Жан Марк Петершмит: Искаме да подкрепяме повече качествени и растящи български компании
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жан Марк Петершмит: Искаме да подкрепяме повече качествени и растящи български компании

Жан Марк Петершмит: Искаме да подкрепяме повече качествени и растящи български компании

Управляващият директор на ЕБВР за Централна и Югоизточна Европа пред "Капитал Daily"

2391 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Преди две седмици Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подписа споразумение с българската месопреработвателна компания "Бони холдинг", с което да финансира разрастването й. Във връзка с новите сделки на банката в България, текущата й работа у нас и бъдещите и планове за финансиране на местни бизнеси и институции разговаряме с управляващият директор за региона Жан Марк Петершмит. Петершмит е от Франция и работи в ЕБВР от 1992 г.  Изучавал е агроинженерство в Париж. Има и MBA от INSEAD.

Кои са последните сделки, по които ЕБВР работи в момента в България?

Радвам се да съм отново в България, особено когато се отнася до приключването на сделки с добри български компании. Последната ни транзакция е с месопреработвателното предприятие "Бони". Вече сме работили с компанията и се радваме да подпишем отново споразумение с тях за ново дългово финансиране от 10.5 млн. евро. Парите ще се използват за разрастване на бизнеса на "Бони". Това споразумение е добър пример за това какво искаме да правим повече в България - а то е да подкрепяме качествени български компании, които растат и искат да разширят бизнеса си. 

До края на годината ще приключим още няколко сделки. Една част от тях са с общини, а друга включват допълнително финансиране за фонд ФЛАГ – финансовият механизъм за по-малките общини. Като цяло очаквам за 2013 г. банката да осигури финансиране от 200 млн. евро за страната, а надяваме се и малко повече. Всъщност, ако погледнем назад във времето, от началото на кризата досега ЕБВР е отделила 1.25 млрд. евро за България. Искаме да запазим това темпо и в бъдеще.

Тези 200 млн. евро са всъщност колкото банката осигури през 2012 г. Смятате ли да увеличите ресурса за България през 2014 г., или това е капацитет, който ще запазите?

Нямаме ограничение на капацитета за страната. Ръководим се изцяло от търсенето. Много сме доволни от работата на екипа в София, който е непрекъснато в търсене на нови проекти. В крайна сметка се ръководим от търсенето. Можем да предлагаме различни механизми за финансиране на компаниите, на банките, на общините и държавните институции, но това, от което се нуждаем, са конкретни проекти от клиентите.

Споменахте, че търсите качествени и растящи български компании, на които да помогнете. Как оценявате търсенето на корпоративния сектор както на дългово, така и на капиталово финансиране? И, разбира се, какво е качеството?

Наблюдаваме различни тенденции. От една страна, има търсене от големи компании с чуждестранна собственост - пример за което е сделката ни с металургичната "София мед", част от гръцката Halcor Group. Финансирахме и добивната "Дънди". "Бони" е добър пример за сделка в агросектора. Освен това финансирахме една малка компания "Биомашин", която произвежда оборудване за хранително-вкусовата индустрия и агросектора. Това са все примери за чужди или местни, големи или малки компании, които можем да подкрепим с кредит или капитал, често в партньорство с други институции.

И все пак можем ли да кажем, че търсенето на ресурс за разширяване на бизнеса се е активизирало?

Ни бих казал, че търсенето се е активизирало по няколко причини. От една страна, средата в глобален мащаб все още е слаба. Европа не расте бързо, ако можем да кажем, че въобще расте. А държавите от Югоизточна Европа имат нужда този двигател да заработи отново, за да започнат техните икономики да нарастват. По-скоро виждаме, че отделни компании се развиват и търсят начини да увеличат капацитета си. Виждаме и компании с много добри бизнес модели, но и които се нуждаят от преструктуриране заради кризата и заради начина, по който са се финансирали досега. Ако решат да се преструктурират, а ние можем да помогнем в този аспект, тези компании ще могат отново да растат и ще имат достъп до финансиране. Така че тези две явления са основните, които наблюдаваме.

Върху какво ще се фокусирате през следващата година като типове проекти? Последните години активно финансирате бизнес разрастване на корпоративния сектор, енергийна ефективност и общински проекти. Какво да очакваме в бъдеще?

Вие споменахте трите основни области, върху които акцентираме. Едната е корпоративният сектор. Ще акцентираме повече върху местния корпоративен сектор, тъй като все още има какво да се желае по отношение на преките чуждестранни инвестиции и увеличаването им. Втората важна област за нас е намирането на различни канали да подкрепим малкия и средния бизнес. В това отношение разчитаме много на партньорството си с местните финансови институции за дългово финансиране - било то чрез заеми през банките или чрез лизинг през лизинговите дружества.

Що се отнася за капиталово финансиране, правим го чрез инвестиционни фондове или чрез мецанин фондове. В момента сме на път да приключим един мецанин фонд, който ще предлага хибриден финансов продукт между дълг и капитал за малкия и средния бизнес. До момента мецанин финансирането е рядко срещано в България и затова заедно с Европейския инвестиционен фонд решихме да помогнем за създаването на подобен фонд в страната.

Третата важна за нас област е инфраструктурата и особено енергийната. Тук важен приоритет за нас е работата ни с общините и тяхната инфраструктура. Миналата година имахме проект с Бургас, а тази година се надяваме да приключим проекти с Варна и Пловдив. Фонд ФЛАГ също е важен за нас. Сферите, върху които акцентираме, са водни проекти, рехабилитация на пътища, градски транспорт и въобще проекти, които са важни за хората.

В енергийния сектор нашият акцент ще продължава да бъде енергийната ефективност. Ще продължаваме да работим активно и с бизнеса, и с домакинствата, а защо не и с общините за подобряването на енергийната ефективност на публичните сгради. Крайната ни цел е да инвестираме в спестяването на енергия и това е половината от енергийното уравнение. Другата половина е производството и дистрибуцията на енергия и ние продължаваме да подкрепяме и тази област. Според нас енергийният сектор като цяло има нужда от сериозно стратегическо преосмисляне. Знаем, че това е на дневен план в момента. Важно е да се помисли внимателно както за структурата на сектора, така и за регулативната среда, в която той ще се развива, и, разбира се, за финансовото здраве на ключовите играчи в сектора. Така например НЕК има нужда да се рекапитализира. Продължава и дебатът какъв да е правилният енергиен микс по отношение на възобновяемата енергия. Ние бяхме активни в тази област, но вече не ни е приоритет.

Като споменахте НЕК и нуждата от преосмисляне на структурата на енергийния сектор, какво ще препоръча по-конкретно ЕБВР в тази област?

Не искам да давам рецепти, но ние определено сме насреща – бихме се включили и в дебата, и в евентуалното решение. Не сме единствените с опит в тази сфера, но все пак има с какво да допринесем. Според нас обаче правителството трябва да реши стратегически накъде ще поведе сектора оттук нататък.

Доколко политическото напрежение в страна е притеснително за институции като ЕБВР?

Според нас важният въпрос в случая е доколко в България все още има среда, която е стабилна, разумно управлявана и позволяваща на инвеститорите да планират. Трябва да призная, че през последните години  без значение на това кой е на власт, България имаше такава среда. Дори донякъде средата тук беше по-добра в сравнение с други държави, където оперира ЕБВР. Така например досега фискалният дефицит беше управляван разумно, а банковият сектор остана стабилен. Проблемът днес е как да се възстанови икономическият растеж в среда, в която той е силно потиснат както на глобално, така и на европейско ниво. Тук се крие истинското предизвикателство и то изисква решаването на няколко въпроса – как премахвате различните пречки пред новите инвестиции; как улеснявате живота на инвеститорите; как се брандирате като истинска пробизнес настроена страна и как се позиционирате за изключително оскъдните чужди инвестиции, които биха дошли в страната. Според нас именно тези въпроси трябва да са в дневния ред не само на българското правителство, но и на всички правителства в региона.

Изглежда ли България пробизнес настроена страна в момента, ако вземем за пример данъка за възобновяемата енергия, който НЕК предлага?

Винаги има какво повече да се желае в това отношение както в България, така и в региона.

Споменахте, че работите върху създаването на мецанин фонд за България. Това е проект, който вече доста време се подготвя с финансиране по JEREMIE. Какво му пречи да бъде финализиран?

Според нас ще има, защото самата схема работа на този принцип – грантовете са до 50% от проекта, останалите 50% трябва да са или собствен ресурс, или заемен. До момента работим с девет банки и сме подписали споразумения с тях за финансиране от общо 70 млн. евро. Ако има търсене, можем да предоставим още толкова. За момента очакваме да се реализират 70 млн. евро, а останалите 70-80 млн. по схемата да са от собствения ресурс на бизнеса. Според нас като цяло схемата ще се реализира при 150 млн. евро усвоени грантове, 70 млн. евро заеми и 80 млн. евро собствен ресурс. Това според нас е обичайно и показва, че бизнесът има повече наличен ресурс, отколкото сме очаквали преди година, когато структурирахме схемата.

Преди две седмици Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подписа споразумение с българската месопреработвателна компания "Бони холдинг", с което да финансира разрастването й. Във връзка с новите сделки на банката в България, текущата й работа у нас и бъдещите и планове за финансиране на местни бизнеси и институции разговаряме с управляващият директор за региона Жан Марк Петершмит. Петершмит е от Франция и работи в ЕБВР от 1992 г.  Изучавал е агроинженерство в Париж. Има и MBA от INSEAD.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK