Повече ДЦК в евро може да се появят на пазара догодина

Държавата има стимул да увеличи обема на предлаганите ДЦК в евро с отпадането на трудностите пред трансграничното прехвърляне на ценни книжа в рамките на Европейския съюз. Очакванията са, че интересът към тези инструменти може да се повиши и търговията с тях да стане по-динамична, тъй като чуждестранните инвеститорите вече имат улеснен достъп до вътрешния пазар, а местните участници и особено банките разполагат с възможност да залагат като обезпечение българските ДЦК, за да получават заеми от чужбина.

Прогнозата е на експерти от Българската народна банка, които обявиха в началото на месеца, че депозитарът на БНБ е включен като спомагателна страна в разплащателната система TARGET2, което на практика отвори европейските граници за българските еврови ДЦК. Дали държавата ще заложи повече еврови емисии в плановете си за догодина е в прерогативите на финансовото министерство. През тази година то е набрало от местния пазар общо 284 млн. лв. чрез предлагане на 7-годишни съкровищни облигации в евро. На последния аукцион, на който бяха предложени такива книжа, доходността по тях спадна до 2.88%, давайки възможност на държавата да се финансира по-евтино от съпоставими европейски страни като Румъния, Унгария и Словения.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Търговия без граници

И преди прокарването на тази своеобразна инфраструктура за движение на ценни книжа през границата чуждестранните инвеститори имаха възможност да участват в аукционите, организирани от държавата, но през посредничеството на някой от първичните дилъри. Сега потенциалните инвеститори са улеснени от участието им на първичния и вторичния пазар на ДЦК, тъй като прехвърлянето на инструментите става в реално време, а ползването на изградената система между депозитарите свежда до минимум кредитния, ликвидния и оперативния риск. Разходите по поддръжката на системата се поемат от финансовото министерство.

Експерти от пазара не са оптимисти, че дадената възможност ще доведе до чувствително увеличаване на чуждите инвестиции в български дълг, но обръщат внимание на възможността за по-голяма активност от страна на банките. Залагайки евровите си ДЦК в портфейлите като обезпечение, те могат да получат достъп до кредитни линии от чужбина, чрез което да намалят цената на финансирането, което получават по JEREMY или JESSICA например, а оттам да свалят лихвите за крайните бенефициенти в България.



По данни на БНБ през тази година държавата е продала на първичния пазар еврови ДЦК за общо 284 млн. лв., което прави дела на този тип инструменти относително равностоен на останалите емисии. Ако се изключат извънредните аукциони на сконтови книжа (с отстъпка от номинала) за общо 1.1 млрд. лв. през тази година, най-голям ресурс от вътрешния пазар държавата набра чрез 5-годишни ДЦК (за общо 330 млн. лв.), следвани от 10.6-годишни ДЦК. От началото на годината са емитирани дългосрочни облигации за 300 млн. лв., като последният от аукционите се проведе в началото на тази седмица и затвърди тенденцията на понижение на доходността.

Доходността по дълга продължава да пада

Инвеститорите предложиха 3.55%, за да купят от предложените в понеделник ДЦК. На предишния аукцион за 10.6-годишни облигации през октомври доходността беше по-висока - 3.75%, но презаписването беше над два пъти. Сега играчите показаха по-слаб интерес, като презаписването е от 1.73 пъти, показват резултатите от аукциона. Най-голямо количество книжа придобиха банките - 57.50%, следвани от пенсионните фондове с 20.5%, инвестиционните посредници с 12% и застрахователните дружества, изкупили 10 на сто от предложените книжа за 50 млн. лв.