Полската пенсионна контрареформа

Проектът за ограничаване на частните фондове може да уплаши инвеститорите и да развенчае имиджа на Варшава на "отличник"

До неотдавна премиерът Доналд Туск се хвалеше с най-високия растеж в ЕС, но с последните си действия вече плаши инвеститорите
До неотдавна премиерът Доналд Туск се хвалеше с най-високия растеж в ЕС, но с последните си действия вече плаши инвеститорите    ©  reuters
До неотдавна премиерът Доналд Туск се хвалеше с най-високия растеж в ЕС, но с последните си действия вече плаши инвеститорите
До неотдавна премиерът Доналд Туск се хвалеше с най-високия растеж в ЕС, но с последните си действия вече плаши инвеститорите    ©  reuters

Още от революционното време на "Солидарност" Полша винаги е считана за пионер сред страните от бившия социалистически блок. Тя е пример за успешни реформи в прехода към либерална икономика, като през годините действа последователно при отварянето на пазара си.  

Но с последното си решение полското дясноцентристко правителство сериозно разтревожи международните инвеститори и постави под съмнение бъдещите действия на премиера Доналд Туск. Под натиска на нарастващия дълг той прибягна до мярка, граничеща с национализация и представи законопроект, който частните пенсионни фондове да прехвърлят на правителството активите си в държавни ценни книжа, които после да бъдат занулени. По последни оценки това са около половината от общите им активи, или 35.2 млрд. евро. Това чисто счетоводно ще свие дълга, макар да оставя имплицитното задължение държавата да се погрижи за пенсиите на участниците във фондовете, така че цялата операция по-скоро наподобява разсрочване. По-страшното в случая е, че ако проектът се превърне в закон, това ще постави доста въпроси доколко е защитена частната собственост в страната, доколко това е конституционно и как ще се приеме в Брюксел. Както и какви ще са страничните ефекти върху инвеститорското доверие в Полша.

Един стълб и половина 

Създаденият през 1999 г. сегашен вариант на полската пенсионна система има два стълба, към които работещите правят задължителни вноски. Единият е националната осигурителна каса, а другият са частните фондове. В последните работещите внасяха по лични партиди 7.3% от възнагражденията си, като вноската намаля от 2011 г. на 2.8%. В момента в тях се осигуряват около 15.9 млн. поляци, или над 40% от населението. Основната логика при създаването беше, че по този начин поляците ще получат по-висок пенсионен доход, като същевременно намалят дефицита в системата. Всъщност според финансовото министерство се е получило точно обратното и разходите по управлението на частните фондове са достигнали 279.4 млрд. злоти (66.7 млрд. евро) в края на 2012 г., което е равно на 17.5% от БВП, или над 30% от държавния дълг.

Законопроектът всъщност изисква частните фондове да прехвърлят през следващия февруари 51.5% от стойността на портфейлите си към 3 септември 2013 г. Онези, които не успеят да изпълнят тази квота с ДЦК, ще бъдат принудени да доплащат с други активи (без акции): в брой или банкови депозити, общински облигации и др. Повечето от фондовете са собственост на големи чуждестранни групи като Allianz, ING, Generali и Aviva, а общите им активи достигат 68 млрд. евро. В бъдеще тези компании няма да имат право да инвестират в каквито и да било държавни книжа (не само полски), както и в гарантирани от държавата кредити, депозити и свързани инструменти. За сметка на това те ще могат да влагат парите на осигурените в "реалната икономика" - инфраструктурни облигации, както и в корпоративни и общински бондове. От следващия февруари фондовете ще бъдат задължени да инвестират минимум 75% от активите си в акции. Същевременно ще бъде вдигната досега съществуващата бариера от 5% за инвестиции в акции на външни борси.

"Да принудиш пенсионен фонд да инвестира такъв процент в акции ще увеличи значително риска и ще намали ползите за осигурените", заявиха от Полската камара на пенсионните фондове. Полските граждани вече няма да бъдат задължени да се осигуряват в частните фондове, а същевременно се налага и таван на вноските в тези организации от 2.92% от брутната им заплата. "При такъв сценарий се съмняваме, че много поляци ще предпочетат да останат във фондовете", заяви преди време пред Financial Times Михал Дибула, икономист то BNP Paribas. Една от най-драконовските мерки в законопроекта е забраната на фондовете да се рекламират по подобие на цигарените компании.

Счетоводният трик

След като изземе активите на фондовете, правителството ще анулира тези ДЦК, а в замяна обещава да компенсира и осигурява бъдещите пенсионери чрез държавната система. Чрез мерките Туск твърди, че ще намали държавния дълг с осем процентни пункта до около 47% от БВП, след като той заплашително приближаваше наложения от конституцията лимит от 60% от БВП.

Естествено, привържениците на свободния пазар не приеха добре новината. Критиците определиха действията на правителството като национализация от съветски тип. Бившият управител на централната банка Лешек Балцерович нарече промените "нечувана експроприация на полските пенсии, за да може да правителството да харчи преди изборите през 2015 г.". Самите фондове обжалват промените в Конституционния съд, а Полската камара на пенсионните фондове изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Жозе Барозу с молба да се намеси. "Полша предприе сериозна стъпка назад. Без съмнение нараснаха рисковете да се инвестира в страната", заяви пред New York Times Дейвд Макмилън, изпълнителен директор на Aviva Europe.

Не на последно място нарастват опасенията и за масова разпродажба на варшавската борса. Именно заради наложените през 1999 г. ограничения да инвестират основно на местния фондов пазар частните фондове държат акции за 111 млрд. злоти, или около 40% от свободно търгуваните акции на борсата. Заради участието на пенсионните фондове варшавската борса беше сред лидерите по първични публични предлагания в Европа през последните години. Най-големият тест за пазара ще е листването на две компании през следващите месеци - на железопътния товарен превозвач PKP Cargo и енергийната група Energa. Първоначално след обявяването на идеите за пенсионната реформа през септември основният индекс се понижи, но впоследствие възстанови позициите си вероятно заради надеждите проектът да отпадне. 

Непреклонния Туск

Правителството продължава да твърди, че законопроектът не е нищо повече от "счетоводна промяна", която няма да застраши по никакъв начин на осигурените. Според Адам Ясер, който е част от икономическия екип на Доналд Туск, кабинетът е в правото си да изземе активите на частните фондове, тъй като те са управлявали държавни пенсионни активи като част от държавната система, а правителството е поемало целия риск. "Това не е национализация. Просто хибридната система се оказа скъпа и неработеща за държавата и пречи на правителството да прави разходи в други сфери в трудно за икономиката време", заяви експертът в интервю.     

В същото време Туск не среща особени възражения към реформите си от страна на опозиционните партии. В "Право и справедливост" на бившия премиер Ярослав Качински никога не са били привърженици на частните пенсионни фондове, като самият Качински ги нарича - "една голяма измама". Лешек Милер, лидер на "Съюза на демократичната левица", пък вече нарича системата "дяволска схема".

Какво точно е дълг

Въпреки твърденията на правителството, че реформите в пенсионната система ще позволят намаляването на държавния дълг, много експерти поставят под съмнение подобни коментари. На хартия показателят дълг към БВП наистина ще се понижи, но всъщност Полша ще замени едно задължение (ДЦК) с друго в бъдещето (обещанията към пенсионерите). По тази причина агенция Fitch заяви, че ефектът от промените ще е "неутрален за дълга на страна". В същото време правителството заяви, че ще намали тавана на дълга, за да отрази ефекта от пенсионната реформа. Предвид влошаващата се демография обаче гаранцията, че държавата ще успява да осигури достоен пенсионен доход, не звучи много убедително.

Полската икономика е далеч по-стабилна от повечето в Европейския съюз. Но за някои анализатори пенсионните промени показват все по-задълбочаващата се тенденция в общността затъналите държави да използват активите на гражданите си за укрепването на финансовите си системи. Типичен пример е Унгария, която преди три години постави ултиматум на гражданите си да преместят влоговете си от частни пенсионни фондове в държавната осигурителна каса. Напоследък за всяка членка самото сравняване с Унгария е един вид стигма, и макар Полша да е в далеч по-добро състояние, действията й плашат инвеститорите и застрашават имиджа й на "отличник".