С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 8 ное 2013, 16:22, 6938 прочитания

По-адекватно банкиране

Новата директива за капиталовите изисквания вероятно ще затегне условията и за българските финансови институции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Колко добре капитализирана е една банка? Верният отговор зависи от това какво разбирате под капитал. В това предстои да се убедят и българските банки, които от началото на следващата година ще трябва да отговарят на одобрените в средата на годината изисквания в Европейския съюз (ЕС), които целят да приложат новите световни стандарти за банковия капитал (известни като Basel III).

Те на пръв поглед изглеждат като облекчение, тъй като предвиждат по-ниски нива от предвидените в Наредба 8 на БНБ. Реално обаче наред с по-разхлабените (поне от тукашна гледна точка) количествени критерии се затягат качествените. Това означава, че на някои институции, залагащи на различни хибридни форми на капитал, може да им се наложи да го преформатират или да търсят нов. Освен това на националните регулатори е оставена възможност за допълнителни буфери, които ще дадат на българската централна банка възможност да запази по-рестриктивното си изискване. А като капак европейската директива ще премахне специфичните провизии за кредитен риск и ще принуди банките плавно през следващите четири години да ги отчетат като обезценки. За българската банкова система това се превежда в загуби от 2.3 млрд. лв. според данните към септември 2013 г.


Новите изисквания

Докато целият банков сектор чака заявените от управляващите промени в Закона за кредитните институции, през седмицата на сайта на финансовото министерство наистина се появи негова редакция. Тя обаче въобще не засяга ограничаването на едностранната промяна на лихви и други следени със страх от банкерите идеи, а единствено хармонизира закона с новата Директива за капиталовите изисквания и прилежащия към нея регламент.

Най-прякото следствие от промените е намалението на регулаторно изискваното минимално ниво на капиталова адекватност. В момента според Наредба 8 на БНБ то е 12%, а съотношението за адекватност на капитала от първи ред е 6%, но от 2009 г. банките поддържат минимум 10% по препоръка на централната банка. Според новите европейски изисквания за капитала кредитните институции в ЕС ще трябва да поддържат базов капитал от първи ред (CET 1) 4.5% вместо досегашните 2%. В тази графа вече влизат само най-класическите и чисти форми на капитал, почти както са разписани в Basel III. Лимитът за капитала от първи ред е 6%, като съотношението трябва да достигне постепенно 9% до 2019 г., а изискването за обща капиталова адекватност в ЕС се запазва на 8%. До края на 2014 са предвидени облекчени изисквания за CET 1 - 4%, и за капитала от първи ред - 5.5%.



Допълнителните буфери

Въпреки смъкването на процентите обаче директивата предвижда и допълнителни буфери, които дори реално могат да повишат изискванията за капиталова адекватност. Чрез нея се въвежда и допълнителен резерв за съхраняване на капитала в размер на 2.5% от рисковата експозиция. Той също трябва да е от CET 1 и се прилага за всички банки в ЕС. Допълнително на всяка членка се дава право да въведе и буфер за системен риск между 1 и 3% (също CET 1) върху всички експозиции, като той може да се въведе за целия сектор, за подсектори или за отделни системно важни институции. Този процент може и да е по-висок, но за целта е нужно одобрение от Европейската комисия.

Ако БНБ въведе и двата буфера в добавка към фиксираните 8% капиталова адекватност, реално ще се окаже, че изискването не само че не пада, а може да се качи до 13.5%. Засега от централната банка не са заявили какво точно смятат да правят и едва ли ще го обявят, преди законът да бъде приет. Има логика обаче БНБ да използва и двата буфера, за да не позволи да изтекат капитали от банковия сектор. В противен случай, ако се освободи капитал, за който няма регулаторно изискване, банките (особено тези с чужди собственици) могат да го изнесат навън и да го пренасочат за попълване на капиталови нужди в централите си или в свои поделения на други пазари. Според експерт от българска банка още няма ясни сигнали от БНБ какво точно смята да предприеме, но е вероятно тя да въведе ограничения на тавана, за да не допусне изтичане на капитал. Общо за системата капиталовата адекватност е над 16%, но отделни банки към края на 2012 са под него (виж таблицата) и при тях може да се наложи да приведат дейността си към изискванията.

Нещо повече - директивата дава възможност и за още един антицикличен буфер за конкретни банки от до 2.5%. По идея той трябва да се въвежда/увеличава при кредитен бум и да се намалява при замръзване на кредита. Така реално всяка централна банка при желание може допълнително да затегне правилата и да изисква от конкретна банка до 16% капиталова адекватност.

Обезценки вместо провизии

От догодина влиза в сила и една друга промяна, която засяга т.нар. специфични провизии за кредитен риск, които банките в България формират до момента. Те представляват разликата между обезценките за лоши кредити по международните счетоводни стандарти (които са доста разтегливи и това може да се използва от институциите да не покажат в пълна степен проблемите си) и по местните надзорни регулации. Според новите правила те трябва да бъдат отписани от балансите изцяло като обезценка и съответно този разход в отчетите за приходи и разходи на банките да се появи като загуба.

Сега тези провизии не са известни банка по банка (някои го оповестяват веднъж годишно) и се публикуват от БНБ за цялата система в справката за капиталовата адекватност на банките. Към края на септември 2013 г. размерът им е 2.3 млрд. лв. Банките ще трябва да намерят средства за покриване на тези разходи, като това ще се случи в течение на следващите четири години. А сумата си е сериозна, като грубо се равнява на печалбата на българската банкова система за последните четири години. Затова и тук вероятно БНБ ще гледа да е снизходителна и да разсрочи обезценките максимално. Кой знае - до 2017 г. има време и надежди, че икономическият растеж ще се завърне, много от проблемните заеми ще започнат да се обслужват и няма да трябва да се отписват. Със сигурност обаче, макар и стабилизиращо в дългосрочен план, затягането на капиталовите изисквания за банките няма да спомага за това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април 2 Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април

Според финансовия министър тазгодишната проверка в банковия сектор е върнала доверието на европейските институции

7 дек 2019, 5002 прочитания

Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара

Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв

5 дек 2019, 1176 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
JEREMIE - голяма стъпка за малки фирми

Според банките - партньори на инциативата, този вид инструмент за финансов инженеринг се оказва подходящ и успешен

Още от Капитал
Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10