Проблемът с бързите кредити става все по-видим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемът с бързите кредити става все по-видим

Проблемът с бързите кредити става все по-видим

Секторът не е регулиран, но прокуратурата насочи проверката си към БНБ и КЗП

Валентина Илиева
15017 прочитания

119 жалби са подадени в КЗП по Закона за потребителския кредит от началото на годината до момента.

Бързите и често много скъпи заеми събудиха вниманието на управляващите. Първо депутати заговориха за затягане на регулациите на небанковите финансови институции, сред които е и слагане на таван на лихвите по малките потребителски кредити, а вчера прокуратурата образува проверка в сектора. Тя обаче не е в конкретни фирми, а в БНБ и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Прокуратурата ще проверява как двата регулатора защитават клиентите, които ползват т.нар. бързи кредити.

Поводът за проверката е излъчен репортаж по "Нова телевизия", в който се разказва за фирма за бързи кредити, която продължава да плаши клиент със съд и саморазправа, въпреки че той е погасил задълженията си към нея.

Тези скъпи, скъпи заеми

От КЗП не крият, че жалбите за подобни случаи зачестяват. Най-често става въпрос за скрита информация, която първоначално не е била представена - изискват се допълнителни такси за обслужване на кредита, които се оказват несъразмерно високи (виж карето) Практиката, която също се упражнява, е да не се предоставя копие от договора на теглещите заема. В много случаи дори и след изпълнително дело от някои фирми продължават да търсят клиентите си. При конкретния случай в репортажа, заради който прокуратурата започва проверката, също има начислена неустойка в размер на 50% от размера на заема плюс разноски за арбитражен съд, за съдия-изпълнител. Именно този тип такси и неустойки формират големи размери за връщане. Естествено високите такси не са характерни за 100% от фирмите на пазара.

Проверката на Върховната касационна прокуратура обаче е насочена не към конкретни фирма, а срещу два от органите, които по закон имат малки права за контрол в този сектор. От БНБ казаха за "Капитал Daily", че са получили писмо от прокуратурата, като информацията ще бъде предоставена в дадения срок. В сряда в ранния следобед в КЗП не беше постъпило нищо от прокуратурата.

Пазарът на бързи кредити е голям - по данни на БНБ към края на полугодието обемът на отпуснатите бързи кредити възлиза на 1.993 млрд. лв., което е 2.38% ръст на годишна база. Годишното оскъпяване на заемите варира в широки граници - от 40-50% до трицифрени числа. На пазара работят големи чуждестранни и местни финансови дружества с традиции. Има обаче и много малки компании с местни капитали, които търсят законовите вратички, за да намерят начин за бърза и висока доходност.

Лек режим

БНБ обаче не регулира фирмите за бързи кредити, тъй като според законовите изисквания те подлежат само на регистрация в централната банка. Това означава, че ако едно дружество отговаря на изискванията за регистрация, тя не би могла да откаже такава. За да бъдат регистрирани, този тип компании трябва да имат определен минимален внесен капитал - 250 000 лв., акционерите и лицата в управителните органи трябва да отговарят на определени изисквания за квалификация, професионален опит и репутация. Представят се и финансови отчети – баланси, отчети за доходите, доклади на одиторите (когато има такива) за последните две години дейност на юридическо лице, което ще е акционер, декларация за произхода на средствата, с които са придобити акциите/дяловете в капитала, и други. При отчитането на дейност раздаващите кредити са задължени само да предоставят финансовите си отчети на тримесечна база в БНБ за нуждите на статистиката. Тоест контрол по закон липсва.

Само констатация

Подобно е положението и с КЗП - възможностите й според Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит (ЗПК) са ограничени. "Комисията може да извършва проверки, да констатира, да дава препоръки, както и да завежда колективни искове. Но при заведен колективен иск комисията няма право да претендира за вреди - т.е. за обезщетяване на потребителя. Това той може да направи, като заведе самостоятелно иск или чрез сдружение на потребители например", обясни Илияна Цолова, директор "Правни дейности" в КЗП.

Има и случаи, при които дори вече е минало изпълнително дело за събиране на вземането, след което потребителят се оплаква в комисията, а в тези случаи тя няма никакви правомощия. КЗП може да провери общите условия, клаузи в договори и пр., но ако има спор между двете страни за задължения, комисията не може да се намеси, като потребителят може да се обърне към съда или към помирителна комисия (доброволен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове - бел. ред.), обясни Цолова. По думите й обаче ефективността на помирителните комисии не е много голяма, тъй като самите страни не предпочитат по този начин да разрешават споровете си. Освен това заемите, които са в размер, по-малък от 400 лв., не влизат в обхвата на ЗПК, което означава, че комисията не би могла да прилага разпоредбите му.

Към всичко това се прибавя и фактът, че няма съдебна практика, на която да се позове комисията при конкретни случаи. Ситуацията е нова и за нас, и за съда, посочи още Илияна Цолова. Към момента КЗП е завела няколко колективни иска срещу дружества, отпускащи т. нар. бързи кредити, но все още не им е даден ход. Исковете са във връзка с клаузи, които комисията е определила като неравноправни, но съответните дружества не са приели това и не са ги отстранили.

Или, с други думи, секторът е пълен с проблеми, като те не са в регулаторите, а в липсата на правила и пълна информация за предлаганите бързи заеми.

Как 3000 = 17 000 за три години

Най-честите оплаквания в КЗП от потребители на бързи кредити са свързани с размера на сумата, който трябва да платят обикновено след като вече са изпаднали в просрочие. В тези случаи обаче комисията няма правомощия. Може само да обяви дадени клаузи за неравноправни. За да отпадне обаче действието на една такава калуза, тя трябва да бъде обявена от съда за нищожна. Едва след това потребителят може да се позове на нищожността на клаузата и финансовият спор да се решава отново по съдебен път.

Подобен е случаят в КЗП с потребител, изтеглил през 2010 г. заем от 3000 лв. По него е платена само една вноска, след което се изпада в просрочие. След три години - 2013 г., потребителят се оказал с дълг от 17 000 лв. Това, което в случая комисията може да направи, е да обяви клаузата за неустойката, че е с прекомерен размер и че е неравностойна. В конкретния случай тази неустойка е определена на 50% от сумата на заема, като отделно на клиента са начислени различни такси, наказателна лихва за просрочие, разходи за събиране на вземането и пр., чийто общ сбор за три години е 17 000 лв.

Друг тип клаузи, които са неравноправни, са например, че при спор между двете страни само арбитър може да разглежда спора, а потребителят се лишава от възможността да търси правата си по съдебен ред. Има и случаи, при които една клауза в общите условия е обявена за неравноправна, но тя присъства и в договора за кредит, като той обаче се тълкува като договаряне между две страни. В такава ситуация може да се прилага законовото изискване за отстраняване на неравноправни клаузи, ако договорите се приемат за типови. По данни на КЗП от началото на годината до момента са подадени 119 жалби по ЗПК. За същия период на миналата година броят им е бил 100.

Най-често жалбите са за скрита информация, допълнителни такси и неустойки, непредоставяне на копие от договора
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
119 жалби са подадени в КЗП по Закона за потребителския кредит от началото на годината до момента.

Бързите и често много скъпи заеми събудиха вниманието на управляващите. Първо депутати заговориха за затягане на регулациите на небанковите финансови институции, сред които е и слагане на таван на лихвите по малките потребителски кредити, а вчера прокуратурата образува проверка в сектора. Тя обаче не е в конкретни фирми, а в БНБ и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Прокуратурата ще проверява как двата регулатора защитават клиентите, които ползват т.нар. бързи кредити.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    keepwalking avatar :-|
    keepwalking

    Аз работих в дилърски магазин към мобилен оператор и там работихме с два от така наречените кредитори,които отпускат бързи кредити...
    Едното беше кредисимо ,другото вива кредит...
    Кредисимото се търпеше ,защото имаше кредисимо пенсионер, или кредисимо до заплата......като кредисимо до заплата нямаше лихва ако върнеш заема за седмица или за 10 дена мисля ,че беше
    Докато това вивакредит или трябва да си идиот да го теглиш или да е на живот и смърт ситуацията...
    Теглиш 1000 лв и за 9 месеца трябва да върнеш 1900лв....
    Теглиш 1500 лв за 1 година трябва да върнеш 3000лв
    И ако искаш да погасиш заема предсрочно трябва да пишеш молби,и те да ти ги преизчисляват ........така ,че ако ти трябва такова нещо,просто казваш на служителите да ти дадат табличката на която пише колко пари ше трябва да върнеш накрая

  • 2
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart
  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Тези фирми сериозно изнудват хората и е време някой да ги проконтролира. Нахални и нагли са и се опитват всичко да решават със заплахи.

  • 4
    mitkovasilev avatar :-|
    Митко Василев

    Добро утро, драги зрители. Важното е, че има проблем, фиксиран е, има нетърпимост към него и вероятно въпроса ще бъде решен. От това, което чуваме и виждаме от медиите, ще е малко, ако някои от тези кредитори бъдат пратени в командировка до Северна Корея - без право на кореспонденция.

  • 5
    sinnerinc avatar :-|
    sinnerinc

    Трябва ли да се плаща - има проблем - да се регулира, да се прати в КНДР. "Га яде баницат ни рива" - теглил 3 000, не плащал нищо 4 години и после се оплакал - не става - някой трябва да плати сметката.

    Иначе, факт - за да ползваш подобен кредит трябва да си пълен идиот.

  • 6
    DEDOVIA avatar :-|
    DEDOVIA

    Нещата не са черно и бяло, стоят по малко по сложен начин. Лихвите са високи, ок. Ами я се поразровете из нета и вижте в Англия колко са! Кусури има и в двете страни, я погледнете внимателно кои се оплакват, платил една вноска и след три години какво става.От друга страна наистина много компании, да не кажа болшинството меко казано шикалкавят с наказателните лихви. Но проблема е съвсем на друго място. Просто една компания от запада, дето толкова се прекланяте пред него, и която е в сверата на бързите кредити от повече от 40 години( когато не сме и чували за такива) си плаща да и се разчисти пътя и когато с помоща на тарикати дето вземат и казват нагло:' Аз нямам нищо и кво ще ми направите?" и ходят да се жалват се настани, е тогава ще изпищите истински.

  • 7
    jonson avatar :-|
    jonson

    Фирмите за бързи кредити са да хванеш единия и да удариш другия, но много трябва да се внимава с какви критерии се подхожда към тях. Това популистко схващане "печелят много, значи анатема" е изключително опасно. Мярката на печалбата не може да бъде критерий за това дали една сделка е почтена, иначе по тази логика ще трябва да забраним твърде много сделки - като почнете от чипса, минете през луксозните кремове по 100 кинта за 10 мл и свършите примерно със спортните автомобили. А, пропуснах мастилата за инкджет принтери.

    Общо взето, трябва да се преследват заблуждаващи търговски практики, тероризиращи колекторски изпълнения, но никой няма право на контрол върху условия по сделки. Позволим ли това на управляващите, комунизмът е близо.

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    Така де, така!
    Даваш 1000 лева и след 10 месеца ги удвояваш от закъсали хора.
    А ако вкараш 100 милиона от вън през някоя офшорка например, или взимаш да препереш едни пари, след година прибираш (отчиташ) около 50 милиона повече!
    И тръбиш, че инвестираш в България, от която си взел (изнесъл) 50% печалба за година!

    Има и за съдия-изпълнители, и за съдии, и за прокурори, и за мутри, и за политици, и за следователи,..., и за законотворци...

    Пей сърце инвеститорско!

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#7] от "jonson":

    "...Позволим ли това на управляващите, комунизмът е близо."

    Приятел, ти плашиш удавника с дъжд (това за народа) и кучето - с кокал (това за мародерите на власт и депутатините, магистратите и политиците...). :)

  • 10
    iim24316056 avatar :-@
    Милев

    Да споделя и своя опит. Преди година (все още студент) ми се наложи да намеря сума от 1500лв за да мога да започна стаж. Тогава работех и бях осигуряван на минимална работна заплата. Исках да върна парите за 6 месеца, но от съответната крединта институция ми казаха, че за "частично декларирание ми доход" трябва да го разсроча на 18 месеца, като сумата която трябваше да върна изведнъж набъбна до 5300 (или 5500 - не помня точното число). Разбира се това беше без таксите за вноските и един бог знае какви други комисионни. Накратко - тяхната **** крадлива!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK