Евентуални законови промени трябва да засягат само новите кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евентуални законови промени трябва да засягат само новите кредити

Оливер Рьогл, главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България

Евентуални законови промени трябва да засягат само новите кредити

Оливер Рьогл, главен изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България" пред Капитал Daily

Валентина Илиева
6136 прочитания

Оливер Рьогл, главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Правната среда в България е риск за банките.
Ако обезпечението е водещият критерий в кредитния процес, покупката на жилище ще стане по-трудна.

Оливер Рьогл пое поста главен изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България" от началото на август, като преди това е управлявал банки на групата в Русия и в Сърбия. Започва кариерата си в Raiffeisenbank International през 1991 г. През 2001 г. става член на управителния съвет на дъщерната банка на Raiffeisen в Сърбия, а от ноември 2005 г. поема поста главен изпълнителен директор. Роден е в Австрия. Завършил е Икономическия университет във Виена и е магистър по икономически и социални науки със специализация "Банки и финанси". Специализирал е в университета в Илинойс, САЩ. С него разговаряме за впечатленията му от пазара и банковия сектор в България, както и за актуалните въпроси за сектора и потребителите - лихви, обезпечения и законовите промени, които се готвят в тази област.

Какви са впечатленията ви от банковия пазар в България на този етап?

Картината като цяло е положителна. Банковият пазар в България е стабилен, добре капитализиран, с високо ниво на ликвидност и добър надзор от централната банка. БНБ провежда проактивен надзор, който има много положителен ефект. Бих искал да посоча като пример ситуацията със заемите в швейцарски франкове. Ограничението, което беше наложено в България за отпускането им преди години, имаше много добър ефект. Други страни тогава трябваше да последват този пример. Сега кредитополучателите там имат затруднения с изплащането поради поскъпването на швейцарския франк в годините на криза. Банковият пазар в България е и високо конкурентен. Тук има много банки, пазарът е малък, което води до силна конкуренция.

Влияние, разбира се, оказва и икономическото състояние на страната. Ниският растеж в Европа се отразява и върху икономиката на България, която също отбелязва нисък ръст. Това от своя страна предпоставя малкия потенциал за растеж на кредитирането. Компаниите ограничават инвестициите си, домакинствата – потреблението. Така, ниското търсене обуславя по-малкия потенциал за кредитиране. Друга характерна черта на банковия сектор в България е относително високият дял на необслужвани кредити - един от най-високите в региона. Секторът обаче е добре капитализиран, със стабилна капиталова база и нивото на необслужваните заеми не би могло да го дестабилизира.

В България кредитирането е силно свито вече пета година, като не показва признаци на подобрение. Как мислите, че би могла да се развие ситуацията в следващите месеци?

През следващите месеци не се очаква промяна на тенденциите. Според прогнозите на анализаторите от Raiffeisen Research растежът на БВП в България през следващата година ще бъде 2%. Те не са достатъчни, за да компенсират свиването на икономиката през последните години. За съжаление в общи линии подобна макроикономическа картина се наблюдава и в съседните страни от Югоизточна Европа и България не е изключение. В сравнение с други държави България стои по-добре. Макроикономическата ситуация тук е по-благоприятна, тъй като страната има по-добра фискална позиция и много ниско ниво на съотношението дълг към БВП, което е едно от най-ниските в Европа.

Има строга фискална дисциплина и нисък бюджетен дефицит. Това са предпоставки за стабилност и за привличане на инвеститори и са фактори, които може да се смятат за изключително позитивни. При турбуленциите на финансовите пазари по време на дълговата криза в Европа България остана сравнително стабилна именно заради ниското си ниво на държавен дълг. За разлика от страни като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и до известна степен Италия това е положителна характеристика за България.

Откъде ще дойде този растеж на БВП от 2%?

Тази оценка се базира на възстановяване на растежа в еврозоната, което ще доведе до увеличаване на износа на България за тези страни. Така износът ще бъде главният двигател на растежа в страната.

На този етап кое е основно предизвикателство за банките – ниското кредитиране, управлението на просрочените кредити в портфейлите или покриване на загуби от лоши кредити?

Необходимо е да се види подобрение както по отношение на качеството, така и на количеството на кредитите. От една страна, търсенето на кредити е ниско, както и нивото на инвестиции. Като цяло доверието в икономиката е ниско, поради което и корпоративните клиенти, и домакинствата не търсят заеми. От друга страна, нивото на необслужваните заеми е високо, което затруднява допълнително банките да реализират печалба, тъй като с генерираните доходи от кредитирането те покриват разходите си за този тип заеми.

Бихте ли очертали основните рискове за банките в България в момента?

Определено това е средата и условията, в които работят - няма достатъчно голям растеж, кредитирането е свито, търсенето е ниско и същевременно обемът на заемите, които не се изплащат, е значителен. Всичко това крие високо ниво на риск. Другият голям риск е правната среда.

Какви рискове произтичат от правната среда?

Не искам да навлизам в повече подробности по този въпрос.

Подготвят се промени в банковото законодателство, засягащи лихвите и практиката за едностранната им промяна, за такси и пр. Обосновката е по-добра защита на потребителите. Какви биха били ефектите от тези промени, ако сте запознат с тях?

Защитата на потребителите е важна. В много страни през последните години тя беше подобрена, тъй като в практиката съществуват и начини за злоупотреби спрямо потребителите. Такава е едностранната промяна на лихвените проценти от банки по време на срока на заема. Така се получава, че при подписване на договора лихвата е на едно ниво, а ввпоследствие то е различно, като в някои случаи е нараснало значително. Но това не е правилно. В България съм от два месеца и половина и според наблюденията ми нивото на защита на потребителите тук е доста високо и по-скоро злоупотребите са рядко явление.

Освен че защитата на потребителите е много важна, също толкова важна за банковия сектор е предвидимата среда, в която да работи. Когато се правят промени в законодателството, те трябва да засягат само бъдещите кредити, не и съществуващите.

В периода 2009-2011 г. беше практика банките у нас да променят едностранно лихвите по кредити на стари клиенти, увеличавайки ги. Има ли такава практика в Австрия или в Сърбия, където сте работили дълго, или в други страни, в които групата на Raiffeisen присъства?

Банките предлагат и плаващи, и фиксирани лихви, като видът им е указан в подписания с кредитополучателя договор. Фиксираните лихви са с ясен размер за определен период от време – пет, десет и пр. години. Плаващите лихви са формират на база на различни пазарни индекси като euribor, libor или други. В зависимост от движението на пазарния индекс размерът на плаващата лихва се променя – при покачване на пазарния индекс лихвата се увеличава и обратното. Естествено, случват се злоупотреби, но те трябва да бъдат променени в полза на потребителя. Ако например има банки, които са сключили договор за фиксирана лихва и я увеличат едностранно, разбира се, това трябва да бъде обект на съответните действия от отговорните органи.

Какъв ще бъде ефектът от законова забрана за едностранна промяна на лихвата и изискване това да се прави единствено със съгласието на клиента?

През последните 20 години Райфайзенбанк се развива много добре и нашата група е заинтересована да остане и да продължи да се развива тук. Нямаме никакви намерения да напускаме българския пазар, както това се случи например с MKB Bank, чийто собственици излязоха от пазара. Възнамеряваме да останем на българския пазар и да продължим развитието в секторите, в които сме се специализирали – корпоративно банкиране, банкиране на дребно, управление на активи, лизинг. Искаме да останем лидер в тези сектори в България, като следваме консервативна политика, без да поемаме прекомерен риск. Ще се фокусираме върху управление на разходите в условията на свиващи се приходи, което е стратегия за действие на всички банки в групата "Райфайзен", като държим да останем конкурентоспособни на пазара.

Правната среда в България е риск за банките.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    lchristoff avatar :-|
    lchristoff

    В отговор на клакьора на банковата мафия Красен Станчев - от банкер:
    "...в практиката съществуват и начини за злоупотреби спрямо потребителите. Такава е едностранната промяна на лихвените проценти от банки по време на срока на заема. Така се получава, че при подписване на договора лихвата е на едно ниво, а ввпоследствие то е различно, като в някои случаи е нараснало значително. Но това не е правилно".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK