Оливер Рьогл пое поста главен изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България" от началото на август, като преди това е управлявал банки на групата в Русия и в Сърбия. Започва кариерата си в Raiffeisenbank International през 1991 г. През 2001 г. става член на управителния съвет на дъщерната банка на Raiffeisen в Сърбия, а от ноември 2005 г. поема поста главен изпълнителен директор. Роден е в Австрия. Завършил е Икономическия университет във Виена и е магистър по икономически и социални науки със специализация "Банки и финанси". Специализирал е в университета в Илинойс, САЩ. С него разговаряме за впечатленията му от пазара и банковия сектор в България, както и за актуалните въпроси за сектора и потребителите - лихви, обезпечения и законовите промени, които се готвят в тази област.

Какви са впечатленията ви от банковия пазар в България на този етап?

Картината като цяло е положителна. Банковият пазар в България е стабилен, добре капитализиран, с високо ниво на ликвидност и добър надзор от централната банка. БНБ провежда проактивен надзор, който има много положителен ефект. Бих искал да посоча като пример ситуацията със заемите в швейцарски франкове. Ограничението, което беше наложено в България за отпускането им преди години, имаше много добър ефект. Други страни тогава трябваше да последват този пример. Сега кредитополучателите там имат затруднения с изплащането поради поскъпването на швейцарския франк в годините на криза. Банковият пазар в България е и високо конкурентен. Тук има много банки, пазарът е малък, което води до силна конкуренция.

Влияние, разбира се, оказва и икономическото състояние на страната. Ниският растеж в Европа се отразява и върху икономиката на България, която също отбелязва нисък ръст. Това от своя страна предпоставя малкия потенциал за растеж на кредитирането. Компаниите ограничават инвестициите си, домакинствата – потреблението. Така, ниското търсене обуславя по-малкия потенциал за кредитиране. Друга характерна черта на банковия сектор в България е относително високият дял на необслужвани кредити - един от най-високите в региона. Секторът обаче е добре капитализиран, със стабилна капиталова база и нивото на необслужваните заеми не би могло да го дестабилизира.

В България кредитирането е силно свито вече пета година, като не показва признаци на подобрение. Как мислите, че би могла да се развие ситуацията в следващите месеци?

През следващите месеци не се очаква промяна на тенденциите. Според прогнозите на анализаторите от Raiffeisen Research растежът на БВП в България през следващата година ще бъде 2%. Те не са достатъчни, за да компенсират свиването на икономиката през последните години. За съжаление в общи линии подобна макроикономическа картина се наблюдава и в съседните страни от Югоизточна Европа и България не е изключение. В сравнение с други държави България стои по-добре. Макроикономическата ситуация тук е по-благоприятна, тъй като страната има по-добра фискална позиция и много ниско ниво на съотношението дълг към БВП, което е едно от най-ниските в Европа.

Има строга фискална дисциплина и нисък бюджетен дефицит. Това са предпоставки за стабилност и за привличане на инвеститори и са фактори, които може да се смятат за изключително позитивни. При турбуленциите на финансовите пазари по време на дълговата криза в Европа България остана сравнително стабилна именно заради ниското си ниво на държавен дълг. За разлика от страни като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и до известна степен Италия това е положителна характеристика за България.

Откъде ще дойде този растеж на БВП от 2%?

Тази оценка се базира на възстановяване на растежа в еврозоната, което ще доведе до увеличаване на износа на България за тези страни. Така износът ще бъде главният двигател на растежа в страната.

На този етап кое е основно предизвикателство за банките – ниското кредитиране, управлението на просрочените кредити в портфейлите или покриване на загуби от лоши кредити?

Необходимо е да се види подобрение както по отношение на качеството, така и на количеството на кредитите. От една страна, търсенето на кредити е ниско, както и нивото на инвестиции. Като цяло доверието в икономиката е ниско, поради което и корпоративните клиенти, и домакинствата не търсят заеми. От друга страна, нивото на необслужваните заеми е високо, което затруднява допълнително банките да реализират печалба, тъй като с генерираните доходи от кредитирането те покриват разходите си за този тип заеми.

Бихте ли очертали основните рискове за банките в България в момента?

Определено това е средата и условията, в които работят - няма достатъчно голям растеж, кредитирането е свито, търсенето е ниско и същевременно обемът на заемите, които не се изплащат, е значителен. Всичко това крие високо ниво на риск. Другият голям риск е правната среда.

Какви рискове произтичат от правната среда?

Не искам да навлизам в повече подробности по този въпрос.

Подготвят се промени в банковото законодателство, засягащи лихвите и практиката за едностранната им промяна, за такси и пр. Обосновката е по-добра защита на потребителите. Какви биха били ефектите от тези промени, ако сте запознат с тях?

Защитата на потребителите е важна. В много страни през последните години тя беше подобрена, тъй като в практиката съществуват и начини за злоупотреби спрямо потребителите. Такава е едностранната промяна на лихвените проценти от банки по време на срока на заема. Така се получава, че при подписване на договора лихвата е на едно ниво, а ввпоследствие то е различно, като в някои случаи е нараснало значително. Но това не е правилно. В България съм от два месеца и половина и според наблюденията ми нивото на защита на потребителите тук е доста високо и по-скоро злоупотребите са рядко явление.

Освен че защитата на потребителите е много важна, също толкова важна за банковия сектор е предвидимата среда, в която да работи. Когато се правят промени в законодателството, те трябва да засягат само бъдещите кредити, не и съществуващите.

В периода 2009-2011 г. беше практика банките у нас да променят едностранно лихвите по кредити на стари клиенти, увеличавайки ги. Има ли такава практика в Австрия или в Сърбия, където сте работили дълго, или в други страни, в които групата на Raiffeisen присъства?

Банките предлагат и плаващи, и фиксирани лихви, като видът им е указан в подписания с кредитополучателя договор. Фиксираните лихви са с ясен размер за определен период от време – пет, десет и пр. години. Плаващите лихви са формират на база на различни пазарни индекси като euribor, libor или други. В зависимост от движението на пазарния индекс размерът на плаващата лихва се променя – при покачване на пазарния индекс лихвата се увеличава и обратното. Естествено, случват се злоупотреби, но те трябва да бъдат променени в полза на потребителя. Ако например има банки, които са сключили договор за фиксирана лихва и я увеличат едностранно, разбира се, това трябва да бъде обект на съответните действия от отговорните органи.

Какъв ще бъде ефектът от законова забрана за едностранна промяна на лихвата и изискване това да се прави единствено със съгласието на клиента?

През последните 20 години Райфайзенбанк се развива много добре и нашата група е заинтересована да остане и да продължи да се развива тук. Нямаме никакви намерения да напускаме българския пазар, както това се случи например с MKB Bank, чийто собственици излязоха от пазара. Възнамеряваме да останем на българския пазар и да продължим развитието в секторите, в които сме се специализирали – корпоративно банкиране, банкиране на дребно, управление на активи, лизинг. Искаме да останем лидер в тези сектори в България, като следваме консервативна политика, без да поемаме прекомерен риск. Ще се фокусираме върху управление на разходите в условията на свиващи се приходи, което е стратегия за действие на всички банки в групата "Райфайзен", като държим да останем конкурентоспособни на пазара.