пазари.  

Така вместо очакваното покачване на цените на места се наблюдава точно обратното явление - дефлация. Повод за успокоение и притъпяване на бдителността обаче няма, защото икономическата история учи, че дефлацията може да бъде не по-малко разрушителна от инфлацията, особено ако се задържи за по-дълго време и ускори темпа си на нарастване. 

Дефлационният натиск се появи като следствие на финансовата криза, която попари икономическия растеж, остави без работа милиони хора по света, отслаби покупателната способност на потребителите и сви продажбите на компаниите. За да оцеляват, те бяха принудени да свалят цените на стоките и услугите си, а по-малкото приходи за бизнеса са предпоставка за отлагане на инвестициите му и за изпадане в състояние на застой. 


Тази тенденция не подмина и малката, отворена българска икономика, която след шест месеца на плавно понижение на цените през август отчете дефлация и на годишна база за пръв път от ноември 2009 година насам. За да се стигне дотук, основна роля изигра оказаният регулационен натиск върху цените на тока, парното и природния газ. Той пък дойде в отговор на февруарските протести срещу непосилно високите цени на енергоносителите в най-бедната държава от Европейския съюз. 

Икономисти прогнозират, че тенденцията на понижаващи се цени ще се запази и в следващите месеци, тъй като няма предпоставки за някакви по-съществени положителни промени нито в българската, нито в световната икономика. В по-дългосрочен план се очаква постепенно завръщане на инфлацията главно заради действията на централните банки, които активно печатат пари. Дотогава обаче призракът на дефлацията ще продължава да броди по света и у нас, а за да не е фатален сблъсъкът с него, икономическата теория и практика дават надеждни рецепти за маневриране. 

Парите в брой са за предпочитане



За разлика от периодите, в които има инфлация и е препоръчително парите да бъдат инвестирани, за да носят доходност, при дефлация съветът е точно обратният. Ако парите са блокирани в активи, чиито цени се понижават, на първо място притежателят им ще срещне затруднение да ги изтегли, когато му трябват. Дори и да успее да го направи, той вече ще е отчел загуба от инвестицията си, защото ще получи по-малко, отколкото е вложил. Освен това, ако не разполага с парите си на момента, той би пропуснал да се възползва от атрактивни възможности за покупки на активи, които го интересуват, когато цените достигнат до чаканото от него равнище. 

Икономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch обръща внимание, че е добре да се държи кеш и поради още една причина: в ситуация на нестабилност на цените обикновено кредитът е по-трудно достъпен. "Потребителят е много по-уязвим при шокове, затова дори от гледна точка на съхранение на някаква стабилност е добре да се държат ликвидни активи. Дори и да не се печели от тях, те са буфер за финансиране на спешни разходи", обяснява специалистът.

 

А това важи с не по-малка сила и за малкия бизнес, за който достъпът до оборотно финансиране става по-труден и често изисква обезпечения. А същевременно ликвидността често се влошава заради забавени плащания от клиенти и нуждата да се авансират доставчици.

Погасяване на заемите

Изплащането на задълженията, ако може дори предсрочно, също се смята за добра стратегия при дефлация. Логиката на това поведение е, че отлагайки плащанията, длъжникът ще ги погасява с по-скъп за него ресурс. Освен това в условие на падащи цени поевтиняват и обезпеченията по кредитите. Така в случай че заемът стане предсрочно изискуем и се стигне до продажба на обезпечението, приходите от него не стигат за покриване на задоволителна част от сумата по кредита. В резултат задълженото лице остава с големи дългове. Отделно при дефлация доходите замръзват, а това допълнително затруднява обслужването на задълженията. Няма и сигурност, че ако загуби работата си, длъжникът лесно ще намери друга, тъй като при дефлация безработицата обикновено расте.  

По същия начин стои въпросът със заемите и при фирмите. "Когато пазарът не работи и имаш текущи дългове, не можеш да си позволиш да поемаш нови, при условие че имаш затруднение в обслужването на старите", анализира Иван Стойков от финансовия портал "Моите пари". По думите му още по-опасно е навлизането в кредитната спирала, при която с един дълг се погасява друг, като всеки нов дълг е по-голям от предния, за да може да го покрие. "Новите дългове биха утежнили допълнително ситуацията на дадената фирма, защото, когато тя формира дългове по-бързо, отколкото реализира приходи, това със сигурност ще й донесе негативи, загуби, а доста често и фалити." В този смисъл поемането на заеми по време на дефлация само отлага фалита и е временна алтернатива за фирмите. 

По-добре наемател, отколкото собственик

От масова психоза по изчакване на следващите по-ниски цени дефлацията може да доведе и до еуфория, при която потребителите се  изкушават към по-големи покупки, например на недвижими имоти. Но ако има предпоставки тази тенденция на спад на пазара да продължи, е по-добре да се изчака, съветват икономистите. Все пак неминуемо се достига до момент, в който потребителите стават по-смели, което стабилизира ценовите равнища. Имотът обаче е скъпа инвестиция и купувачът трябва внимателно да преценява дали моментът, който е избрал, не е просто точка по кривата, продължаваща стръмно надолу.  

Освен това, ако покупката на имот е била продиктувана от желание той да се препродаде след време на по-висока цена, при дефлация стратегията няма как да проработи. По-добре е да се купува с цел отдаване под наем, тъй като това подсигурява текущ доход напред във времето и е по-малко вероятно да донесе капиталова печалба при бъдеща препродажба. 

Инвестиции в книжа, носещи дивидент или купонно плащане

Покупката на първокачествени ценни книжа, акции или облигации, които носят гарантиран доход под формата дивидент или купонно плащане, се възприема като умна стратегия сред инвеститорите. В ситуация, при която стойността на парите расте във времето, подсигурените по този начин парични постъпления са добре дошли. Иван Стайков от "Моите пари" обръща внимание, че макар някои акции традиционно да носят дивидент, това не означава, че инвеститорите следва да се насочват безрезервно към тях. "По принцип всички акции дават право на дивидент, но дали това право ще бъде дадено от общото събрание на акционерите, е отделна тема", коментира той. В ситуация, в която компаниите са затруднени заради по-малките продажби и ниските цени, на които предлагат продукцията си, за тях е по-трудно да вземат решение за разпределяне на печалбата, още повече е под въпрос дали ще са способни да реализират такава. 

Обвързването с даден инструмент за дълго време само заради фиксираната доходност, която носи, може да се окаже и неизгодна стратегия, предупреждава икономистът Лъчезар Богданов. Той съзира инфлационен потенциал в глобалната икономика в дългосрочен план заради централните банки, които в опит да помогнат на икономиката изливат ликвидност под формата на новосъздадени пари. Според Богданов е по-добре да се търсят инвестиции в дружества, които исторически са показали, че са печеливши както в инфлационна, така и в дефлационна среда. Подобна възможност предлагат и някои суровини. Най-добре е обаче инвеститорът да разполага с добре диверсифициран портфейл, а не да залага прекомерно големи експозиции към даден тип инструменти само заради временната ситуация на пазара. 

Изброените дотук стратегии при понижаващи се цени не изчерпват всички възможности за маневри, които могат да бъдат предприети за избягване на негативните ефекти от дефлацията. Те задават основните посоки за действие, към които играчите да се придържат, докато ситуацията на пазара започне да се нормализира. Това неминуемо се случва, защото търсенето и предлагането рано или късно намират пресечна точка, а и има стоки и услуги, чието потребление няма как съвсем да спре. 

Отделен е въпросът, че има и други фактори освен цената, които карат потребителите да пристъпват към покупки. Емблематичен пример за това е случващото се с технологичната компания Apple: всеки път когато тя представи на пазара нов модел телефон, продажбите в първите дни са рекордни. Това се случва, въпреки че клиентите са наясно, че ако изчакат месец или два, ще могат да придобият новия модел телефон на по-ниска цена. Тоест освен от рационалната логика пазарът е движен и от други сили, които трябва да се имат предвид, когато се цели избягване на нежеланите последствия от естествените явления в икономиката, каквито са по-познатата инфлация и по-екзотичната дефлация. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Инвестбанк" АД преизпълни предсрочно мерките по капиталовия си план "Инвестбанк" АД преизпълни предсрочно мерките по капиталовия си план

Балансовите активи на банката към първо тримесечие на 2020 г. възлизат на 1,917 млрд. лева

5 апр 2020, 1136 прочитания

БНБ даде на банките пет работни дни да предложат кредитен мораториум БНБ даде на банките пет работни дни да предложат кредитен мораториум

Секторът има готовност бързо да каже за какви видове кредити ще важи и за какъв срок ще могат да се отложат плащанията

3 апр 2020, 4015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Испанските банки може да имат нужда от ново подсилване на капитала

Възможно е финансовите институции да бъдат принудени да увеличат провизиите по рефинансирани заеми

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10