Бъдещето през очите на банкерите

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Има тенденция на популистични упражнения върху регулативната среда за банките. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк

Банковият сектор в България вече не е сред пазарите с голяма ефективност, а инвеститорите избират високодоходните. Затова чуждестранният апетит за сделки в сектора е изчезнал. Иначе консолидация е необходима, a вероятно ще има и предлагане в резултат на изтегляне на западни банки. Това стана ясно по време на Първата годишна конференция "Банките и бизнесът", организирана от в. "Капитал".
Банкери предупредиха и че ефектът от каквито и да е законови мерки в регулативната среда на сектора (каквито готвят управляващите) може да е катастрофален, ако преди това не са направени задълбочени анализи.

Очакванията са, че и през следващата година икономиката ще се бори с реалности, близки до сегашните. Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, финансирането на бизнеса чрез различни европейски програми и икономическата среда ще определят развитието на банките през 2014 г. Най-едрият проблем и за банките, и за бизнеса обаче е несигурността.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Европа продава, но не купува

Нуждата от по-висока ефективност може да е един от мотивите за консолидация в банковия сектор в България, посочи Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, по време на конференцията. По думите му тя е основно предизвикателство пред банките. Големият брой участници на пазара не позволява реализирането на възможни значителни икономии от мащаба и генерирането на синергия, каза още Андронов.

Консолидацията може да бъде и резултат от плановете за преструктуриране и оптимизация на бизнеса на международните финансови групи и ангажиментите им към Европейската комисия срещу отпуснато финансиране като част от спасителни планове, посочи той.



Примери за такива сделки има на пазара още от преди няколко години, като само една от тях обаче има реален ефект на консолидация – покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) през септември тази година от ПИБ. Продажбата й беше резултат именно на поети ангажименти на собственика - баварската Bayern LB, за преструктуриране и връщане на средства на ЕК. Другите две сделки са по същия повод, но не с такъв ефект – продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка от ирландската Alied Irish Bank и излизането на словенската Нова люблянска банка от България и продажбата на собствеността й тук - Банка "Запад Изток" (сега Ти Би Ай банк) на холандската финансова група "Кардан".

"Преди 10 години високата ефективност беше основна предпоставка банковият сектор да получи сериозен инвеститорски интерес. След кризата обаче ситуацията се влоши. Онова, което най-малко трябваше да ни се случи, е българският банков сектор да стане по-нискоефективен като доходност от чешкия например", каза Андронов. Така зрял пазар, който е свързан с Западна Европа, е станал по-ефективен от българския, а обикновено се смята, че по-рисковите пазари трябва да носят и по-голяма възвращаемост.

"Това означава, че потенциалните инвеститори ще изберат само онзи пазар, който носи най-висока ефективност. Ние вече не сме в тази категория. Това от своя страна означава, че няма с какво да се финансира консолидация на българския банков пазар. Няма го и следконсолидационният ефект от наливане на средства, които да осигурят кредитен растеж", обобщи банкерът.

Къде изчезва печалбата

Намаляващата ефективност на сектора е резултат от понижаващите се в кризата основни приходи от лихви, както и тези от такси и комисиони (виж графиките). Те в голяма степен отиват за покриване на нарастващите разходи за провизии. От началото на кризата банките заделят средно по около 1.2 млрд. лв. годишно за покриване на такива разходи, посочи Петър Андронов. Ефектът от това е именно сериозно изтънената ефективност на банковия сектор.

По думите му това е и ще бъде и основен мотив за поведението на банките в България през следващите месеци и години. На този етап банките все още не са готови за възстановяване на кредитирането. Но положителен факт при заемите е това, че търсенето на депозити на местния пазар от банките, за да връщат средства на централите в Западна Европа, е към края си. Това показва съотношението кредити към депозити, което вече е под 100% (виж графиките).

По отношение на цената на кредитния ресурс тя "намалява устойчиво и достига по-ниски нива от тези преди кризата", заяви Петър Андронов. Ефектът на намаляващите лихвени нива е най-силно изявен при фирменото кредитиране, докато при потребителските заеми ръстът е потиснат.

Това, от което най-много се нуждаят и бизнесът, и банките в момента, е сигурност, каза Андронов. Каквито и аргументи да представим на бизнеса, колкото и да намаляваме цената на кредитите, ако има притеснения и изпитва несигурност, банките не биха могли да го убедят да ползва кредити. Като друго предизвикателство Андронов посочи европейските програми за финансиране на малкия и средния бизнес за периода 2014 – 2020 г. Според него от прилагането им до голяма степен ще зависи активността на фирменото кредитиране (виж стр. 13).

За намесата на политиците

Наблюдава се тенденция на популистки упражнения върху регулативната среда за банките, посочи Левон Хампарцумян. От думите му стана ясно: "Досега няма институционално формализирано предложение за промени в регулацията на банките, но сред коментираните идеи има такива, които, ако бъдат възприети, ще доведат до сериозни дисбаланси и затруднения в работата на банките."
Без да сме много вокални, следим това, което се случва в политическия живот в България, посочи и Петър Андронов.

Според него някои от предлаганите законови промени с цел предоставяне на допълнителна защита на кредитополучателите може да имат като последици на практика завишаване на критериите към кредитополучателите, увеличаване цената на ресурса за бизнеса и домакинствата и свиване на кредитната активност с произтичащите от това последствия.