С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 13 ное 2013, 21:06, 6653 прочитания

Колко работи гаранционната схема в земеделието

Предприемачи имат проблеми, а от гаранционния фонд и банките смятат програмата за успешна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Преприемачите се оплакват, че дори да има гаранция, банките настояват за огромни обезпечения.
Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия.

И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта (виж карето) няма и това е работещ механизъм.


Конкретните проблемни истории

"Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране.

Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект.



"Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София.

Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той.
В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен.

"От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той.

Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева.

Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Директорът на ING поема управлението на UBS Директорът на ING поема управлението на UBS

Ралф Хамерс ще застане начело на швейцарската инвестиционна банка от есента

23 фев 2020, 1554 прочитания

Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара

Американската инвестиционна банка придобива един от най-големите онлайн брокери в света по приходи в сделка с акции

23 фев 2020, 1862 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
BNP Paribas купува дела на Белгия във Fortis

Цената на сделката за държавните 25% е 3.25 млрд. евро

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10