Преструктурирането на кредити остава предизвикателство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преструктурирането на кредити остава предизвикателство

Анна Атанасова от СИБанк, Йордан Суванджиев от Пощенска банка и Валери Маренски от ОББ (отляво надясно) обясниха кога, как и защо се прави преструктуриране на кредити

Преструктурирането на кредити остава предизвикателство

Банковият сектор не очаква да се решат трудностите в близко бъдеще

Валентина Илиева
11488 прочитания

Анна Атанасова от СИБанк, Йордан Суванджиев от Пощенска банка и Валери Маренски от ОББ (отляво надясно) обясниха кога, как и защо се прави преструктуриране на кредити

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


При реструктурирането на заем е важна не само промяната на финансовите параметри на задължението, но и оптимизацията на самия бизнес на компанията.

И през следващата година преструктурирането на заеми ще бъде основното предизвикателство в банковия сектор. В комбинация с почти замръзналия кредитен пазар това чертае трудности в близко бъдеще. Това бяха част от изводите, направени по време на първата годишна конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". "Преструктурирането на кредити е обичаен инструмент, с който банките стабилизират портфейлите си, а клиентите получават възможност да продължат с развитието на бизнеса си", посочи Анна Атанасова, директор "Малки и средни предприятия" в СИБанк, по време на конференцията.

Важните неща

Сред основните причини, които водят до преструктуриране на даден заем, са влошена ликвидност на кредитополучателя, дисбаланс между краткосрочни и дългосрочни привлечени средства, като честа грешка на бизнеса е използването на краткосрочен ресурс за постигане на дългосрочни цели. Това обясни Йордан Суванджиев, главен директор "Управление на риска" и член на управителния съвет на Пощенска банка, по време на дискусията за това кога, как и защо се преструктурират кредити. По думите му все по-актуален в последно време като причина, водеща до реструктуриране на заеми, е репутационният риск. Добре е той да се управлява от момента на стартиране на взаимоотношенията на кредитополучателя с банката, каза Суванджиев.

Друг съществен момент е периодичното предоставяне на информация от клиента на банката, без да се изчаква натрупването на негативни събития, посочи Валери Маренски, ръководител дирекция "Корпоративно реструктуриране", в ОББ. По думите му колкото по-рано фирмата даде сигнал и се вземат мерки, толкова по-добре, като банката също би могла да инициира процеса в резултат на свои наблюдения и индикации.

При преструктурирането на един кредит е важна не само промяната на финансовите параметри на задължението, но и оптимизацията на самия бизнес на компанията, каза още Маренски. Банките преструктурират кредити, когато е видно, че клиентът наистина има затруднения с ликвидността, каза още Суванджиев. Той обърна внимание обаче, че банката и клиентът не са единствените страни в процеса, като елемент от общата схема на предоговарянето са и например доставчици и контрагенти, Националната агенция за приходите.

В търсене на изход

Като удачен вариант за преоформяне на задължения при малки фирми например Йордан Суванджиев посочи обединяването на няколко малки заема в един по-голям с по-дълъг период на изплащане. Така малкият бизнес успява да се справи с кредита си в момент на временни ликвидни проблеми, каза той. Прилага се и обратния вариант – при наличие на един голям заем, в обслужването на който фирмата се затруднява, може да се приложи диверсификация на източниците на ликвидност, ако има няколко такива. С един от тях се погасява една част от заема, а останалата се реструктурира.

По отношение на обезпечението Валери Маренски обясни, че при необходимост банката може да изиска и допълнително такова. Това се налага най-вече поради спада на стойността на активите в периода на кризата, като наличието на допълнително обезпечение се разглежда и като наличие на ликвидност у фирмата, каза още той. При разсрочването на заем обикновено се дава гратис по главницата и по-рядко разсрочване на лихви. Новият гратисен период на главницата е сравнително кратък – от няколко месеца до една година, стана ясно още.

Съветите

Банковите експерти посъветваха фирмите да следят редовно финансовите си отчети, не само годишните, но и тези на месечна и тримесечна база. Важно е и качеството на управление – оперативно и финансово, като фирмата е добре да балансира управлението на паричните си потоци. Да се прилага по-стриктно управление на вземанията, като се минимизират сроковете на плащания от контрагенти, колкото е възможно. Добре е да се проверяват внимателно контрагентите, като се избягва концентрацията им. Това означава да не се формира голямо плащане от само един доставчик.

Маренски посочи обаче, че ако дадена фирма има фундаментален проблем, преструктурирането на заема й не би могло да го реши. В такива случаи на неуспешно преструктуриране на кредити има варианти да се търсят възможности например за продажба на дълга или на целия бизнес, докато той все още има завършен вид, посочи Йордан Суванджиев. По думите му, ако и това не е работещ вариант, може да се търси продажба на активи на трети страни, като най-крайният вариант е пристъпване към процес на несъстоятелност и ликвидация на фирмата.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK