Колко работи гаранционната схема в земеделието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко работи гаранционната схема в земеделието

Средства по гаранционната схема се отпускат основно за закупуване на активи

Колко работи гаранционната схема в земеделието

Предприемачи имат проблеми, а от гаранционния фонд и банките смятат програмата за успешна

Мара Георгиева, Валентина Илиева
6912 прочитания

Средства по гаранционната схема се отпускат основно за закупуване на активи

© Георги Кожухаров


Преприемачите се оплакват, че дори да има гаранция, банките настояват за огромни обезпечения.

Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия.

И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта (виж карето) няма и това е работещ механизъм.

Конкретните проблемни истории

"Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране.

Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект.

"Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София.

Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той.

В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен.

"От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той.

Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева.

Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той.

Какво казват финансовите институции

От Националния гаранционен фонд (НГФ) заявиха, че нямат оплаквания и сигнали от кредитополучатели, както и че нямат информация за случаи на непризнаване от банка партньор на издадена от фонда гаранция. От институцията обясняват, че за непризнаване не може да става въпрос, защото технически това не е възможно.

Процесът се случва едновременно - при кандидатстване на дадена фирма за кредит по гаранционната схема съответната банка дава искане за издаване на гаранция към фонда, посочи Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ. На практика няма как фирмата да е получила гаранция, преди да е одобрен кредитът, допълни той.

Представители на асоциацията са провели среща с НГФ, на която са посочили, че имат сигнали от предприемачи, че банки партньори изискват такси при разглеждане на кредити по гаранционната схема (според условията такси и комисиони не се дължат - бел. ред.). Конкретни казуси и аргументи не бяха посочени, каза Шидеров. Той допълни още, че фондът няма информация банки да начисляват такси по кредити от гаранционната схема. Наблюденията на НГФ са, че средствата по Програмата за селските райони се усвояват с нормални темпове, като предпочитани са по-малки проекти с гаранции за под 500 000 лв. По мнения на банки партньори в схемата тя е една от относително успешните програми от този тип и няма проблеми при осъществяването й.

Гаранцията като проблем

"Във всички известни на нас случаи до момента банките определят наличието на гаранция от фонда единствено и само като "благоприятен фактор в риск анализа си", коментира Ивайло Янков, съучредител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. От компаниите се изисква "неколкократно по размер обезпечение, изразяващо се най-вече в ипотеки, поемане на лично задължаване, предоставяне на фирми съдлъжници, въпреки и независимо от гаранциите на фонда. Това прави кредитирането практически невъзможно, а гаранциите - неефективни.

Така цялата тежест и отговорност се носят единствено и само от инвеститора, което е в пряко противоречие с основните цели, функции и цялостна концепция на Националния гаранционен фонд", се твърди в писмото.

От НГФ посочиха, че за издаването на гаранция от фонда по даден кредит е достатъчно като обезпечение залагането на активите, които се купуват с финансирането, но банките са тези, които оценяват риска по кредита. Изисквания на фонда са и съответната фирма да не е в затруднено положение, както и да има минимум 5% самоучастие във финансирането. Няма ангажимент за банките да не искат допълнително обезпечение и преценката за риска е тяхна, коментира още Шидеров.

Според Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който е един от адресатите в писмото, гаранционната схема е една от относително успешните програми, но съгласието да се издаде гаранция от фонда не гарантира одобрение на кредит.

"Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той. И Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, няма наблюдения за проблеми при изпълнението на гаранционната схема, като няма и информация за случаи на непризнаване на гаранции от банки партньори. Тя посочи, че все пак отпускането на кредит зависи от финансовото и цялостно състояние на дадена фирма. И двете банки са сред работещите по гаранционната схема с НГФ и имената им са посочени от фирми, опитали да получат финансиране по схемата.

 

Гаранционният продукт

За да спаси част от евросредствата за земеделие, държавата премести към НФГ около 240 млн. лв., с които фондът да осигури гаранции на фирмите с одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони. С тази сума фондът може да издава гаранции за 1.150 млрд. лв. Иначе казано, може да покрива загуби на банките от лоши заеми за 236 млн. лв. По продукта бяха избрани 14 банки партньори. Програмата ще е активна до септември 2015 г.

Целта на програмата е издадената гаранция да компенсира липсата на история, както и на достатъчно обезпечение при кандидатстване за кредит по три от мерките на Програмата за развитие на селските райони - 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Според замисъла на схемата гаранцията покрива до 80% от кредитите, а банките прилагат облекчени изисквания към обезпеченията. Максималният лихвен процент по кредитите е 9%, а по заема и гаранцията не се събират такси и комисиони. Освен това процедурата за разглеждане на исканията е ускорена. По информация от НГФ към момента са издадени над 200 гаранции за над 60 млн. лв. за кредити на стойност над 75 млн. лв. Средният лихвен процент, при който са отпуснати кредитите до момента, е под 7%, каза Самуил Шидеров.
Преприемачите се оплакват, че дори да има гаранция, банките настояват за огромни обезпечения.

Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Практики, които в статията са станали повод за оплакване, в очите на читателя произвеждат точно обратния ефект. Някой си е помислил, че ще се сдружи с банките да прецакат гаранционния фонд. Т.е. ако не успее проектът, засилват фирмата в стената и викат държавата да покрива щетите, докато старите бизнеси, апартаментите и др. активи остават непокътни. Ако печеля, печеля само аз. Ако губя, губи държавата.

    Освен всичко друго, банките имат вече няколко обеци на ухото от подобни държавни гаранции. Да си спомним само "сигурната" квота за биогориво в минералните горива, която следваше да бетонира пазара на всяка рафинерия за спирт и биодизел. Да си спомним гарантираните изкуни цени на слънчевите централи, за които в момента пари физически липсват, т.е. техническото решение как да не им се плати е въпрос на време. Има и други случаи банките да не се доверяват на този фонд.

  • 2
    yotata avatar :-|
    йотата

    А що тогава банките участват в схемата (ма се правят че мижат да ги лъжат) и така легитимират провала на Гербовите велики млади експерти в съответното калинкостерство, дето всъщност били спасили парите на Европа да не ги загубим като ги пренасочили към гаранционната схема?

  • 3
    plf avatar :-|
    plf

    Абе банките са всичко! Те колят те бесят...

    Какво тук значат някакви си договори и други такива...

  • 4
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox

    Е какво? Всички произвеждат пелети сега, така ли? Нали се сещате защо не стават нещата. Защото проектите не струват. Затова и банките се презастраховат. И какво са тръгнали да мрънкат че и гаранти като физически лица искали да стават. Като собственици на бизнеса и на проекта, ако не са на 100% убедени че проекта е рентабилен по-добре да не се захващат. В другия случай какъв е проблема да гарантират всичко?

  • 5
    ivaylo_bg_sf avatar :-|
    Ивайло

    Единствената гаранция, която банките приемат (свързана със субсидии) е залог на вземания от субсидии за обработване на единица площ. При нея банките отпускат между 70-80% от отпуснатата субсидия за предходната година, но не повече от 300000-500000лв (зависи от банките)
    Останалите "гаранции" са по-скоро допънителни. Какво имам предвид: Ако клиентът иска кредит в размер над 500000лв. , единственото обезпечение, което банките приемат е ипотека (тук не включвам лизингите). Гаранционните схеми са по-скоро допълнително обезпечение от така нарече смесен тип. Т.Е. кредитът се отпуска срещу ипотека + залог на вземания по мярка Х

  • 6
    niko avatar :-|
    Нико

    До коментар [#4] от "bono_vox":

    НЯМА НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ.

    За това държавата се е заринала от производство.

  • 7
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    До коментар [#1] от "cinik":

    В случая не сте наясно - Гаранционният фонд е СЪЗДАДЕН И ФИНАНСИРАН със средства от ЕС. Парите са налични, и се управляват и контролират под надзора на ЕС. И понеже засега не успяват да ги откраднат, просто не ги дават на никой.Целта е всички тук да останат бедни и зависими,а банките да процъфтяват. Излишно е да казваме, че цялата тая гавра е заслуга изключително на българската администрация начело с "капацитетите" от Фонд Земеделие.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#7:"tily_lily"] И понеже засега не успяват да ги откраднат, просто не ги дават на никоГО.[/quote]

    Между даване и раздаване има разлика в нюанса...

  • 9
    ivaylox avatar :-(
    ivaylox

    "Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той."

    Уважаеми г-н Хампарцумян, явно не сте наясно или по-скоро сте, но умишлено давате коментари, които са "non-sense". По-голямата част от проектите са на фирми, които не попадат към нито една от двете категории - работещи или закъсали. Ако се позаинтересувате, ще разберете, че проектите се правят с така наречените SPE фирми (Special purpose entity) или компании създадени специално за целите на проекта.
    За съжаление, докато на предприемчивите хора в България не се спре да се гледа като на престъпници по презумция, проблемите ще продължават да стават все по-големи. А от това в дългосрочен план ще страдаме всички.

    Ивайло Янков (Българска Асоция на Бенифициентите по Европейски Програми)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK