Проверките на централната банка ще обхващат експозициите както към държави и институции, така и към корпоративния и потребителския сектор. ЕЦБ ще изследва банковата и търговската дейност на институциите, както и експозициите извън счетоводните баланси като кредитните деривати. В проверката ще бъдат включени и експозициите към кредитополучатели извън еврозоната.

Сред банките, обхванати от ревизията, ще има 24 германски, 16 испански, 15 италиански, 13 френски, 7 холандски, 5 ирландски и по 4 гръцки, кипърски и португалски. Проверката ще обхване и Латвия, която ще стане 18-ия член на валутния съюз през януари 2014 г.

При прегледа ще бъде използвани стандартизираните дефиниции за проблемни кредити, обявени от базирания в Лондон европейски банков регулатор в началото на седмицата. Според тях кредитите трябва да бъдат обявявани за необслужвани, след като вноските не са погасявани повече от 90 дни. "Проверката на активите е  важна стъпка напред за Европа и за бъдещето на икономиката на еврозоната, Очакваме това да заздрави доверието на частния сектор в стабилността на банките и в качеството на техните баланси", заявява президентът на ЕЦБ Марио Драги, цитиран от Reuters.

Ако ЕЦБ открие капиталови дупки, ще изисква от банките да предприемат необходимите мерки за справяне с недостига като рекапитализация. Бързината, с която проблемните институции прилагат изискванията, ще е част от финалната им оценка. "За да е успешно това упражнение, е жизнено важно финансовите механизми за защита да са на място. Капиталовите недостатъци трябва да бъдат преодолявани на първо място и предимно с частни източници на финансиране и само ако те не са достатъчни, да се прибягва до публични ресурси", заявяват от ЕЦБ.

От централната банка съобщиха още, че скоро ще започнат разговори с финансовите институции в централата във Франкфурт, а подробностите около предвидените стрес тестове ще бъдат оповестени на по-късен етап и ще бъдат координирани с банковия регулатор.

Икономическо възстановяван

През пролетта на тази година еврозоната успя да излезе от продължилата шест тримесечия рецесия, но възстановяването е бавно и неравномерно в отделните държави, а безработицата остава на рекордно високи нива. Важно условие за по-устойчиво възстановяване е банките да разширят кредитирането си към бизнеса и домакинствата, което от своя страна трябва да подкрепи инвестициите и наемането на нова работна ръка.

Въпреки рекордно ниския основен лихвен процент и предлаганото от ЕЦБ евтино финансиране на банковата система кредитирането на частния сектор в еврозоната продължава да се свива. Запазват се и различията между центъра и периферията на валутния съюз, като бизнесът в най-тежко ударените от рецесията южни членки се финансира на по-високи лихви в сравнение с конкурентите им в Германия.